playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    “Живеем в езика, който ни събира” Разговор с професор Боян Биолчев за повестта „Преселението“, за времето отразено в нас и за днешния ни ден
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Крепост не пада никога отвън, тя пада само отвътре“- проф. д.и.н. Лизбет Любенова за уроците на историята
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ПРЕМЪЛЧАНИТЕ ИСТИНИ: Цанко Серафимов за “Синята тетрадка” на Иван Михайлов и “Пет кървави изповеди” от Асен Аврамов на издателство Орбел
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „ОТВЪД СВЕТА“-ЛЕГЕНДАТА КОВАЧЕВИЦА. Болярски и костурски родове ли са я създавали? Фотографът Косьо Косев разказва
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Към езерото“-Човешката география на Балканите отвъд политическите граници -разговор с Капка Касабова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Цанко Серафимов: Иван Михайлов, познатият непознат
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Ум царува, ум робува“, или защо толкова малко знаем за Георги Раковски – проф. Кирил Топалов
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Водици в Добърско
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Старчевата в Разлог – назад към древността
    Юлия Караджова

  • play_arrow

    Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща….
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кръстена на Света Екатерина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Юра Константинова – Българите в османския Солун
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Гутенберговата революция и българите
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

Акцент

Тони Грънчарова за Манярския род в Благоевград и неговите наследници

Юлия Караджова 28.12.2022 5


Background
share close

Колкото  наследници  има един род, толкова различни истории могат да бъдат разказани, защото освен общите им предци, всеки един от тях допълва разклоненията на родословното дърво със своя живот и своята съдба.

Снимка- къщата на Манярския род

Снимка –Тони Грънчарова по съпруг, Манярска по баща

Тони е работила като  клиничен  лаборант  в Благоевградската болница и е била близо до чичо си д-р Георги Манярски  в дните, когато е боледувал и е лежал в кардиологичното отделение на болницата. Боледувал е от ангина,която  засяга  сърцето му. Тя  го  посещавала, когато няма хора и медицински персонал при него и  записвала историята на своите  предци, за които той й разказвал. Днес хората говорят за Манярското като за знаково място в Благоевград, посещавано от много хора в миналото. Къщата и хотела  са на повече от 100 години. Тони обогатява историята  с хората, които са живяли там и които все още не са забравени.

Снимка – хотел „България” в Манярското

Един от тях е д-р Георги Манярски /1908- 1994/ –изключителен педиатър за времето си, търсен в целия регион.Той завършва медицина в Германия. Като студент се запознава с Лидия, която е германка по произход и е със 17 години по-млада от него. По време на войната  и двамата служебно са изпратени да лекуват  ранените в концлагера в Бухенвалд. Лидия  там е била медицинска сестра . Женят се. През 1958 година д-р Манярски е изпратен на работа в Германия за три години, защото съпругата му  се оперира в България със съмнения за рак, но тъй като тогава не е имало подходяща апаратура, й причинили изгаряния. Наложило се  в Германия да й правят пластични операции, нефростомия и други медицински манипулации. През 1962 година носталгията  надделява и д-р Манярски  решава да се прибере  в родния си град . Тук продължава да упражнява професията, но винаги е четял, проверявал е от различни източници болните случаи. Дъщеря му Христония Манярска го  питала защо чете толкова много, когато си знае всичко? Отговорът му е бил кратък :” Човек трябва да се развива и да е в крак с времето” . За неговия метод на лечение и днес се носят легенди.

Снимка  –  дядо Христо Манярски

Дядото на Тони и Христония   се казва Христо и е роден 1863 година в село Смоймирово, община Берово, Вардарска Македония.Той е  от рода Джалевци. На 17 години напуска родното място и се преселва  в България, назнайвайки малко от кожухарския занаят, който е започнал да изучава в Смоймирово. Бяга заедно с бащата на д-р Серафимов, който пък е баща на дългогодишната музейна  уредничка  Димитрина Серафимова в Благоевградския исторически музей. Дядо  Христо е имал стеснение на дихателната тръба, или стеноза на хранопровода,  и често се е задавял по време на  хранене. Умира през 1933 –та на 70 години в Горна Джумая от сърдечно заболяване и цироза на черния дроб.

