Юра Константинова – Българите в османския Солун

Юлия Караджова 09.11.2020

Тази монография на доц. Юра Константинова е първото цялостно изследване на участието на българите в политическия, икономическия и обществения живот на Солун по време на османската власт. По повод Деня на народните будители – 1 ноември 2020 г., Управителният съвет на Българската академия на науките я отличи като важна монография от национално значение.

Авторката няма корени в Македония и това, признава тя, ѝ дава възможност безпристрастно да проучва историческите факти и да пише по тази тема, още повече, че близо столетие Солун отсъства напълно от официалния разказ за историята на България и българите. С тази книга доц. Константинова показва живота на българите в Солун в неговата сложност и запълва съществени празнини в българската хуманитаристика.

Солунската митница.Пощенска картичка –личен архив на Юра Константинова

Град Солун е важен морски и търговски център, още преди завземането му от османците през 1387 година и стратегическото егейско пристанище, към което проявяват интереси всички велики сили. „Солун е важен за икономическото развитие на българското население в Солунски, Битолски и Скопски вилаети и поради това е неделима част от българската история и памет”, пише в уводната част на книгата доц. Константинова.

Българка в Солун – Османска пощенска картичка

Тя цитира думите на българския пълномощен министър в Лондон (1913 г.) Михаил Маджаров: „За Солун – пише той – увлечението беше още по-голямо…. в Солун те търсеха пристанище за Македония и Западна България, търсеха бащинията си, търсеха родния град на равноапостолските братя св.св. Кирил и Методий…. за Солун нямаше българин, който да не е слушал нещо в училището или в живота. Солун беше в главите на всички и на неговото завладяване бяха привикнали да гледат не само естествено, но и неизбежно. Който се опитваше да поддържа тезата, че Солун трябва да бъде гръцки, сам си издаваше присъдата на лош българин, даже на предател”.

Ученици от основно училище в квартал „Пирги” през 1905 г.

ученици в Търговската гимназия 1906/1907 –личен архив на Лора Тасева

Випуск ХVII на Девическата гимназия 1907/1908

В началото на 60-те години на ХIХ век българската общност в Солун обръща особено голямо внимание на образованието. Най-важното и това, което ги отличава от останалите общности е желанието на българите да учат и желанието на институциите да ги подкрепят в борбата им за образование. Не случайно образите на солунските братя Кирил и Методий се превръщат в символ на българщината и честването на техния празник става знаков за българската общност.

Честване на 11 май в Българската мъжка гимназия

Знаем за фамилии в Солун, които са имали българско самосъзнание, а днес не искат да признаят официално това. Не веднъж като журналисти сме били свиделети на съдби на погърчени българи. Явно, както пише и доц. Константинова,”показателна е ролята на икономическия фактор при вземане на решение за националността”…”Изборът е много тежък, личен и нямаме право да съдим когото и да било за това какъв житейски избор е направил, а да проявим разбиране и при новите условия да продължим връзките си с тези хора”.

Михаил Кюлюмов – собственик на два магазина в Солун със семейството му

празненство на български занаятчийски сдружения през 1906 г.

В изследването на доц. Юра Константинова има много семейни истории, които заедно с разказите и запазените документи ѝ помагат да открие заличените български следи в Солун. Дори с това изследване тя и нейните колеги помагат на хора, които от двете страни на границата търсят истината за своите корени. Доц. Юра Константинова призовава всички, които съхраняват документи и снимки за своите родове да ги дигитализират, за да бъдат полезни на изследователите на българската история.

Димитър Шавкулев със семейството му – семеен архив

Никола Шавкулев със семейството му – семеен архив

Повече по темата ще научите от интервюто с доц. Юра Константинова от Института по Балканистика към БАН. Тя е доктор на науките и специалист по история на Гърция и българо-гръцките отношения през XIX – XXI в. Нейните академични интереси са свързани с късния османски и пост-османския период, формирането на българската нация, история на идеите и социалната история. През последните години тя проучва методите на дигиталната хуманитаристика с акцент върху съхранението и представянето на българското културно-историческо наследство. Автор е на три монографии, повече от 50 студии и статии, редактор и съставител на няколко колективни научни издания, ръководител и участник в български и чуждестранни научни проекти.

Tagged as: македония, Солун, доцент Юра Константинова.

Rate it

Автор

Юлия Караджова

Юлия Петрова Караджова - 42 години трудов стаж в Регионален телевизионен център –Благоевград-/ 1975 – 2017 /. Завършва специалността „Телевизионна журналистика“ във Факултета по журналистика към Софийския университет „Климент Охридски“ . Работи като редактор, журналист , водещ в програмите на телевизионния център и на БНТ и като продуцент на телевизионните предавания „България днес” и „Добро утро с БНТ2”. В продължение на 10 години прави авторското си предаване „Изкуството да живеем“ ,което се излъчва в регионалната програма „Канал Пирин“ и в сателитната програма на БНТ. Автор е на десетки документални и художествени филми, които се пазят във фонда на БНТ. Автор е на книгата „Пътуване към утрото“-2009 година на издателство „Захари Стоянов“. juliaizkustvo@abv.bg

Вижте още

Споделено знание

Видео

Епископската базилика в Сандански

София Гълъбова 06.11.2020

В центъра на град Сандански можете да видите Епископската раннохристиянска базилика, която е част от Археологическия музей в града и днес освен допир с древната история, ни предоставя и място […]