Народ без история и култура е биомаса…Интервю с Боян Чуков

БОЯН ЧУКОВ  е един от съвременните анализатори на глобалните процеси в световната политика. Новата му книга “Прекрасният свят след 1984” прави аналогия с книгата на Джордж Оруел “1984” – политически бестселър, алегория, антиутопия, написана през далечната 1948 г., но актуална и до днес. В своите анализи и в интервюто с Валери ТОДОРОВ  политологът  отделя специално внимание и на съперничеството на свръхсилите на Балканите, както и на двустраните ни отношения с Република Северна Македония.

Романът-антиутопия на Оруел е сред 100-те световни романи, поставен на 13-то място от редакторите и на 6-то място от читателите на сп. “Times”. Романът разказва за супердържава, диктатура  Океания, която говори на собствен, създаден от нея език, преследва индивидуализма и собственото мислене с Полиция на мисълта и тайно следи и манипулира своите граждани. Боян Чуков посочва в разговора ни още  двама автори, вдъхновили неговия анализ на глобалните процеси в съвременния свят. Това е най-напред Олдъс Хъксли – английски писател и философ, автор на над 50 книги, сред които антиутопичният роман “Прекрасният нов свят”, в който той описва един бездушен, технологизиран, безчовечен свят на бъдещето през XXVI век. Чуков добавя и още едно име – на швейцарския икономист Клаус Шваб, основател и президент на Световния икономически форум и неговата книга “Ковид-19.Великото зануляване”, определяна от някои като книга на годината, а според други – “скандалът на годината”. Съавтор на Шваб  е Тиери Малре, чиято съпруга е бивша асистентка на принц Чарлз. Той е специалист по Русия, работил във военния кабинет на френския президент Жак Ширак, старши съветник на руско-израелския олигарх Михаил Фридман и главен финансист в неговата “Алфа-банк”.

Книгата на Боян Чуков прави анализ на световния глобален ред, на противопоставянето между САЩ, Русия и Китай. Макар че не говори пряко за световната конспирация и избягва това определение, в книгата си и интервюто той дава любопитна и аргументирана оценка на процесите и хората, които движат политическите процеси и икономиката на света. До преди 3 –  4 години антиутопиите на Оруел и Хъксли, на трилогията на Шваб се гледаше с лека ирония – това не е възможно. Ковид -19 обаче се оказа ускоряващо явление, наричан сега “катализиращо трансформационно мероприятие”.  Но началото на световните трансформции не са последните няколко години. Всичко започва с учредяването на Римския клуб през 70-те години, свързано с името на Аурелио Печеи, първи президент на Клуба, пояснява Боян Чуков. Едва ли случайно началото е  положено край езерото Лаго ди Комо в имението на Рокфелер. Самият Печеи е уникална личност, енциклопедист.

Силно впечатление прави през 1972 г. неговият доклад “Ограниченията на растежа”. Римският клуб събира известни личности, двайсетина човека и те започват да работят върху теми от значенио за цялото човечество. Още тогава започва да се говори, че има прекалено много население на планетата, изскачат тенденции и теми като например устойчивото развитие, за което също много се говори днес. Тези понятия водят началото си от Римския клуб. В книгата съм се опитал да разкажа какви цели си поставя една неправителствена организация, която обаче не обслужва дадено правителство, а е глобална, засяга целия свят, обяснява в подкаста Чуков. Комитети в ООН, международни организации започват да претворяват идеите, разработвани от Римския клуб.

Клаус Шваб е нещо като конферанс, шамбелан на хиперглобалистите, когато създават свой Манифест, подобно на Комунистическия манифест навремето. Това е манифест на много богати хората, свързани с финансово-спекулативния капитал. В книгата си “Четвъртата промишлена революция”, първата му книга, Шваб се е опитал да обясни какво очаква човечеството, когато се заличи границата между технологията, машините и човешкото тяло – живите организми. Границата, която години наред съществува, се размива и започва проникване на технологиите в човешкия организъм. Често в книгата му се споменава изкуственият интелект. В последната му книга от трилогията -“Стейкхолдер капитализъм”, се разказва за абсолютното унищожаване на националните държави и изземването на техните  функции от транснационалните компании, от финансовия спекулативен капитал. Има специална глава за новия език Новояз, който иносказателно и по-нежно формулира понятия,  които след Втората световна война са изглеждали стряскащо. Например евгениката, свързвана с Третия райх, с биоманипулациите. Клаус Шваб избира термина “генетично редактиране”, но става дума за същото.

Опитал съм се да предоставя възможност на читателя сам да стигне до извода, че светът е тласкан от тази група в изгодна за нея посока, посочва Боян Чуков. Ще успокоя обаче читателите, че тази група не е единствената и има сериозни противници. В Китай Си Цзинпин и в Русия Владимир Путин заявиха, че не са привърженици на този път на развитие. Виждаме че във вътрешнополитически план групите, свързани с финансово-спекулативния капитал и Демократическата партия в САЩ са ограничавани и подлагани на рестрикции. Конкретен е примерът с фирмата “Али Баба” в Китай,  която бе глобена от правителството с 3.2 млрд долара. Тя е китайска, но 49 % принадлежат на Yahoo. Тя е от групата на онези IT гиганти, които свалиха от власт президента Доналд Тръмп. Така че китайците се защитават и избиват основата на бъдещата цветна революция в Китай, която ще има за цел да свали Си Цзинпин от власт, защото е представител на съвсем друго крило от властовите елити в  страната.