Снимка  – баба Стойна Манярска

Баба  Стойна, на която Тони е кръстена и на която всички са казвали Тонка, е родена 1869 година в село Кочериново. Нейният дядо наричали  хеким, което от турски на български означава лекар. За него д-р Манярски й разказал  историята за двама турци, които имали голямо желание да го потурчат против  волята му. Трети турчин, с добро сърце, го спасил като  го изпратил овчар в Диарбекир. След години, когато се върнал в родното място, той разказвал на съселяните колко големи стада с овце е имало в Диарбекир и за други интересни работи, които видял там. Хората не му вярвали, смятали, че ги лъже , че има мания да разказва бабини деветини –измислици, и от там идва фамилията Манярски.

Дядо Христо приема фамилното име на баба Стойна.Тя е  имала имот от баща си на ценно място в Кочериново. Стойна и Христо продават имота на турците и с парите купуват в Горна Джумая, пак от турците, механа и две малки стаи, като постепенно  купуват още имоти  в съседство. Събарят двете стаи и построяват нова къща през 1923 година, в която са живяли всички заедно.От един джумаец Михо Спасов дядо Христо купува и  лозе, което е било срещу вътрешно отделение на болницата. Гледали са и тютюн. И всичко, което са имали са постигнали с много труд. Дядо Христо дава полица на банкерска къща „Райнов”, в центъра на Горна Джумая, и  платил лихва  100 000 лева тогавашни  пари  за три месеца. През 1924 година започва строежа на хотела, който наричат „България” и го завършват през 1926 година.  В едната половина на безистена са били разположени магазини, а в другата половина е имало кръчма. В двора се намирала  пристройка с кухня и  две стаи . Имали са и яхър. И когато хората от селата идват на пазар в Горна Джумая, там можели да разтоварят каруците и да нахранят конете си. Тони си спомня, че в Манярския двор е имало  дюли , кипарис  и смокинови дървета. От двете страни на безистена са поставяли   врати и ролетка, за да няма движение през личното им пространство през нощта. Дюкяните се давали под наем. Били са заможни и задружни във времето, когато са били здрави и заедно. Баба  Стойна е била сърдечно болна, с ниско кръвно налягане и умира на 76 години през 1944 г.

Снимка – фамилия  Манярски

„Дядо Христо и баба Стойна са били много добри хора. За тях не съм чула лоша дума”, казва внучката Тони. Имали са  пет деца – три дъщери – Райна, Ана, Теодора  и двама сина – Иван и Георги. Д-р Манярски е най-малкият  син. Две от лелите на Тони са омъжени в София. Ана няма деца, но другата сестра  Теодора има двама сина – Любомир  Абаджиев – артист, който има съпруга Илинка–доцент по руски език в Биологическия факултет на Софийския университет,  а другият – Христо, е строителен инженер, един от най-добрите специалисти по високопланински язовири  и преподавател в Инженерно-строителния институт /ИСИ/. Търсили са го като специалист и в чужбина. Съпругът на Райна,  Георги  е бил кавалерист,  замръзва на разузнаване, прекарва тежък ревматизъм  и умира. Райна, голямата сестра на баща й, отива снаха в Зографския род и има една дъщеря и  двама сина. И двамата са професори. Единият се казва Страшимир Зографски и е бил един от големите специалисти ендокринолози.  Самият той също има син лекар. А другият – Борис Зографски, е професор по инфекциозни болести  и е баща на Светла Герджикова, съпругата на Огнян Герджиков , юрист и политик, председател на 39-то народно събрание.

След национализацията всичко е разградено и една от сградите на Манярския  род  е дадена на Стоматологията за зъботехническа лаборатория.Тони е родена 1943 година, а през 1948 година става национализацията и тя няма спомен как са живяли  в разцвета на това емблематично място и кои хора са посещавали хотел „България”.

