“Живеем в езика, който ни събира” Разговор с професор Боян Биолчев за повестта „Преселението“, за времето отразено в нас и за днешния ни ден Паулиана Новакова
play_arrow
„Крепост не пада никога отвън, тя пада само отвътре“- проф. д.и.н. Лизбет Любенова за уроците на историята Паулиана Новакова
play_arrow
ПРЕМЪЛЧАНИТЕ ИСТИНИ: Цанко Серафимов за “Синята тетрадка” на Иван Михайлов и “Пет кървави изповеди” от Асен Аврамов на издателство Орбел Паулиана Новакова
play_arrow
„ОТВЪД СВЕТА“-ЛЕГЕНДАТА КОВАЧЕВИЦА. Болярски и костурски родове ли са я създавали? Фотографът Косьо Косев разказва Паулиана Новакова
play_arrow
„Към езерото“-Човешката география на Балканите отвъд политическите граници -разговор с Капка Касабова Паулиана Новакова
play_arrow
Цанко Серафимов: Иван Михайлов, познатият непознат Паулиана Новакова
play_arrow
„Ум царува, ум робува“, или защо толкова малко знаем за Георги Раковски – проф. Кирил Топалов Паулиана Новакова
play_arrow
„Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост Паулиана Новакова
play_arrow
Спомените на Васил Гърков от Кукуш Юлия Караджова
play_arrow
Спомените на Васил Гърков от Кукуш Юлия Караджова
play_arrow
Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев Паулиана Новакова
play_arrow
Кешлъко гори!!! Юлия Караджова
play_arrow
Кешлъко гори!!! Юлия Караджова
play_arrow
Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите… Валери Тодоров
play_arrow
Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите… Валери Тодоров
play_arrow
Водици в Добърско Юлия Караджова
play_arrow
“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска” Юлия Караджова
play_arrow
“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска” Юлия Караджова
play_arrow
Старчевата в Разлог – назад към древността Юлия Караджова
play_arrow
Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен” Юлия Караджова
play_arrow
“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!” Юлия Караджова
play_arrow
“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!” Юлия Караджова
play_arrow
Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща…. Валери Тодоров
play_arrow
В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА! Юлия Караджова
play_arrow
Кръстена на Света Екатерина Юлия Караджова
play_arrow
„Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА Паулиана Новакова
play_arrow
Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден Юлия Караджова
play_arrow
Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония Паулиана Новакова
play_arrow
Юра Константинова – Българите в османския Солун Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход! Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход! Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход! Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
Гутенберговата революция и българите Паулиана Новакова
play_arrow
Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН Паулиана Новакова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
Възрожденският храм „Успение Богородично“ в центъра на Кюстендил е духовен и просветен символ за местните хора. Издигнат през 1816 година върху руините на средновековния храм „Свети Никола“. Тук се съхраняват ценни образци на българското иконно богатство. Много хора продължават да посещават храма не само да се помолят за здраве и благополучие, но и да се докоснат до родното ни културно-историческо богатство.
Съвсем скоро след построяването му, храмът „Успение Богородично“ се превръща в средище на обществения живот и стремленията на българите от този край към по-добър живот. Началото на българското просветно дело в Кюстендил е поставено през 1820 година когато в двора на черквата е изградено килийно училище. По-късно на мястото му е издигната камбанария. Първото училище в Кюстендил запазва килийно – религиозния си и догматичен характер до 1849 година, когато отново в двора на храма „Успение Богородично“ е построена нова сграда, вече адаптирана за нуждите на новото взаимно училище за преподаване по взаимоучителен метод.
Сведения за съществуването на българско училище в Кюстендил до първата половина на 19 век не са запазени и за някои изследователи на историческото минало на града като проф. Йордан Иванов, Георги Ангелов и Ефрем Каранов това е аргумент за твърденията, че сред местното българско население се ширела всеобща неграмотност. Но според историка Валентин Дебочички, директор на музея в Кюстендил, подобни мнения са крайни. Той приема, че много млади хора са получавали първоначално грамотност в съществуващото килийно училище в Рилския манастир. Също така редица данни свидетелстват, че кюстендилски деца са се обучавали в манастира“ Свети Димитър“ край Бобошево.
Решението да се изгради сградата на новото училище кюстендилци вземат през 1846 година, като строителството му продължава три години . Историкът Валентин Дебочички подчертава, че в построяването на възрожденското училище в Кюстендил като даряват средства са се включили не само хората от Кюстендил, но и жителите на близките близо 40 села. Това е отбелязано в създадената по инициатива на тогавашния митрополит Дионисий кондика. Което според Валенти Дебочички е доказателство, че те са виждали в това училище свой духовен светилник.
Веднага след завършване на строителството на сградата на възрожденското училище в Кюстендил, като главен учител идва Никола Тонджоров, който оставя трайни следи в полагането на основите на новото просветно дело в града. Той е един от най-добре подготвените взаимни учители, усвоили Бел – ланкастърската система наравно с Неофит Рилски, с когото поддържа през целия си живот приятелски взаимоотношения. Спомага за по-бързото преодоляване на религиозно схоластичния характер на обучението, което е характерно за килийните училища и за превръщането му в начално светско училище. По времето когато учител е бил Михаил Буботинов за първи път през 1867 година в Кюстендил е отбелязан със специален празник денят на Светите братя Кирил и Методий.
Родена през 1959 година в град Мелник. Учила в Основно училище „Емануил Васкидович” – град Мелник, средното си образование получава в Политехническа гимназия „Св.св. Кирил и Методий” /бивша Солунска/ - Благоевград. Магистър по история, философия и социология. От 1990 година работи като журналист. Щатен кореспондент на в. „Пиринско дело” и в. „Струма” от Сандански. Главен редактор на новините, след това изпълнителен директор на КТБ – Благоевград. От 2000 година е организатор „Реклама” в Канал „Пирин”, а от 2011 година – репортер и редактор в БНТ – Благоевград.
Това са изречения, взети от словото на доц. Йордан Ванчев, произнесено по повод откриване на паметна плоча в Благоевград, посветена на Горноджумайското въстание през 1902 г. Годината е 2002. За […]
Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.