playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    Ничии между две държави
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Ничии между две държави
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Иван Гиздавков, родовата памет и паметта на виното
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Влайчо Караиванов – кмет на Свети Врач и добър стопанин на града /1934 – 1937 г./
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Влайчо Караиванов – кмет на Свети Врач и добър стопанин на града /1934 – 1937 г./
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    БЪДИ ПРЕДИ ВСИЧКО ЧОВЕК!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    КЪДЕ Е ГРОБЪТ НА МЕТОДИЙ И КОЛКО ОЩЕ НЕЩА НЕ ЗНАЕМ ЗА СВЕТИТЕ БРАТЯ?
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    СПОМЕНИ ОТ ПРЕДИ 93 ГОДИНИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    СПОМЕНИ ОТ ПРЕДИ 93 ГОДИНИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЗА ЕТНИЧЕСКИЯ И ПОЛИТИЧЕСКИЯ МАКЕДОНИЗЪМ-продължение на разговора с професор Ангел Димитров въз основа на книгата му „Македония между югославизма и национализма. Раждането на една нова държава“
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ЕДИН НАРОД – ДВЕ ДЪРЖАВИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЕДИН НАРОД – ДВЕ ДЪРЖАВИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЕДИН НАРОД – ДВЕ ДЪРЖАВИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЛЕТНИ ОПЕРНИ ВЕЧЕРИ НА ОТКРИТО В БЛАГОЕВГРАД
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    12 ЮНИ – ДЕН НА ДЕТСКОТО ТВОРЧЕСТВО В БЛАГОЕВГРАД
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    РУМЯНА ХАЛАЧЕВА ГОСТУВА В БЛАГОЕВГРАД С РОМАНА СИ „ДЪЛБИНИТЕ НА ДРЕВНОСТТА”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЕВЕЛИНА ДИНОВА И ЛЮБОМИР ШАРЛАНДЖИЕВ – ДЕЦА ОТ ЕДИН РОД – НА БЕЖАНЦИ ОТ ГЕВГЕЛИЙСКО
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЕВЕЛИНА ДИНОВА И ЛЮБОМИР ШАРЛАНДЖИЕВ – ДЕЦА ОТ ЕДИН РОД – НА БЕЖАНЦИ ОТ ГЕВГЕЛИЙСКО
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    проф. АНГЕЛ ДИМИТРОВ: ИСТОРИЯТА ОБЩА, ИЛИ СПОДЕЛЕНА?
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    РОДЕНА С МИСИЯТА ДА ОБИЧА И ДА БЪДЕ ОБИЧАНА
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ПРОФ. НИКОЛАЙ ОВЧАРОВ: БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ – ЕДИН НАРОД ИЛИ ДВА НАРОДА, ЕДИН ОБЩ ЕЗИК ИЛИ ДВА РАЗЛИЧНИ ЕЗИКА?
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    ПРОФ. НИКОЛАЙ ОВЧАРОВ: БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ – ЕДИН НАРОД ИЛИ ДВА НАРОДА, ЕДИН ОБЩ ЕЗИК ИЛИ ДВА РАЗЛИЧНИ ЕЗИКА?
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    ПРОФ. НИКОЛАЙ ОВЧАРОВ: БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ – ЕДИН НАРОД ИЛИ ДВА НАРОДА, ЕДИН ОБЩ ЕЗИК ИЛИ ДВА РАЗЛИЧНИ ЕЗИКА?
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    ДИМИТЪР ТАЛЕВ: „ЧУДНА И ТОЛКОВА ХУБАВА БЪРКОТИЯ Е ЖИВОТЪТ”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „БЪЛГАРСКАТА ПЕПЕЛЯШКА“ ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ИТАЛИАНСКИЯ ЖУРНАЛИСТ ДЖУЗЕПЕ МОДРИЧ
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „БЪЛГАРСКАТА ПЕПЕЛЯШКА“ ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ИТАЛИАНСКИЯ ЖУРНАЛИСТ ДЖУЗЕПЕ МОДРИЧ
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ФОТОИЗЛОЖБА „СОЛУНСКАТА АЛМА МАТЕР”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ФОТОИЗЛОЖБА „СОЛУНСКАТА АЛМА МАТЕР”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    СВЕТЪТ НА ЩЪРКЕЛОВ. „ Ако България изчезне, можем само по творбите на Щъркелов да я възстановим“
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    МОЯТ ДЕДО БЕШЕ МНОГО ЧУЕН
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ДВАМА БРАТЯ КОСТАДИН И НИКОЛА ПАНТУШЕВИ ОТ СЕЛО БАНИЦА ПОГРЕБВАТ ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ СЛЕД УБИЙСТВОТО МУ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЗА ДОЙРАНСКАТА ЕПОПЕЯ И ХАРИЗМАТА НА БЪЛГАРСКИЯ ВОИН – ПИСАТЕЛЯТ ХРИСТО БУКОВСКИ
    Радомира Михова

