playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    “Живеем в езика, който ни събира” Разговор с професор Боян Биолчев за повестта „Преселението“, за времето отразено в нас и за днешния ни ден
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Крепост не пада никога отвън, тя пада само отвътре“- проф. д.и.н. Лизбет Любенова за уроците на историята
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ПРЕМЪЛЧАНИТЕ ИСТИНИ: Цанко Серафимов за “Синята тетрадка” на Иван Михайлов и “Пет кървави изповеди” от Асен Аврамов на издателство Орбел
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „ОТВЪД СВЕТА“-ЛЕГЕНДАТА КОВАЧЕВИЦА. Болярски и костурски родове ли са я създавали? Фотографът Косьо Косев разказва
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Към езерото“-Човешката география на Балканите отвъд политическите граници -разговор с Капка Касабова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Цанко Серафимов: Иван Михайлов, познатият непознат
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Ум царува, ум робува“, или защо толкова малко знаем за Георги Раковски – проф. Кирил Топалов
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Водици в Добърско
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Старчевата в Разлог – назад към древността
    Юлия Караджова

  • play_arrow

    Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща….
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кръстена на Света Екатерина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Юра Константинова – Българите в османския Солун
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Гутенберговата революция и българите
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

play_arrow

Акцент

В търсене на българската Сафо: „Александър Балабанов и Яна Язова: Двуединството на духа “: нова книга на проф. Дора Колева

Паулиана Новакова 25.09.2020 5


Background
share close

В началото е баба Зоица и българските македонски лирически песни. Там, в чифлика на баща си край Щип, Александър Балабанов е попивал историческата, философската и емоционалната памет на поколенията, чрез песенните разкази на забележителната майка на баща му. А когато пеела разказвайки, Зоица плачела. Така в усета на Александър Балабанов за света трагично-поетичното, въплътено в образа на жената, дало отпечатък на неговите духовни стремления, които високата антична култура, която получил като образование в Европа, оформили и обогатили.

„Аз исках ти да бъдеш българската Сафо“- казвал Ал. Балабанов на Яна Язова. Реплика, с която въпреки кризите във взаимоотношенията им, той винаги я връщал при себе си.

Професор Дора Колева, изследовател на поетиката и житейските съдби на жени- творци като Елисавета Багряна, Дора Габе, Блага Димитрова, подлага на този философски фокус изследването си на взаимоотношенията между младата „поетка“ – Люба Ганчева и зрелия професор Александър Балабанов, който, подобно Пигмалион, създава своето творение – поетесата Яна Язова. За него – българската Сафо.

 

С книгата си, която предстои да излезе, проф. Дора Колева допринася за обогатяване на познанието ни и за осмислянето на съдбите на двама забележителни личности и творци, който умишлено и дълго време бяха обречени на забвение. Както и за осмисляне на епохата, в която са живяли.

Благодарение на изумителните усилия и труд, положени от Петър Величков, творчеството на Яна Язова бе спасено и видя бял свят: поредицата, посветена на възрожденския дух на българина, озаглавена „Балкани“, романите „Бенковски“, „Левски” и „Шипка“ с подзаглавие „Примери“, са предлагани без успех 70-те години на Народна култура. Изважда на бял свят и диптиха, наречен от него „Соления залив“, ( Голямо и малко и „Война“), който тя и не е мислела да предлага, но пише за себе си. Или, за да го преоткрием ние. За да осъзнаем с примерите, които ни предлага, в какво е силата на българския дух.

портрет на Людмила Поптошева

Създадена от Ал. Балабанов, Яна Язова е попила идеите, която той е изповядвал, не пише битово документално, а осмисля съдбите на своите герои и съдбините на България в категориите на високата култура и философия – на Платон, Гьоте, Шопенхауер. В такъв контекст Дора Колева разполага и разчита житейската връзка между двамата творци. Не на елементарно, битово ниво .Така и можем да разберем, защо Яна Язова, красавица и талантлива поетеса, на два пъти се отказва от бракове веднъж с милионера Джон Табаков, после изоставя и талантливия и красив художник Марио Жеков. За да остане с ниския, възрастен чорлав завеян професор, който, така и не се развежда, за да се ожени за нея…

Документалната й сила е в потресаващите описания на събитията около 9-ти септември 1944-та година, първо бомбардировките в София, а после жестокостите и изстъпленията на „народната власт“.