Доктор Манярски е бил шеф на детско отделение и  се е грижил за новородените деца, преди да ги изпишат с майката от родилното отделение. И понеже е  бил много добър и популярен детски лекар,му позволяват да остане да живее със семейството си в родната му къща, докато всичко останало е национализирано.

Тони си спомня, че и тя , като майка си Елисавета, има трудни раждания. Когато я приемат в родилното отделение с първото дете, се събира голям екип от дежурни лекари.Тя не е искала да притеснява никой и д-р Манярски научава последен. Като вижда каква е ситуацията, веднага извикал д-р Бобчев, който спасява нея и сина й, защото е било трудно да намерят нормален изход .Тогава д-р Манярски взима детето в детската стая, където то престоява около 8 дни под негово наблюдение.Т я си спомня ,че тогава  благоевградската болница е имала едни от най-добрите лекари в България: д-р Бобчев, д-р Чочев, д-р Гоце Николов, д-р Антонов, д-р Даскалов …– все признати светила в медицината. По-късно, когато д-р Манярски се лекува от сърце, единствения лекар, на който се е доверявал е д-р Литов, който и днес е един от добрите ни кардиолози. И тъй като д-р Манярски е бил немски възпитаник , винаги стриктно се е записвал за час при него, а той винаги  го е приемал, без да го кара да чака. Тони Грънчарова съжалява, че поради инцидентното изписване на д-р Манярски от болницата, не е успяла да довърши записките си, които за нейния род са много ценни.

През 1989 година наследницине на Манярския род се събират и разделят имотите. Христония, дъщерята на д-р Георги Манярски, продава своя дял, продават  го и наследниците на леля й Райна – Светла Герджикова и нейните братовчеди Борис и Страшимир. Сега единствените, които живеят на третия етаж на някогашния хотел „България” е Анита, която е внучка на Емил – брата на Тони Грънчарова. По-точно там постоянно живее майката на Анита – Елена. Емил е с 18 години по голям от Тони Грънчарова. Те са деца от един баща, но от две различни майки. Въпреки това, винаги са имали силна връзка помежду си. Тони и снаха й Гюлка  са поддържали добри отношения помежду си. Тя си спомня, когато Гюлка си счупила крака и лежала в ортопедичното отделение,  синът й Иван Емилов Манярски, преди да отиде на свиждане, минал през Тони и й казал: -„Лельо, ако Господ е решил да си вземе майка, две години след нея, ще си отида и аз”. Това , за съжаление, се сбъднало. Гюлка умира 2012, а  синът й Иван – на 53 години през 2014 г. Всички се раждаме с последния си час и е хубаво, че не го знаем, но някои имат дарбата да предвиждат съдбата си.

Тони ми разказа за един инцидент на баща й Иван Манярски, който по време на училище отива на екскурзия и неговият учител г-н Янакиев е искал той да отстъпи мястото си в купето на съпругата му, но Иван отказал.Тогава  г-н Янакиев му ударил шамар и двамата се сбили.А Иван е бил слаб, висок и силен. След  този конфликт , Иван е изключен от училище и  се жени на 20 години за Елена. Две години е просъществувал този брак, след което се развеждат, но двамата имат син Емил. Седемнайсет години по-късно Иван Манярски се жени за Елисавета,с която са били съученици. Елисавета е майката на Тони, казвали са й Елисава.Тя е родена през 1911 година и живее до 1979 г.

Бащата на Тони – Иван, е роден 1904 година. Когато  Тони е в шести клас, той  се разболява и тя предполага, че  причината е от  силния стрес, който преживява след национализацията на имотите им. Умира през 1957 година.

Името Иван  е подновено в рода й – така се казва синът и племенникът й. Тони се моли децата й никога да не се карат и да живеят така задружно, както тя е живяла със своите близки. В старата къща на Манярското са живяли „като на купен”, казва тя, и никога не е имало кавги за каквото и да било.