Трябва обаче да сме внимателни, когато говорим за конспирация около Ковид-19. Човекът,  който говореше за американската “дълбока държава”, бе смятан едва ли не за луд. Но кога бе вкаран в масово обръщение този термин? Когато “Ню Йорк таймс” официално написа статия за “дълбоката държава”. През 60-те години, след убийството на Джон Кенеди, теорията на конспирацията се внедрява от ЦРУ, като всеки, който се доближи до истината, свързана с убийството на президента, веднага бива обявяван за конспиролог.

Върви ли светът към нова “студена война” или вече е във фаза? Има ли риск от “гореща” война? Съществува ли риск от сблъсък на свръхсилите? САЩ изостават в превъоръжаването на армията, а същевременоно Русия е модернизирала над 80 % от оръжията си, създала е нови супермодерни оръжия. Вашингтон не е в състояние да води две битки – едновременно с Русия и Китай, е отговорът на Боян Чуков. Затова на света му предстои да води хибридни войни във всички разновидности, но не и с употреба на сила.

Балканите сякаш са нераздадената колода в голямата стратегическа игра. Какво има в нея? Кой ще надделее на Балканите – САЩ, Русия, Китай или… А защо забравяме Турция? Балканите са черна кутия и процесите в региона винаги са се движели от външни импулси. Всяка от големите сили има своя геостратегия. Не бива да се изпуска от внимание и Германия, подчертава в интервюто Боян Чуков. Германия първо каза, че Македония трябва да да бъде приета независимо какво говори България. Изведнъж позицията й се промени. Явно външен фактор е застанал на наша страна. Сега преди дни беше заявено от Урсула фон дер Лайнен, че македонците трябва първо да се разберат с нас и после да кандидатстват за ЕС. Какво ще се случи с Балканите ще разберем след пакетната сделка САЩ – Русия. Някои руски анализатори даже говорят за Ялта-2, която може да се състои в Сърбия.Франция също има любимци в региона. Но има един силен играч, който често исторически е стоял в сянка. Това е Великобритания. Съвсем наскоро, след Брекзит, Борис Джонсън  презентира проекта “Глобална Великобритания”. Той  не бива да се пренебрегва, защото големите геополитически лаборатории се намират на Острова, а не в САЩ. Балканите винаги са били територия на сблъсък междду трите социокултурни общности – мюсюлманската, западната и руската. И този сблъсък продължава, защото всяка от тези общности иска да запази онова, кото е имала след Втората световна война. Дедите ни са направили своя цивилизацонен избор. Това са стереотипи от векове и ние няма как да избягаме от себе си, казва Боян Чуков.

Какво трябва да надделее в спора ни с Република Северна  Македония – историята или прагматизмът? До 1944-а историята си е наша, казва Чуков, а след това македонците да говорят на какъвто си искат език и да се наричат както решат. Друг, различен от този подход размива нашия цивилизационен  код и българският народ се превръща в биомаса, както казва Клаус Шваб. Нямаш история, нямаш култура. В какво ще се превърнеш? Боян Чуков разказва за срещата на неговия дядо в Бургаската корабостроителница с Георги Димитров, с когото се познавал лично. “Гошо, ти или си глупак, или провокатор”, казва дядо му на  Димитров по повод помакедончването на българите в Пиринския край.

Ще има ли конфликт в Черно море, ще се качва ли геополитическата температура в района? Прогнозата на Боян Чуков е успокоителна. Ще се размахват юмруци, но до бой няма да се стигне. Европейският съюз не успя да стане геополитически субект. Създават се сили за бързо реагиране с численост от 5000 души, те се наричат даже “сили за първо влизане”. Къде трябва да влязат? Ясно, на изток, може би в Русия. В Румъния се създава център на НАТО, в ОССЕ – офис на НАТО. Но защо ЕС не можа да стане геополитически субект? Ще използвам думите на един американски експерт. Когато трябва да се разбера с ЕС, на кой телефон да се обадя. Не е ясно кой взима решения, посочва в интервюто си в подкаста на обаче.бг Боян Чуков, автор на книгата “Прекрасният нов свят 1984”.

*Боян Чуков е международен анализатор,  офицер от българското разузнаване, експерт по сигурността и борбата с тероризма.Завършил е специалност „Радио и телевизия“ в Техническия университет в София. Специализирал е в Института за политически науки в Париж. Бил е член на Националния консултативен съвет към Дипломатическия институт на Министерствот на външните работи. Също и секретар на Съвета по национална сигурност. Външнополитически съветник в правителствата  на Сергей Станишев и Пламен Орешарски. Работил под прикритие в посолствата ни в Париж и Мадрид.  Владее пет езика  – френски, испански, руски,  гръцки и английски език. Автор на книгите с анализи “Матрицата отвътре” и „Прекрасният свят след 1984“, както и на многобройни публикации на международни теми.

Tagged as: Валери Тодоров, република Северна Македония, Боян Чуков книга "Прекрасният свят след 1984".