Това е време, в което тя самата израства и дори надскача своя учител, защото не се поддава на изнудванията и шантажите да се приспособи. А поема кръста на низвергната и преследвана, но да може чрез творчеството си да ни завещае своя завет. За личностите – примери, които би трябвало да сочат пътя на една нация напред.

Би трябвало силно да ни смущава фактът, че оригиналът на „Соления залив“, все още не е открит. Както и този, че не са изяснени до ден днешен обстоятелствата за нейната свърт. Как се създава такъв творец, Дора Колева разказва, като обогатява познанието ни и за професор Балабанов, за когото знаем доста по-малко.

А несъмнено той е авторът на явлението Яна Язова.

Александър Балабанов-Санде, македонски българин, роден в Щип (1879-1955) предполага се, че има и нещо арменско в македонския му корен, което е подсказано в автобиографчната му книга „И аз на този свят“. Непроучен факт, който сякаш подсилва по соеобразен начин неговата отдаденост и преданост на каузата да служи и допринася за въздигането на българския дух, на българския език и българската култура през целия си живот.

Факт е, че за професор Александър Балабанов – преводач, литературовед, критик, не знаем достатъчно. За неговата „импулсивна безсистемност“ съзнателно-несъзнателна разсеяност“, за която пише и Кирил Кръстев, все нещо е останало в съзнанието на поколенията благодарение на анекдотите, разказвани за него. Които Яна Язова сама събира след неговата кончина. Но какво ли може да говори и да предизвика усмивка примерно шегата, че Александър Балабанов, като се качвал в трамвая, си събувал обувките, на днешните млади хора? Могат ли да си представят старовремските трамваи със техните дървени стъпала, а и тогавшните привички на хората да оставят калните си обувки пред прага, защото София не е била павирана по това време, да схванат шегата.

Тодор Боров, Елин Пелин, Александър Балабанов, Димитър Б. Митов – кръгът “Развигор”.

А пък ако не са чували каква фигура от европейски мащаб е бил този професор, издател на елитното списание „Развигоръ“, каква огромна европейска култура е притежавал и се е опитвал да я присажда на българска почва, каква дейност е развивал, за да може и Европа и света да проумеят и подкрепят българската кауза?

Дора Колева ще ни помогне да разберем, как той, високообразованият, е умеел да поема различни житейски роли, за да съхрани интелектуалната си независимост от посредствеността. Да схванем и интелектуалното значение на този „игрови“ характер, който по принцип притежават високо образованите натури. С други думи, да разберем, че „смахнатия“ професор е роля.

След Балканските войни обаче, този „отнесен“ във философията професор, става посланик на България за отстояване на българския национален идеал. Обвързва се със съдбата на българските земи, останали извън пределите на България, участва в акции за привличане на внимание върху темата Македония и Тракия. През 1913 ръководи делегация заедно с Иван Георгов и Тодор Павлов обикалят европейските столици, срещат се с видни политици и държавници в Виена, следва нова обиколка с проф. Милетич, държи речи във Виена на митинг, основател е и на Македонския научен институт.

За Александър Балабанов още има какво да научим, изследователите са в дълг към него.

Но да се върнем на двуединството на двамата творци така, както го вижда и ще ни го разкаже проф. Дора Колева. Защото не случайно са се назовавали той нея – Мо, а тя него – Ра. Двамата заедно са Мойра – старогръцки код за единението на душите в любовта.

Tagged as: , , , , , .

Rate it
Автор

Паулиана Новакова

Радиожурналист с 37 години журналистически стаж в Българското национално радио. Дългогодишен радиоводещ на публицистичното предаване „Добър ден“ (1983-2007). Директор на програмата за култура на БНР „Христо Ботев“ (2007-2009), директор на първото радио от ново поколение, Интернет радио Бинар (2009-2013). 
Главен редактор на сайт за медии и култура www.obache.bg. Сайтът е носител на наградата "Златоно перо“ на СБЖ pauliana.novakova@gmail.com

Background
Вижте още
Споделено знание
insert_link share playlist_add
close
  • 737

Акцент

Времето на цар Самуил – виртуална реалност

Юлия Караджова 24.09.2020

    Още подробности за този виртуален средновековен свят разказва директорът на Историческия музей в Петрич –Сотир Иванов в звуковия файл :           Свързани материали: ХЕРАКЛЕЯ […]

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.