  • cover play_arrow

    „ОТ РАННИ МЛАДИНИ ОБИЧАХ И ТЪРСЕХ БОГА И БОЖЕСТВЕНОТО ВЪВ ВСИЧКО…” – МИТРОПОЛИТ БОРИС НЕВРОКОПСКИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НА ГЕРГЬОВДЕН С ГЕОРГИ ГОЦЕВ И НЕГОВИТЕ НАСЛЕДНИЦИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НА ГЕРГЬОВДЕН С ГЕОРГИ ГОЦЕВ И НЕГОВИТЕ НАСЛЕДНИЦИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НА ГЕРГЬОВДЕН С ГЕОРГИ ГОЦЕВ И НЕГОВИТЕ НАСЛЕДНИЦИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НА ГЕРГЬОВДЕН С ГЕОРГИ ГОЦЕВ И НЕГОВИТЕ НАСЛЕДНИЦИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    АНДРЕЙ РАЙЧЕВ, БАБА РАЙНА И ВРЕМЕТО
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    НЕЗАБРАВКА ИКОНОМОВА ЗА БАЩАТА НА БАНСКАТА ПЕСЕН, ИВАН МАЦУРЕВ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НЕЗАБРАВКА ИКОНОМОВА ЗА БАЩАТА НА БАНСКАТА ПЕСЕН, ИВАН МАЦУРЕВ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НЕЗАБРАВКА ИКОНОМОВА ЗА БАЩАТА НА БАНСКАТА ПЕСЕН, ИВАН МАЦУРЕВ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ПЕТЪР СЕМЕРДЖИЕВ – ЗАЩО КОМУНИСТИЧЕСКАТА ВЛАСТ НЕДОЛЮБВА РОДА ВАПЦАРОВИ?
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    БРАНИМИР МИТОВ – ДА ЖИВЕЕМ ЗАЕДНО ТУК И СЕГА!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ПЛАНИРАЛ ЛИ Е ВАНЧЕ МИХАЙЛОВ УБИЙСТВОТО НА СИМЕОН ВТОРИ? ЧАСОВНИКЪТ НА ЦАР ФЕРДИНАНД
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    ПЛАНИРАЛ ЛИ Е ВАНЧЕ МИХАЙЛОВ УБИЙСТВОТО НА СИМЕОН ВТОРИ? ЧАСОВНИКЪТ НА ЦАР ФЕРДИНАНД
    Валери Тодоров

play_arrow

Без граници

СПОМЕНИ ОТ ПРЕДИ 93 ГОДИНИ

Юлия Караджова 18.06.2020


Background
share close

Виолета Сотирова се връща назад близо едно столетие с ясен, бистър ум и емоционално сърце, за да ни разкаже как е живяла тя, как са живяли нейните родители, каква е била съдбата на бабите и дядовците й, и как живота и личните им преживявания се вписват в историята на Горна Джумая.

Виолета е родена е на 11 май 1927 година в Горна Джумая. Започва разказа за баща си Стойчо Манов Стойчев, който също е роден в този град през 1892 година. Харесва й да си спомня за него, защото тя е била „момчето на татко” – така е обичал да й казва. Докато майка й Спасуна е обръщала повече внимание на по-голямата й сестра Добринка, защото е била болнаво дете. Имали са къща в квартал „Вароша”, но при едно наводнение през 1936 година водата на река „Бистрица” стига до техния дом. След изселването на турците от Пиринска Македония през 1912 година, баща й е на 18 години и го взимат войник в турската армия, на мястото на сина на чорбаджи Коте, а баща й е бил син на фурнаджията Мане Бачински. В днешния парк „Бачиново” е имал къща и воденица и затова е станал хлебар. Активно е участвал в църковно-народната борба за изгонване на гръцките фанариоти от българските храмове и е доживял до 102 години, а баба й –до 98 и са й казвали мазна Митра. Имали са две дъщери и един син Стойчо – бащата на Виолета.

Стойчо воюва с турската войска в Гърция. След поражение, попадат в град Янина, настаняват ги на гробищата, хранят се с корени, за да оцелеят. Баща й, заедно с неговия арменски приятел, са единствените християни в турската армия. Изпращат ги в лазарета и доктора толкова е харесал Стойчо, че му предложил да го осинови, за да зарадва жена си. Но той казал, че неговата майка четири години не знае жив ли е, умрял ли е, и иска да се прибере в дома си. Помолил лекаря да ги изпрати с болните хора в Турция, за да се приберат по домовете си. Пристигат в Измир. Неговият приятел го кани в Ереван на гости, защото има осем сестри, да си хареса една и да се ожени. Стойчо му гостува няколко дни, но носталгията по дома не го напуска. На път за Ереван минават през турската пустия и виждат големи стада с овце, които имали 15 килограмови опашки. Никога не били виждали такава порода овце. Турците отглеждали тези стада, като слагали тежките опашки в колички с две колела, за да се придвижват по-лесно през пустинята и да се хранят с каквото намерят. Когато си тръгва от Ереван, Стойчо минава през Цариград и на една улица вижда бащата на неговия турски приятел от детството. Хвърля се на врата му въшлясал, окъсан и мръсен. Той му дава пари да се приведе в приличен вид и да се прибере при майка си, като междувременно турчинът й изпраща телеграма, за да я предупреди кога си тръгва сина й. На Дупница Стойчо взима файтон за Горна Джумая и по пътя се разминава с друг файтон, в който познава майка си. Срещата е трогателна.

