playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Къде действително е роден „Патриархът на българските книжници и учители“, Неофит Рилски? Член кор. проф. Румяна Радкова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Искаме историята да вдъхновява
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Цената на независимостта – Победата на капитаните, храбростта на един български княз и игрите на големите през погледа на един италиански военен писател от края на 19 век
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Духът на времето и енергията на Калина Тасева усетиха хората на изложбата в Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Духът на времето и енергията на Калина Тасева усетиха хората на изложбата в Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Всички ние сме порасли с много заблуди“ МИЛЧО МАНЧЕВСКИ и филмът му „Върба“ откриха София Филм Фест
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    В търсене на българската Сафо: „Александър Балабанов и Яна Язова: Двуединството на духа “: нова книга на проф. Дора Колева
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Времето на цар Самуил – виртуална реалност
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Проф. Десислава Минчева: Тези картини не можеш да ги сбъркаш…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Проф. Десислава Минчева: Тези картини не можеш да ги сбъркаш…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Кючук Истанбул – така наричали Горни Порой, разположен на южния склон на Беласица планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кючук Истанбул – така наричали Горни Порой, разположен на южния склон на Беласица планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кючук Истанбул – така наричали Горни Порой, разположен на южния склон на Беласица планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    101 сезон на Драматичен театър „Никола Вапцаров” – Благоевград започва с премиера – „Тартюф” по Жан-Батист Молиер
    Без граници

  • cover play_arrow

    ЛЕТОПИС 1919 – 2019 на Драматичен театър „Никола Вапцаров” – Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Банската художествена школа – майстори, почувствали сърцето на Бога
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Благоевград на 70 години
    София Гълъбова

  • cover play_arrow

    Винаги горди юнаци, никога бити негодници!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЧЕШМИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ВОЙНИЦИ – в името на загиналите и за благото на живите
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Георги Чопов от Благоевград разказва за връзката си с рода на Гоце Делчев
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Потомка на архитектон Алекси Рилец
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Сполай ви“, за съхраняването на българсия език и памет
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Лозенец – съдбата на източнотракийското село Велика
    Радомира Михова

  • cover play_arrow

    “С дядо си разговарям в сънищата”, казва поетът Румен Леонидов, правнук на войводата Леонид Янков, Лев Балкански
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Уникален стар ритуал „Въздигане на хляба – Панагия“ пазят хората от Кюстендилския край
    София Гълъбова

  • cover play_arrow

    Приказка на отминалото време
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Приказка на отминалото време
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Владимир Каназирев: От Разлог до Сент Луис
    София Гълъбова

  • cover play_arrow

    „Господи, колко е добре да бъдеш тук“: Рилският манастир и съхраняването на българския дух и българската памет
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Очите на детето гледат по един начин на света, на възрастния – по друг
    Юлия Караджова

play_arrow

Без граници

Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!

Юлия Караджова 29.09.2020


Background
share close

Това са думи на баба Божия от село Шугово – бабата на известния ни народен певец Володя Стоянов. Дядо му Стоян е от село Мътница, Кукушко. Баба Божия и дядо Стоян Темелкови са от онези бежанци от Егейска Македония, които напускат родните си места след Първата световна война и търсят място, което да прилича на домашното. Накрая се установяват в квартал Дълбошница на град Петрич, за да са по-близо до родната земя, с надеждата някой ден да се върнат в домовете си. Но с времето, уповавайки се на вярата си в Бога, се молели само децата им да са живи и здрави, защото без тях нищо няма стойност, нито къщата, нито имотът, нито земята. Напускат ги, защото се чувстват българи и то от онези българи, които изоставят разораната и плодородна земя, изоставят построените от тях домове, черкви, манастири, училища, но при условието да се пишат гърци, избират трудния път на бежанската вълна. Между Дупница и Перник има едно село Мръчаево, което е получило своето име от замръкналите в него бежанци. Там задължително нощували преди да продължат пътя си….

баба Божия – със своите родители, братя и сестри

Баба Божия си отива от този с свят с мъката, че след преселението, никога не успява да се върне и да си вземе поне шепа пръст от родното Шугово. А дядо Стоян до последно не си простил, че е дошъл по тези земи като българин, а тук са го принудили да се пише македонец.

