playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Очите на детето гледат по един начин на света, на възрастния – по друг
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „МАЛКАТА МАРКИЗА“ или „Великобългарската мъченица“, Фани Попова-Мутафова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Историята на българското кино започва с възстановка на кадри от Илинденското въстание
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Една кръв носим, а се питаме какви сме!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Една кръв носим, а се питаме какви сме!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Таа наша стара татковина”
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Илинден в народната памет
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Панайот Тасев – кметът, който започва модернизацията на Горна Джумая
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Порой от тъжни и радостни сълзи
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Да възкресим родовата и историческата си памет
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Да възкресим родовата и историческата си памет
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    КАЛИНА ТАСЕВА: Никога не съм се замисляла дали съм българка или македонка
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    ВАЗОВАТА ЗАДРУГА. Катя Зографова за новата си книга: „Летопис на Вазовия род“
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ВАЗОВАТА ЗАДРУГА. Катя Зографова за новата си книга: „Летопис на Вазовия род“
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Македония в творчеството на Иван Вазов
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Влатко Стефановски на живо в София: за общатата история, която можем да разказваме с общата ни музика – ексклузивно интервю преди концерта
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ХЕРАКЛЕЯ СИНТИКА- наследството на историята, което можем да превърнем в съвременен разказ с щастлив край
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ХЕРАКЛЕЯ СИНТИКА- наследството на историята, което можем да превърнем в съвременен разказ с щастлив край
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Ничии между две държави
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Ничии между две държави
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Иван Гиздавков, родовата памет и паметта на виното
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Влайчо Караиванов – кмет на Свети Врач и добър стопанин на града /1934 – 1937 г./
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Влайчо Караиванов – кмет на Свети Врач и добър стопанин на града /1934 – 1937 г./
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ТЕАТЪР В ПАРКА – ДТ НИКОЛА ВАПЦАРОВ-БЛАГОЕВГРАД
    София Гълъбова

  • cover play_arrow

    ТЕАТЪР В ПАРКА – ДТ НИКОЛА ВАПЦАРОВ-БЛАГОЕВГРАД
    София Гълъбова

  • cover play_arrow

    Икона на Богородица с младенеца
    Без граници

  • cover play_arrow

    Седми фолклорен фестивал “Лазарица”
    Без граници

  • cover play_arrow

    БЪДИ ПРЕДИ ВСИЧКО ЧОВЕК!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    КЪДЕ Е ГРОБЪТ НА МЕТОДИЙ И КОЛКО ОЩЕ НЕЩА НЕ ЗНАЕМ ЗА СВЕТИТЕ БРАТЯ?
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    СПОМЕНИ ОТ ПРЕДИ 93 ГОДИНИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    СПОМЕНИ ОТ ПРЕДИ 93 ГОДИНИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЗА ЕТНИЧЕСКИЯ И ПОЛИТИЧЕСКИЯ МАКЕДОНИЗЪМ-продължение на разговора с професор Ангел Димитров въз основа на книгата му „Македония между югославизма и национализма. Раждането на една нова държава“
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ЕДИН НАРОД – ДВЕ ДЪРЖАВИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЕДИН НАРОД – ДВЕ ДЪРЖАВИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЕДИН НАРОД – ДВЕ ДЪРЖАВИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЛЕТНИ ОПЕРНИ ВЕЧЕРИ НА ОТКРИТО В БЛАГОЕВГРАД
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    12 ЮНИ – ДЕН НА ДЕТСКОТО ТВОРЧЕСТВО В БЛАГОЕВГРАД
    Юлия Караджова

play_arrow

Акцент

“Таа наша стара татковина”

Паулиана Новакова 24.07.2020 5


Background
share close

 

село Бобощи‘ца, Корчанско, което пази паметта на Климентова България

„Културно-историческосело Бобощица, Корчанско, което пази паметта на Климентова България и езиково наследство на българите от „съседна“ България“ е сборник с научни изследвания на СУ „Климент Охридски“ въз основа на теренни проучвания на българските общности на Балканите – история, фолклор, съмосъзнание. В рамките на този обширен проект, в които има много интересни изследнавия дори за етническите българи извън традиционното землище – малоазийските българи, особено внимание е отделено на село Бобощѝца, Корчанско, днешна Албания.

 

Като резултат от това изследване, един от съставителите на сборника, проф. дфн Маргарита Младенова, обобщава: „Българите там са по-българи от нас“.