Снимки –Симеон Грънчаров и Тони със съпруга си и приятеля Страшимир Урдарскш

 

Със съпруга си Симеон Грънчаров Тони е съученичка. Той е една година по-голям от нея. Бил е болен от ревматизъм и изостава с една година в шести клас от училище. Учили са в Гимназията , която първоначално е била първа и втора гимназия, след това, когато двамата са десети клас , обединяват двете гимназии в една – „Св. Св.Кирил и Методий”.Любовта им започва по-късно, но симпатиите са още от ученическите години, когато  Симеон и неговия приятел Страшимир Урдарски правят ученически оркестър –Симеон свири на тромпет, а Урдарси на акордеон. Продължават и след казармата да  свирят в Ловния дом.

Тони си спомня, че и нейния баща е бил много музикален, а брат й Емил хубаво е пеел. Имал е тефтер  със стари шлагери,и често са пеели на семейни празници.

Тони и Симеон имат две деца –Иван и Спаска. Разликата им е 8 години. Иван  е по-големият и е завършил икономика. Занимава се  със строителство и счетоводство. Женен е за Весела, която е инженер по професия, но след завършени допълнителни курсове, се занимава със счетоводство. Двамата имат дъщеря Антония,която е завършила немска филология и е учителка в Езиковата гимназия. Имат и  син  Симеон.

Дъщерята на Тони и Симеон се казва Спаска и е омъжена в Сандански. Тя  е еколожка и работи в Общинския съвет на Сандански, но е завършила и второ висше икономическо образование, а съпругът й има фирма за боядисване на автомобили Имат двама сина Константин и Борис.

Тони Грънчарова е завършила най-старото по рода си гражданско училище в България – полувишия медицински институт  „Йорданка Филаретова” в  София. Работила е в Благоевградската болница като  клиничен лаборант, а Симеон е завършил Техникум  по животновъдство в Стара Загора и е работил като ветеринарен  фелдшер  в Свинефермата на  Военното поделение в Струмско. “Но е човек, на който всичко му идва отръки”, казва Тони.

И още веднъж фамилия Манярски

Тони  е на 79, а съпругът й  Симеон Грънчаров на 80  години. Искат децата, внуците и правнуците им да са щастливи, да има  хармония помежду им, да има  мир, защото днес света се превърна в несигурно място за живеене.  Тони иска този нейн разказ да остане за поколенията, да го четат и да знаят  какви предци са живяли преди тях, защото  носят  част от гените им. Погледът назад във времето винаги е полезен, за да правим правилните крачки напред в бъдещето.

Звуков файл – Тони Грънчарова разказва за Манярския род

 

 

Tagged as: , .

Rate it
Автор

Юлия Караджова

Юлия Петрова Караджова - 42 години трудов стаж в Регионален телевизионен център –Благоевград-/ 1975 – 2017 /. Завършва специалността „Телевизионна журналистика“ във Факултета по журналистика към Софийския университет „Климент Охридски“ . Работи като редактор, журналист , водещ в програмите на телевизионния център и на БНТ и като продуцент на телевизионните предавания „България днес” и „Добро утро с БНТ2”. В продължение на 10 години прави авторското си предаване „Изкуството да живеем“ ,което се излъчва в регионалната програма „Канал Пирин“ и в сателитната програма на БНТ. Автор е на десетки документални и художествени филми, които се пазят във фонда на БНТ. Автор е на книгата „Пътуване към утрото“-2009 година на издателство „Захари Стоянов“. juliaizkustvo@abv.bg

Background
Вижте още
От един род
close
  • 503

Без граници

Елена Александрова поставя жената там, където думата има оръжието и това е феномен и научен подвиг…

Юлия Караджова 01.12.2022

С тези думи проф. Светлозар Елдъров представи две моногрофии на историка д-р Елена Александрова  в Регионалния исторически музей в Благоевград.

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.