playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    ПРЕМЪЛЧАНИТЕ ИСТИНИ: Цанко Серафимов за “Синята тетрадка” на Иван Михайлов и “Пет кървави изповеди” от Асен Аврамов на издателство Орбел
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „ОТВЪД СВЕТА“-ЛЕГЕНДАТА КОВАЧЕВИЦА. Болярски и костурски родове ли са я създавали? Фотографът Косьо Косев разказва
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Към езерото“-Човешката география на Балканите отвъд политическите граници -разговор с Капка Касабова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Цанко Серафимов: Иван Михайлов, познатият непознат
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Ум царува, ум робува“, или защо толкова малко знаем за Георги Раковски – проф. Кирил Топалов
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Водици в Добърско
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Старчевата в Разлог – назад към древността
    Юлия Караджова

  • play_arrow

    Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща….
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кръстена на Света Екатерина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Юра Константинова – Българите в османския Солун
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Гутенберговата революция и българите
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Къде действително е роден „Патриархът на българските книжници и учители“, Неофит Рилски? Член кор. проф. Румяна Радкова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ
    Юлия Караджова

play_arrow

Акцент

В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА!

Юлия Караджова 04.12.2020


Background
share close

Така се чувства журналистът и писателят Благо Прангов на 87 години. Горд с дедите и с наследниците си, небоустремен към планинските върхове, запленен от изгревите и залезите, заслушан в тропота на конските кушии, в песните от миналото и в трепета на природата. Родовата памет все по-често го тегли назад към корените.

Излезе второто допълнено издание на книгата му “В цедилката на трите хълма”. Така той нарича родното си село Бачево, „гнездо, кротнало се на припек между хълмовете Власовица, Вечеровен, Рудината и росното предверие на слънцето – Шабане”. Коренът му е забит между три планини: Рила, Пирин и Родопите. Това е родова книга – за село Бачево, за даскал Радон Тодев, който оставя дом и семейство и тръгва с четата си на явна смърт срещу поробителя, за Пранговия род и за жителите на разложкото село, които са кореняци и десетина семейства бежанци от Каракьой – Беломорска Македония. Всички се чувстват свързани помежду си.

За книгата научих от интервюто, което направих с Благо Прангов по повод представянето на неговата „Био Библиография”, изготвена от Елза Кресничка и Веселина Стоицова в отдел „Краезнание” на Регионалната библиотека „Димитър Талев” в Благоевград. Тогава предстоеше да излезе второто издание на родовата му книга. И сега имам възможност да я представя в сайта „Споделено знание – без граници”.

На заглавната страница на книгата авторът е поставил фотография от 30-те години на миналото столетие, на която са изобразени 100 годишния старец Яне Прангов, прадядо на Благо, който седи в скута му като бебе, заедно с баща му, майка му и двете му сестри. Назад в родовата памет историята е проучена до 1810 година – до Кръстьо Прангов –бащата на прадядо му Яне. Снимка от него не е запазена, но от възрастните хора в селото, Благо научава, че в навечерието на Илинденската буна, свирепи турци в Бачево, които забранили да се излиза на полето, му отрязали главата с косата, която е носил, за да окоси ливадата си в местността „Лизачките”. А по-късно, когато се срещнал с леля Ванга в Рупите, тя видяла по нейния си начин окървавената глава на Кръстьо само като докоснала часовника, който Благо носил като спомен от него.

Авторът не поставя турците под общ знаменател и добавя: „Вярно е,че бачевските турци Бакията и Бел Сале са символ на жестокостта в цяло Разложко, но истина е също така, че аго Шукри Джиков, фамилиите Маслинкови, Шемеви, Касини, Пъзевите кадъни, са се отличавали с благородство, човечност, спаведливост спрямо съселяните си”.

Откъде идва името на фамилията Прангови? Според една от легендите по време на турското робство един от братята бил вързан с пранги, защото съсекал с брадва турчина, опозорил жена му, докато той комитствал в местността „Перивол” в подножието на Рила. Оттогава селяните го споменават като „Прангата”, а синовете и внуците му като „прангета”.

А какво е Бачево без кушиите? На Тодоровден там се събира цялото село за конските надбягвания. Всички журналисти познават Иван Наков, който отдавна развива своята конна база за езда, за туризъм, за развлечение и за лечение – така наречената хипотерапия.