След като се прибира в Горна Джумая, през 1922 година Стойчо си купува място, където е днешния съд на Благоевград, за да си направи дюкян. Там се премества да живее с цялото си семейство след наводнението във Вароша. Първо е било ковачница, после става дърводелска работилница. По-късно се преквалифицира в електромонтьор, тъй като по това време по река Бистрица е имало много дъскорезници на вода и Стойчо е един от първите, който превръща своята дърводелска работилница в гатер. Разработва успешен бизнес, но идва 9 септември и по време на национализацията му взимат всичко. Започва от нулата, дори се налага да плаща наем за стаите, които ползва във вече национализираната му дъскорезница. На 73 години отива общ работник в завода „Димо Хаджидимов”, за да получи 32 лева пенсия. Запознава се със Спасуна от с.Габрово и се женят преди 1922 година.

Дядото на Виолета по майчина линия, Стоян Бекяров – комитата, е участвал в Илинденското въстание като е пренасял оръжие с коне през границата и една вечер на зелендолската чешма турците го хващат, закарват го в дома му и го бият пред собствените му деца. След две седмици умира от побоя. Жена му Илинка умира от тъга по него. Майката на Виолета остава сираче на 8 години и я отглеждат чичовците й, които се пренасят от село Габрово в Горна Джумая, където й помагат да изучи шивашкия занаят, за да се прехранва.

Виолета завършва прогимназията и се записва да учи в Солунската гимназия, но я изключват, защото е пяла браннически песни и е говорила против властта на Отечествения фронт. Десет години не й дават работа. По-късно работи като икономист в Статистиката и е първия чиновник в /ЗИИУ/ – Завода за измервателни инструменти и уреди в града. Запознава се с едно момче артилерист Стефан Сотиров от военно семейство. Харесват се и създават семейство. Виолета е бременна осмия месец, когато милицията влиза в дома им, за да национализира имота и от притеснение абортира детето. Разказва как след това три години не може да има деца и как й помогнала майката на д-р Панчо Панайотов от Рила. Така се ражда дъщеря й Адриана. Второто момиче, което ражда – Спаска Фезова, Виолета още в родилния дом, по настояване на майка си и на свекърва си, дарява на сестра си Добринка, която много е искала да има деца, а не е могла да си роди. Отношенията между двете сестри по-нататък не остават толкова лесни и гладки, но Виолета реши да ги спести. Животът и без това е толкова непредсказуем и драматичен, да не го усложняваме и чрез спомените. Деведесет и трите години на Виолета Сотирова са като миг от една вечност, изпълнена с много превратности, но и с любов, красота и хубави мигове, които и днес топлят сърцето й.

 

Rate it
Автор

Юлия Караджова

Юлия Петрова Караджова - 42 години трудов стаж в Регионален телевизионен център –Благоевград-/ 1975 – 2017 /. Завършва специалността „Телевизионна журналистика“ във Факултета по журналистика към Софийския университет „Климент Охридски“ . Работи като редактор, журналист , водещ в програмите на телевизионния център и на БНТ и като продуцент на телевизионните предавания „България днес” и „Добро утро с БНТ2”. В продължение на 10 години прави авторското си предаване „Изкуството да живеем“ ,което се излъчва в регионалната програма „Канал Пирин“ и в сателитната програма на БНТ. Автор е на десетки документални и художествени филми, които се пазят във фонда на БНТ. Автор е на книгата „Пътуване към утрото“-2009 година на издателство „Захари Стоянов“. juliaizkustvo@abv.bg

Background
Вижте още
От един род
insert_link share playlist_add
close
  • 486

Без граници

ЕВЕЛИНА ДИНОВА И ЛЮБОМИР ШАРЛАНДЖИЕВ – ДЕЦА ОТ ЕДИН РОД – НА БЕЖАНЦИ ОТ ГЕВГЕЛИЙСКО

Юлия Караджова 09.06.2020

Провокирах я да си спомни детството преди 80 години, когато 5 годишна се видя на улицата с филия в ръка, филия, намазана с лютеница, която понякога споделяла с другите деца […]

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.