Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!

Юлия Караджова 29.09.2020 1

Това са думи на баба Божия от село Шугово – бабата на известния ни народен певец Володя Стоянов. Дядо му Стоян е от село Мътница, Кукушко. Баба Божия и дядо Стоян Темелкови са от онези бежанци от Егейска Македония, които напускат родните си места след Първата световна война и търсят място, което да прилича на домашното. Накрая се установяват в квартал Дълбошница на град Петрич, за да са по-близо до родната земя, с надеждата някой ден да се върнат в домовете си. Но с времето, уповавайки се на вярата си в Бога, се молели само децата им да са живи и здрави, защото без тях нищо няма стойност, нито къщата, нито имотът, нито земята. Напускат ги, защото се чувстват българи и то от онези българи, които изоставят разораната и плодородна земя, изоставят построените от тях домове, черкви, манастири, училища, но при условието да се пишат гърци, избират трудния път на бежанската вълна. Между Дупница и Перник има едно село Мръчаево, което е получило своето име от замръкналите в него бежанци. Там задължително нощували преди да продължат пътя си….

баба Божия – със своите родители, братя и сестри

Баба Божия си отива от този с свят с мъката, че след преселението, никога не успява да се върне и да си вземе поне шепа пръст от родното Шугово. А дядо Стоян до последно не си простил, че е дошъл по тези земи като българин, а тук са го принудили да се пише македонец.

Голяма част от песните Володя Стоянов знае от своята баба и дядо, които зимата са пеели пред огнището, единствения сезон, в който няма работа по нивите. Дядо Стоян Темелков е бил най-гласовия певец на рода и внуците често сядали на коляното му, за да му попеят и да му се харесат.

Разказва Володя Стоянов за уроците, които е получил от дядо си и баба си и как ги предава от поколение на поколение: „Колко имаш, толко! Да не си туруваш дерт на душата, да не взимаш пари от държавата, в краен случай от приятел, защото на времето тежката дума е била закон. Всичко да постигаш със собствен труд и да преминаваш през живота с песен”. Баба Божия накарала сина си Георги – бащата на Володя , да му купи китара, за да му е весел живота. И всичко това Володя, заедно със съпругата си Евгения, предават на техните четири дъщери и три внучки. На всяка една е подарил китара и ги мотивира да се развиват по своя си път – честно, с вяра в Бога, с много знания и зачитайки достойнството на човека до тях.

Варвара – майката на Володя и баща му Георги

Володя Стоянов с най-малката му внучка Влада

Поводът е 100 годишнината от Илинденско-Прображенското въстание – Володя Стоянов създава песента ”Литургия за Илинден”, която посвещава на войводата Гоце Делчев. Решава да напише още една по-бърза и игрива и така се ражда песента „Син ти иде ,Македонио”…Текста и музиката са на Володя, аранжимента е на Здравко Георгиев и Стоян Джамбазов. Записът е направен с оркестър „Щуро маке”. Това е екипът, с който народния певец създава своя репертоар.

Песента „Сан Стефано указ даде” се ражда като спомен за единствения миг на обединение на българите от църни Дрин до Църно море, от Дунав до Егея. Във всяка песен, която създава, Володя Стоянов влага своето лично отношение към тъжната история на този край и към родовата памет на бежанците,които населяват тези земи.

Любовта си към род и родина, към историята на дедите си, към човещината и към музиката Володя Стоянов е решил да предава на хората в Духовен център, който сам изгражда в Петрич. Там ще кани и други лектори от различни поколения, които се стремят към духовно усъвършенстване да изнасят беседи. Неговата 15 годишна внучка също е готова да предава своите знания на деца от пети и шести клас. Може да им преподава езици, включително и иврид. От дядо си Володя знае, че всичко трябва да бъде така, както ни е завещал Гоце Делчев – като в ”свят, който е поле за културно съревнование между народите”. Трябва да изчистим балканския манталитет от качества, които ни пречи да бъдем единни и обединени, казва Володя Стоянов – Войводата. А прякора Войводата идва от един албум, в който обединява всички харамийски песни за комити и войводи през 1997 година. Решава за обложката на албума да се снима с четническо облекло и с пушка. И когато представя този албум, хората му казвали:”Айде, Войводо, давай от твоите песни!”

Tagged as: Володя Стоянов.

Rate it

Автор

Юлия Караджова

Юлия Петрова Караджова - 42 години трудов стаж в Регионален телевизионен център –Благоевград-/ 1975 – 2017 /. Завършва специалността „Телевизионна журналистика“ във Факултета по журналистика към Софийския университет „Климент Охридски“ . Работи като редактор, журналист , водещ в програмите на телевизионния център и на БНТ и като продуцент на телевизионните предавания „България днес” и „Добро утро с БНТ2”. В продължение на 10 години прави авторското си предаване „Изкуството да живеем“ ,което се излъчва в регионалната програма „Канал Пирин“ и в сателитната програма на БНТ. Автор е на десетки документални и художествени филми, които се пазят във фонда на БНТ. Автор е на книгата „Пътуване към утрото“-2009 година на издателство „Захари Стоянов“. juliaizkustvo@abv.bg

Вижте още

От един род

1451

Акцент

Кючук Истанбул – така наричали Горни Порой, разположен на южния склон на Беласица планина

Юлия Караджова 18.09.2020

От Горни Порой е бабата на известния ни музикант и композитор Светослав Лобошки от Петрич. Казвала се е Ана Клифова. След нея името Ана ще има специално място в рода […]