По време на Илинденското въстание бачевци , подгонени от палежите и насилията, търсят закрила в Рилската обител, в Самоков. Сред бежанците е и осиротялото семейство на баба Елена, която търси спасение за децата си Филип, Йордан и Иван – бащата на Благо. По-късно двамата му чичовци попадат в пансиона на ирландския благодетел Пиърс О, Махони.

Бащата на Благо –Иван Прангов е известен в Бачево като Ването горския. Бил е член на БЗНС .Членската книжка му е връчена лично от Александър Стамболийски. Заради политическите си убеждения е бил в черните роти, окачван е на бесилото от македонските комити, осъждан е на смърт от жандармерията на капитан Николчев през май 1944.

От майка си Вела, Благо е записал около 400 народни песни. От нея е разбрал, че човешкия труд и човешкия живот са поезия.

1920- Сватбата на Вела и Иван Прангови /майка и баща на автора/ Младоженците са прави. Седнали – майката на младоженеца Eлена и брат му Филип Махони
столетникът Костадин Бащенски

Две хипотези има за името на село Бачево: Едната е свързана с легендата, че първия заселник тук е имал много братя и сестри, разпръснати в околните села и когато му отивали на гости, казвали: ”Отиваме у бачеве /баткови/. Другата хипотеза обяснява името със съществувалите по тия места мандри /на турски –бачии/. Селото има древен произход. В местността „Грамадите” са открити следи от човешка дейност от новокаменната и каменно-медната епоха. Но това е далечно минало, а едно столетие назад помни Костадин Бащенски, с когото авторът се е срещал и който е бил живата история на Разложкия край.

 

Костадин е работил като измекярин в Стара България. В Сестрино бил мулещар и трупчия, а по-късно работил и като бичкиджия в село Габровица. Напуска ги и тръгва за родния край като научава за подготовката на Илинденско-Преображенското въстание, в което участва с въоръжена чета. На 105 години – през 1970 жени внука си Георги и на новото семейство пожелава: ”Дъжи /дълги/ дни! Да остареете, да побелеете като Перин планина. От небето да ви тече, от земята да ви расте. От здраве и живот да не се отървете, къщата ви да се напълни с деца”. Чрез образите на своите съселяни, жители на няколко епохи, Благо Прангов допълва с лични изповеди историята на Бачевския край.

Благо Прангов е роден на 1.09.1933 година в с.Бачево, Разложко. Завършил е Българска филология в Софийския университет „Климент Охридски”. Работил е като учител, завеждащ отдел „Култура и образование” на в.”Пиринско дело”, и отговорен редактор на приложението за литература, изкуство и публицистика „Вяра”. Автор е на 12 поетични книги, на публицистичните сборници „Между снега и цъфтежа”, „В цедилката на трите хълма. Чуто. Видяно. Преживяно”, на романа „Сблъсъци” и на драмата в стихове „Климент и Климентина”. Член е на Съюза на българските писатели.

Tagged as: , , , , .

Rate it
Автор

Юлия Караджова

Юлия Петрова Караджова - 42 години трудов стаж в Регионален телевизионен център –Благоевград-/ 1975 – 2017 /. Завършва специалността „Телевизионна журналистика“ във Факултета по журналистика към Софийския университет „Климент Охридски“ . Работи като редактор, журналист , водещ в програмите на телевизионния център и на БНТ и като продуцент на телевизионните предавания „България днес” и „Добро утро с БНТ2”. В продължение на 10 години прави авторското си предаване „Изкуството да живеем“ ,което се излъчва в регионалната програма „Канал Пирин“ и в сателитната програма на БНТ. Автор е на десетки документални и художествени филми, които се пазят във фонда на БНТ. Автор е на книгата „Пътуване към утрото“-2009 година на издателство „Захари Стоянов“. juliaizkustvo@abv.bg

Background
Вижте още
От един род
close
  • 486

Без граници

ЗАБРАВЕНИ ГЕРОИ: За Ефрем Чучков ни припомня неговият правнук, Явор Чучков.

Паулиана Новакова 04.12.2020

На 21 ноември 2020 г. се навършиха 150 години от рождението на моя прадядо Ефрем Чучков. Той обаче е напълно забравен в България. Макар че в София има улица „Ефрем […]

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.