 

Трябва да се знае, че Бобощѝца е било обект на изследване в началото на 20-и век и от френския лингвист Андре Мазон (1881 г., Париж, Франция – юли 1967 г.). Той е професор в парижкия Колеж дьо Франс, член на няколко научни академии и чуждестранен член на Българската академия на науките, почетен доктор по славянска филология на Софийския университет.

 

През лятото на 1914 посещава България с научна цел – да се запознае по основно с българския народ, с неговия бит, култура, език и литература, но избухването на Първата световна война го връща във Франция. През есента на 1915 г. е мобилизиран на Солунския фронт и остава там до края на войната. Докато е на фронта има възможност да слуша жива българска реч и да записва много фолклорни материали. Изследва българските говори и фолклор в Албания. При обиколките си в Южна Албания през 1933 г. Мазон посетил двете корчански села Бобощица и Дреновяне, където се натъкнал на типични езикови особености от говорите по Преспанско и се запознал на самото място с говора на населението.

Това, което е открил Мазон, откриват българските учени и сега.

Ние булгарски велееме“ твърдят оцелелите българи до днес, макар селото да не е било никога в границите на държавата България след Освобождението. Там не е имало български просветни дружества, било е нещо като езиков остров в гръцка среда и култура.

Но хората пазят паметта за принадлежност към историческа България, за времето, когато селото, като част от областта Кутмѝчевица, е било придадено към Охридстата школа на св. Климент, за да я изхранва.

„И до ден днешен българите там живеят със самосъзнанието за принадлежност към българската държава по времето на Симеон.“„ Това е един вид фолклоризация на историята“, казва Маргарита Младенова.

Знания за произхода, предадени чрез механизмите на фолклора от поколение на поколение. Знание за старинния произход, за българското минало.

Как се е запазило това съзнание за автохтонност и средновековна принадлежност, как са се съхранили автентичния говор, бит и култура?

Остров Рюген

За силата на културната памет Марагадита Младенова дава един прелюбопитен пример: въз основа на тълкуванието на езикови лексеми като „руен“ например: Руен, руйно вино, руйно жито, … остров Рюген могат да се проследят древните връзки на общия пра-език, които се откриват чрез запазените сродни обичаи и до днес тачени както в с.Бобощица, така и в ред български села, а и съхранени в паметта на остров Рюген. Островът днес е германски, но пази спомена за населявалите го славяни и техния езически ритуал на плодородието наесен. Наесен жрецът е заставал пред славянското божество, измервал е виното и житото доколко е руйно, а накря се скривал зад омесена пита хляб питайки – виждате ли ме, ако ме виждате, догодина да не ме виждате. Тоест, догодина реколтата да е по-голяма. Вероятно и оттам е прословутият израз – „никой не е по-голям от хляба.“

Та този ритуал и до днес е съхранен в Бобощица, а и елементи от него се срещат в ред български села.

Разбира се, за да се пази тази памет и пренася през историята, винаги е имало кой да я записва и съхранява, да я предава нататък.

Ильо Кунешка и Елпида Манчо

За Бобощица такива спомени през 19 в. е писал Дмитри Цанцо, днес дядо Ильо Кунешка и леля Елпи са тези, които я препредават. Леля Елпи-учителка от селото, е записвала в тетрадки – думи, обичаи, песни, за да се продължи паметта. Трябва да се знае, че макар и малцина да са останали в самото село, техните потомци, добре интегрирани в албанското общество днес, един оттях дори е и автор на съвременния албански химн, пазят и се гордеят, благодарение на своите предци, българското си самосъзнание.

проф. Маргарита Младенова разказва:

 

Дядо Ильо който, макар никога не е бил в България, но изпитва силни чувства към –„Таа наша стара татковина“  разказва за преписа на евангелието в Бобощица: ( видеоматериалите са правени по време на теренните изследвания)

Tagged as: , , , , , , , .

Rate it
Автор

Паулиана Новакова

Радиожурналист с 37 години журналистически стаж в Българското национално радио. Дългогодишен радиоводещ на публицистичното предаване „Добър ден“ (1983-2007). Директор на програмата за култура на БНР „Христо Ботев“ (2007-2009), директор на първото радио от ново поколение, Интернет радио Бинар (2009-2013). 
Главен редактор на сайт за медии и култура www.obache.bg. Сайтът е носител на наградата "Златоно перо“ на СБЖ pauliana.novakova@gmail.com

Background
Вижте още
Споделено знание
play_arrow
share playlist_add
close
  • 43

Без граници

Илинден в народната памет

Юлия Караджова 22.07.2020

Ако трябва да търсим пример за победата над смъртта – това е Илинденско-Преображенската епопея. Бъдещите поколения ще разказват за нея така, както народът я е съхранил в паметта си чрез […]

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.