“Таа наша стара татковина”

село Бобощи‘ца, Корчанско, което пази паметта на Климентова България

„Културно-историческосело Бобощица, Корчанско, което пази паметта на Климентова България и езиково наследство на българите от „съседна“ България“ е сборник с научни изследвания на СУ „Климент Охридски“ въз основа на теренни проучвания на българските общности на Балканите – история, фолклор, съмосъзнание. В рамките на този обширен проект, в които има много интересни изследнавия дори за етническите българи извън традиционното землище – малоазийските българи, особено внимание е отделено на село Бобощѝца, Корчанско, днешна Албания.

Като резултат от това изследване, един от съставителите на сборника, проф. дфн Маргарита Младенова, обобщава: „Българите там са по-българи от нас“.

Трябва да се знае, че Бобощѝца е било обект на изследване в началото на 20-и век и от френския лингвист Андре Мазон (1881 г., Париж, Франция – юли 1967 г.). Той е професор в парижкия Колеж дьо Франс, член на няколко научни академии и чуждестранен член на Българската академия на науките, почетен доктор по славянска филология на Софийския университет.

През лятото на 1914 посещава България с научна цел – да се запознае по основно с българския народ, с неговия бит, култура, език и литература, но избухването на Първата световна война го връща във Франция. През есента на 1915 г. е мобилизиран на Солунския фронт и остава там до края на войната. Докато е на фронта има възможност да слуша жива българска реч и да записва много фолклорни материали. Изследва българските говори и фолклор в Албания. При обиколките си в Южна Албания през 1933 г. Мазон посетил двете корчански села Бобощица и Дреновяне, където се натъкнал на типични езикови особености от говорите по Преспанско и се запознал на самото място с говора на населението.

Това, което е открил Мазон, откриват българските учени и сега.

„Ние булгарски велееме“ твърдят оцелелите българи до днес, макар селото да не е било никога в границите на държавата България след Освобождението. Там не е имало български просветни дружества, било е нещо като езиков остров в гръцка среда и култура.

Но хората пазят паметта за принадлежност към историческа България, за времето, когато селото, като част от областта Кутмѝчевица, е било придадено към Охридстата школа на св. Климент, за да я изхранва.

„И до ден днешен българите там живеят със самосъзнанието за принадлежност към българската държава по времето на Симеон.“„ Това е един вид фолклоризация на историята“, казва Маргарита Младенова.

Знания за произхода, предадени чрез механизмите на фолклора от поколение на поколение. Знание за старинния произход, за българското минало.

Как се е запазило това съзнание за автохтонност и средновековна принадлежност, как са се съхранили автентичния говор, бит и култура?

За силата на културната памет Марагадита Младенова дава един прелюбопитен пример: въз основа на тълкуванието на езикови лексеми като „руен“ например: Руен, руйно вино, руйно жито, … остров Рюген могат да се проследят древните връзки на общия пра-език, които се откриват чрез запазените сродни обичаи и до днес тачени както в с.Бобощица, така и в ред български села, а и съхранени в паметта на остров Рюген. Островът днес е германски, но пази спомена за населявалите го славяни и техния езически ритуал на плодородието наесен. Наесен жрецът е заставал пред славянското божество, измервал е виното и житото доколко е руйно, а накря се скривал зад омесена пита хляб питайки – виждате ли ме, ако ме виждате, догодина да не ме виждате. Тоест, догодина реколтата да е по-голяма. Вероятно и оттам е прословутият израз – „никой не е по-голям от хляба.“

Та този ритуал и до днес е съхранен в Бобощица, а и елементи от него се срещат в ред български села.

Разбира се, за да се пази тази памет и пренася през историята, винаги е имало кой да я записва и съхранява, да я предава нататък.

За Бобощица такива спомени през 19 в. е писал Дмитри Цанцо, днес дядо Ильо Кунешка и леля Елпи са тези, които я препредават. Леля Елпи-учителка от селото, е записвала в тетрадки – думи, обичаи, песни, за да се продължи паметта. Трябва да се знае, че макар и малцина да са останали в самото село, техните потомци, добре интегрирани в албанското общество днес, един оттях дори е и автор на съвременния албански химн, пазят и се гордеят, благодарение на своите предци, българското си самосъзнание.

проф. Маргарита Младенова разказва:

Дядо Ильо който, макар никога не е бил в България, но изпитва силни чувства към –„Таа наша стара татковина“  разказва за преписа на евангелието в Бобощица: ( видеоматериалите са правени по време на теренните изследвания)

Tagged as: Охридска школа, село Бобощица, културно-историческо и езиково наследство на българите извън България, съхраняване на родова памет, прроф. дфн Маргарита Младенова, Историческа памет, български общности зад граница, Симеонова България.