“Живеем в езика, който ни събира” Разговор с професор Боян Биолчев за повестта „Преселението“, за времето отразено в нас и за днешния ни ден Паулиана Новакова
play_arrow
„Крепост не пада никога отвън, тя пада само отвътре“- проф. д.и.н. Лизбет Любенова за уроците на историята Паулиана Новакова
play_arrow
ПРЕМЪЛЧАНИТЕ ИСТИНИ: Цанко Серафимов за “Синята тетрадка” на Иван Михайлов и “Пет кървави изповеди” от Асен Аврамов на издателство Орбел Паулиана Новакова
play_arrow
„ОТВЪД СВЕТА“-ЛЕГЕНДАТА КОВАЧЕВИЦА. Болярски и костурски родове ли са я създавали? Фотографът Косьо Косев разказва Паулиана Новакова
play_arrow
„Към езерото“-Човешката география на Балканите отвъд политическите граници -разговор с Капка Касабова Паулиана Новакова
play_arrow
Цанко Серафимов: Иван Михайлов, познатият непознат Паулиана Новакова
play_arrow
„Ум царува, ум робува“, или защо толкова малко знаем за Георги Раковски – проф. Кирил Топалов Паулиана Новакова
play_arrow
„Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост Паулиана Новакова
play_arrow
Спомените на Васил Гърков от Кукуш Юлия Караджова
play_arrow
Спомените на Васил Гърков от Кукуш Юлия Караджова
play_arrow
Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев Паулиана Новакова
play_arrow
Кешлъко гори!!! Юлия Караджова
play_arrow
Кешлъко гори!!! Юлия Караджова
play_arrow
Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите… Валери Тодоров
play_arrow
Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите… Валери Тодоров
play_arrow
Водици в Добърско Юлия Караджова
play_arrow
“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска” Юлия Караджова
play_arrow
“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска” Юлия Караджова
play_arrow
Старчевата в Разлог – назад към древността Юлия Караджова
play_arrow
Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен” Юлия Караджова
play_arrow
“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!” Юлия Караджова
play_arrow
“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!” Юлия Караджова
play_arrow
Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща…. Валери Тодоров
play_arrow
В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА! Юлия Караджова
play_arrow
Кръстена на Света Екатерина Юлия Караджова
play_arrow
„Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА Паулиана Новакова
play_arrow
Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден Юлия Караджова
play_arrow
Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония Паулиана Новакова
play_arrow
Юра Константинова – Българите в османския Солун Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход! Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход! Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход! Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
Гутенберговата революция и българите Паулиана Новакова
play_arrow
Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН Паулиана Новакова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
Стотици хиляди българи всяка година идват в Рилския манастир, но малко са тези, които знаят къде се намира мястото с могилата на великия ирландски журналист Джеймс Дейвид Баучер. А то е точно срещу главната порта на обителта, малко над шосето, което преминава оттук. До него се стига по широка пътека, която води до поляната с паметната плоча. Тишината обгръща всеки, решил да стигне до тук, но силата на нейното въздействие е несравнима и го пренася във времето на бурните години на изпитания на българския дух. Безбройни са въпросите, свързани с това, какво е накарало един чужденец да отдаде най-силните си години на своя житейски път в служба на нас – българите като народ. Освен да именуваме на него улици, булеварди, планински върхове, метростанции, разбираме ли и осъзнаваме ли значението на неговото неговото дело? И защо на това паметно място само табела с избелял надпис напомня за един живот, посветен на велика кауза. Напук на самотата на могилата, само боровите иглички, които я покриват, като че ли са готови под звуците на планинския вятър да затанцуват българската ръченица. Така, както друг чужденец, посветил се на България – живописецът Иван Мърквичка, е запечатлил в своята картина образа на великия ирландец, облечен в български потури, пояс и бял ямурлук.
Джеймс Баучер, като кореспондент на вестник „Таймс“ не само страстно защитава националните интереси на българите, но им посвещава целия си живот, а заради преклонението си и пред духовната ни култура си спечелва прозвището ирландецът с българското сърце. От 1892 година до 1915 година живее в София. Като балкански кореспондент на английския „Таймс“ по време на Балканските войни, дори се опитва да бъде посредник между балканските държави. Със страстта на признат за един от водещите европейски журналисти защитава идеята за присъединяване на Македония към България. По-късно остро критикува Букурещкия мирен договор, заради грубо ощетените български национални интереси.
Макар и дълги години да живее в България Джеймс Баучер не притежава собствен дом. Но неговото желание е вечният му дом да бъде на българска земя. И то в близост до Рилската обител – най-яркият символ на българщината. Място, което посланикът на българската кауза приживе почита, обича да посещава и се прекланя пред него. Умира на 30 декември 1920 година. А последната му воля е да бъде погребан в близост до Рилския манастир. Тя е изпълнена с разрешението на цар Борис Трети.
Родена през 1959 година в град Мелник. Учила в Основно училище „Емануил Васкидович” – град Мелник, средното си образование получава в Политехническа гимназия „Св.св. Кирил и Методий” /бивша Солунска/ - Благоевград. Магистър по история, философия и социология. От 1990 година работи като журналист. Щатен кореспондент на в. „Пиринско дело” и в. „Струма” от Сандански. Главен редактор на новините, след това изпълнителен директор на КТБ – Благоевград. От 2000 година е организатор „Реклама” в Канал „Пирин”, а от 2011 година – репортер и редактор в БНТ – Благоевград.
Поколения наред са били лишавани от възможността да опознаят българската история по най-увлекателния и запомнящ се начин, чрез романите на Фани Попова-Мутфова. наречена „Малката маркиза“ от собствения й съпруг, забележителния […]
Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.