Голяма част от песните Володя Стоянов знае от своята баба и дядо, които зимата са пеели пред огнището, единствения сезон, в който няма работа по нивите. Дядо Стоян Темелков е бил най-гласовия певец на рода и внуците често сядали на коляното му, за да му попеят и да му се харесат.

Разказва Володя Стоянов за уроците, които е получил от дядо си и баба си и как ги предава от поколение на поколение: „Колко имаш, толко! Да не си туруваш дерт на душата, да не взимаш пари от държавата, в краен случай от приятел, защото на времето тежката дума е била закон. Всичко да постигаш със собствен труд и да преминаваш през живота с песен”. Баба Божия накарала сина си Георги – бащата на Володя , да му купи китара, за да му е весел живота. И всичко това Володя, заедно със съпругата си Евгения, предават на техните четири дъщери и три внучки. На всяка една е подарил китара и ги мотивира да се развиват по своя си път – честно, с вяра в Бога, с много знания и зачитайки достойнството на човека до тях.

Поводът е 100 годишнината от Илинденско-Прображенското въстание – Володя Стоянов създава песента ”Литургия за Илинден”, която посвещава на войводата Гоце Делчев. Решава да напише още една по-бърза и игрива и така се ражда песента „Син ти иде ,Македонио”…Текста и музиката са на Володя, аранжимента е на Здравко Георгиев и Стоян Джамбазов. Записът е направен с оркестър „Щуро маке”. Това е екипът, с който народния певец създава своя репертоар.

Песента „Сан Стефано указ даде” се ражда като спомен за единствения миг на обединение на българите от църни Дрин до Църно море, от Дунав до Егея. Във всяка песен, която създава, Володя Стоянов влага своето лично отношение към тъжната история на този край и към родовата памет на бежанците,които населяват тези земи.

Любовта си към род и родина, към историята на дедите си, към човещината и към музиката Володя Стоянов е решил да предава на хората в Духовен център, който сам изгражда в Петрич. Там ще кани и други лектори от различни поколения, които се стремят към духовно усъвършенстване да изнасят беседи. Неговата 15 годишна внучка също е готова да предава своите знания на деца от пети и шести клас. Може да им преподава езици, включително и иврид. От дядо си Володя знае, че всичко трябва да бъде така, както ни е завещал Гоце Делчев – като в ”свят, който е поле за културно съревнование между народите”. Трябва да изчистим балканския манталитет от качества, които ни пречи да бъдем единни и обединени, казва Володя Стоянов – Войводата. А прякора Войводата идва от един албум, в който обединява всички харамийски песни за комити и войводи през 1997 година. Решава за обложката на албума да се снима с четническо облекло и с пушка. И когато представя този албум, хората му казвали:”Айде, Войводо, давай от твоите песни!”

Tagged as: .

Rate it
Автор

Юлия Караджова

Юлия Петрова Караджова - 42 години трудов стаж в Регионален телевизионен център –Благоевград-/ 1975 – 2017 /. Завършва специалността „Телевизионна журналистика“ във Факултета по журналистика към Софийския университет „Климент Охридски“ . Работи като редактор, журналист , водещ в програмите на телевизионния център и на БНТ и като продуцент на телевизионните предавания „България днес” и „Добро утро с БНТ2”. В продължение на 10 години прави авторското си предаване „Изкуството да живеем“ ,което се излъчва в регионалната програма „Канал Пирин“ и в сателитната програма на БНТ. Автор е на десетки документални и художествени филми, които се пазят във фонда на БНТ. Автор е на книгата „Пътуване към утрото“-2009 година на издателство „Захари Стоянов“. juliaizkustvo@abv.bg

Background
Вижте още
От един род
play_arrow
share playlist_add
close
  • 94

Акцент

Кючук Истанбул – така наричали Горни Порой, разположен на южния склон на Беласица планина

Юлия Караджова 18.09.2020

От Горни Порой е бабата на известния ни музикант и композитор Светослав Лобошки от Петрич. Казвала се е Ана Клифова. След нея името Ана ще има специално място в рода […]

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.