ПРОФ. НИКОЛАЙ ОВЧАРОВ: БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ – ЕДИН НАРОД ИЛИ ДВА НАРОДА, ЕДИН ОБЩ ЕЗИК ИЛИ ДВА РАЗЛИЧНИ ЕЗИКА?

До 1944 г. ние сме един народ подчертава проф. НИКОЛАЙ ОВЧАРОВ в разговора с ВАЛЕРИ ТОДОРОВ. Езикът е български. Говори се за един диалект, но тъй като много пътувам из Македония, там съм си писал и голямата си дисертация, знам че диалектите са много повече от един. И много често хората от Щип не могат да се разберат с тези от Охрид, а да не говорим за другите от Егейска Македония. Така че става дума за група западни диалекти на българския език. (В.Т. – Както и банският диалект…) А да не говорим за родопския диалект. Българският език е многопластов, подчертава проф. Николай Овчаров.

Но защо 1944 г. е преломна? Защото българският народ е насилствено разделен. Под влияние, направо по заповед на Коминтерна. Знаем политиката, която той провежда – на създаване на отделни нации, на разбиването на цели народи. Ние сме само един от тези случаи. Иначе тези неща се случват даже по-страшно в бившия Съветски съюз, а и в други страни от Източна Европа. По отношение на нас това е създаването на един нов език, доколкото може да бъде създаден нов език. Това става в един прекрасен манастир на няколко километра от нашата граница, в който една група хора на базата на един от диалектите на българския език създават т.нар. македонски език. Език обаче не се създава лесно, защото се създава с векове, а не с тридневен запой. Начинът е като се вкарват нови думи – западни думи, използвани в сръбския език и архаизми. Спомням си при първото ми пътуване през 1989 г. даже ми беше смешно да ги слушам. Постепенно за 70 – 80 г., това е един непрекъснат процес, полека-лека този език се отдалечава от първообраза. Що се отнася до народа, народ трудно се дели. Но това е станало по насилствен път – през лагерите в бивша Югославия, постепенното възпитаване на младите поколения, не едно, няколко поколения, че българите са окупатори, фашисти, че прозходът им е татарски, а техният е славянски. Т.е. това е цялостен процес, който вече близо век раздалечава двата народа. И все пак, аз като историк мога да кажа, че тази работа така лесно не става, няма как на един език да смениш граматиката. Тя си остава. Ние имаме уникална граматика, която е само в българския език и в така наречения македонски. Но това, което ние казваме като историци, че до 1944 г. имаме обща история и общ език.Това е, което в България можем да приемем за компромис. Не съвместен обаче. Защото съвместен уловка, която ни се предлага – за съвместна история, което означава, че има две страни. Има и особености. След Първата световна война Македония е разделена между балканските държави и Вардарска Македония – за мен това название е много по-сполучливо от възприетото Северна Македония, влиза в Кралство Югославия. Тогава ги наричат не македонци, а южни сърби – това е опит за асимилация, който не бива да забравят и тогава именно се измисля идеята за македонизма, която се смята за по-добра за противопоставяне срещу българското влияние.

Върху кой език се пишат първите славянски книги – черковнославянски, старославянски? Старобългарски е категоричният отговор на проф. Николай Овчаров. Той припомня, че в Средновековието, според византийските и други източници, Македония се нарича днешната територия между Солун и Одрин –т.е. Беломорска Тракия и южните части на Родопите. Неслучайно и гърците са запазили названията на тези префектури. Как още се е наричала тогава Вардарска Македония, припомня грамота на българския цар Константин Асен, издадена в Скопие през 1277 г.– Долна Мизия. А под Мизия се е разбирало България, т.е. Долна България, разказва проф. Овчаров.

Кои са Кирил и Методий? Защо първата им мисия е в хазарския каганат? Имат ли нещо общо българите със създаването на първата славянска писменост – глаголицата, на която хърватите пишат до 14 век? Кой създава кирилицата и първите учебници и книги на старобългарски език? А какво сме дали на Русия? Българин ли е Теофан Грек? Проф. Николай Овчаров разказва за просветителската мисия на българите, когато учени, просветители, художници след падането на България под османско робство емигрират на изток.

А кой е и чий е Самуил? Всички византийските източници говорят за голямата война между българския цар Самуил и византийския император Василий Втори. Един френски учен говори са „византийската епопея“ – толкова силен е бил сблъсъкът между България и Византия – двете империи в разцвета на силите си. Има един надпис, който македонците криха дълго време, отбелязва проф. Николай Овчаров. Той е в една джамия в Битоля. Използван е за праг на джамията когато беше намерен от един български учен. Цяла криминална история е как проф. Йордан Заимов успява да свали прерисовка от надписа и да го покаже на света. Едва преди няколко години решиха да го покажат. И какво казва той? Правен е 1018 г. от Иван Владислав, който е племенник на Самуил. Той е на практика последният български цар, който за да се добере до престола убива сина на Самуил – законния цар Гавраил Радомир и заема престола през последните няколко години от съществуването на Първото българско царство. Син е на брат му Арон. Какво пише в този надпис? Три пъти се ползва думата български. Иван Владислав най-напред казва че е самодържец български. После казва че Битолската крепост се прави за защита на българите и най-накрая казва че е българин родом. Как обаче един от македонските учени изопачава тази история? Какви са Кирил Пейчинович и Братя Миладинови?

Прабългари, хуни, тракийци, славяни – какво са съвременните българи? Проф. Николай Овчаров разказва за великото преселение на народите. Как викингите създават първата руска държава – Киевската Рус, как водовъртежът от нации докарва по нашите земи хуни, африканци, италийци, готи, узи, как се романизират славяните. Откъде идва българската дума цар (цезар)? Как българските земи стигат на запад до Будапеща, като Пеща е  българска, а на изток до Днепър. Симеон се обявява за цар, но не е признат от Византия, но неговият син Петър управлява мирно 40 години. След като се жени за дъщерята на византийския император, получава титлата василиус. Знаете ли кои са трите славянски царства? Българското на Симеон. Сръбското на Стефан Душан и руското на Иван Грозни.

Докъде могат да стигнат компромисите в българо-македонската комисия, кои са реалностите и кои са червените нишки? Любопитно, познавателно и авторитетно за всичко това разказва проф. Николай Овчаров.

Tagged as: Николай Овчаров, Иван Владислав, Вардарска Македония, Константин Асен, Кирил и Методий, Кралство Югославия, Мизия, Егейска Македония, македонски език, старославянски, старобългарск, цар Самуил, Валери Тодоров, проф. Йордан Заимов.