playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    „Към езерото“-Човешката география на Балканите отвъд политическите граници -разговор с Капка Касабова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Цанко Серафимов: Иван Михайлов, познатият непознат
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Ум царува, ум робува“, или защо толкова малко знаем за Георги Раковски – проф. Кирил Топалов
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Водици в Добърско
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Старчевата в Разлог – назад към древността
    Юлия Караджова

  • play_arrow

    Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща….
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кръстена на Света Екатерина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Юра Константинова – Българите в османския Солун
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Гутенберговата революция и българите
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Къде действително е роден „Патриархът на българските книжници и учители“, Неофит Рилски? Член кор. проф. Румяна Радкова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Искаме историята да вдъхновява
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
    Юлия Караджова

play_arrow

Без граници

ПРОФ. НИКОЛАЙ ОВЧАРОВ: БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ – ЕДИН НАРОД ИЛИ ДВА НАРОДА, ЕДИН ОБЩ ЕЗИК ИЛИ ДВА РАЗЛИЧНИ ЕЗИКА?

Валери Тодоров 29.05.2020


Background
share close

 

До 1944 г. ние сме един народ подчертава проф. НИКОЛАЙ ОВЧАРОВ в разговора с ВАЛЕРИ ТОДОРОВ. Езикът е български. Говори се за един диалект, но тъй като много пътувам из Македония, там съм си писал и голямата си дисертация, знам че диалектите са много повече от един. И много често хората от Щип не могат да се разберат с тези от Охрид, а да не говорим за другите от Егейска Македония. Така че става дума за група западни диалекти на българския език. (В.Т. – Както и банският диалект…) А да не говорим за родопския диалект. Българският език е многопластов, подчертава проф. Николай Овчаров.

Но защо 1944 г. е преломна? Защото българският народ е насилствено разделен. Под влияние, направо по заповед на Коминтерна. Знаем политиката, която той провежда – на създаване на отделни нации, на разбиването на цели народи. Ние сме само един от тези случаи. Иначе тези неща се случват даже по-страшно в бившия Съветски съюз, а и в други страни от Източна Европа. По отношение на нас това е създаването на един нов език, доколкото може да бъде създаден нов език. Това става в един прекрасен манастир на няколко километра от нашата граница, в който една група хора на базата на един от диалектите на българския език създават т.нар. македонски език. Език обаче не се създава лесно, защото се създава с векове, а не с тридневен запой. Начинът е като се вкарват нови думи – западни думи, използвани в сръбския език и архаизми. Спомням си при първото ми пътуване през 1989 г. даже ми беше смешно да ги слушам. Постепенно за 70 – 80 г., това е един непрекъснат процес, полека-лека този език се отдалечава от първообраза. Що се отнася до народа, народ трудно се дели. Но това е станало по насилствен път – през лагерите в бивша Югославия, постепенното възпитаване на младите поколения, не едно, няколко поколения, че българите са окупатори, фашисти, че прозходът им е татарски, а техният е славянски. Т.е. това е цялостен процес, който вече близо век раздалечава двата народа. И все пак, аз като историк мога да кажа, че тази работа така лесно не става, няма как на един език да смениш граматиката. Тя си остава. Ние имаме уникална граматика, която е само в българския език и в така наречения македонски. Но това, което ние казваме като историци, че до 1944 г. имаме обща история и общ език.Това е, което в България можем да приемем за компромис. Не съвместен обаче. Защото съвместен уловка, която ни се предлага – за съвместна история, което означава, че има две страни. Има и особености. След Първата световна война Македония е разделена между балканските държави и Вардарска Македония – за мен това название е много по-сполучливо от възприетото Северна Македония, влиза в Кралство Югославия. Тогава ги наричат не македонци, а южни сърби – това е опит за асимилация, който не бива да забравят и тогава именно се измисля идеята за македонизма, която се смята за по-добра за противопоставяне срещу българското влияние.

Върху кой език се пишат първите славянски книги – черковнославянски, старославянски? Старобългарски е категоричният отговор на проф. Николай Овчаров. Той припомня, че в Средновековието, според византийските и други източници, Македония се нарича днешната територия между Солун и Одрин –т.е. Беломорска Тракия и южните части на Родопите. Неслучайно и гърците са запазили названията на тези префектури. Как още се е наричала тогава Вардарска Македония, припомня грамота на българския цар Константин Асен, издадена в Скопие през 1277 г.– Долна Мизия. А под Мизия се е разбирало България, т.е. Долна България, разказва проф. Овчаров.

 

Кои са Кирил и Методий? Защо първата им мисия е в хазарския каганат? Имат ли нещо общо българите със създаването на първата славянска писменост – глаголицата, на която хърватите пишат до 14 век? Кой създава кирилицата и първите учебници и книги на старобългарски език? А какво сме дали на Русия? Българин ли е Теофан Грек? Проф. Николай Овчаров разказва за просветителската мисия на българите, когато учени, просветители, художници след падането на България под османско робство емигрират на изток.

 

А кой е и чий е Самуил? Всички византийските източници говорят за голямата война между българския цар Самуил и византийския император Василий Втори. Един френски учен говори са „византийската епопея“ – толкова силен е бил сблъсъкът между България и Византия – двете империи в разцвета на силите си. Има един надпис, който македонците криха дълго време, отбелязва проф. Николай Овчаров. Той е в една джамия в Битоля. Използван е за праг на джамията когато беше намерен от един български учен. Цяла криминална история е как проф. Йордан Заимов успява да свали прерисовка от надписа и да го покаже на света. Едва преди няколко години решиха да го покажат. И какво казва той? Правен е 1018 г. от Иван Владислав, който е племенник на Самуил. Той е на практика последният български цар, който за да се добере до престола убива сина на Самуил – законния цар Гавраил Радомир и заема престола през последните няколко години от съществуването на Първото българско царство. Син е на брат му Арон. Какво пише в този надпис? Три пъти се ползва думата български. Иван Владислав най-напред казва че е самодържец български. После казва че Битолската крепост се прави за защита на българите и най-накрая казва че е българин родом. Как обаче един от македонските учени изопачава тази история? Какви са Кирил Пейчинович и Братя Миладинови?

Прабългари, хуни, тракийци, славяни – какво са съвременните българи? Проф. Николай Овчаров разказва за великото преселение на народите. Как викингите създават първата руска държава – Киевската Рус, как водовъртежът от нации докарва по нашите земи хуни, африканци, италийци, готи, узи, как се романизират славяните. Откъде идва българската дума цар (цезар)? Как българските земи стигат на запад до Будапеща, като Пеща е  българска, а на изток до Днепър. Симеон се обявява за цар, но не е признат от Византия, но неговият син Петър управлява мирно 40 години. След като се жени за дъщерята на византийския император, получава титлата василиус. Знаете ли кои са трите славянски царства? Българското на Симеон. Сръбското на Стефан Душан и руското на Иван Грозни.

Докъде могат да стигнат компромисите в българо-македонската комисия, кои са реалностите и кои са червените нишки? Любопитно, познавателно и авторитетно за всичко това разказва проф. Николай Овчаров.

Tagged as: , , , , , , , , , , , , , .

Rate it
Автор

Валери Тодоров

ВАЛЕРИ (Й) ТОДОРОВ, журналист, международен коментатор, издател, генерален директор на БНР (2007 -2013 г.), радиоводещ и ръководител на вечерните екипи на новините и обзорни политически предавания, директор на програма „Хоризонт“, директор на Радио Благоевград, „Радиоразпръскване“ на БНР, завеждащ Кореспондентските пунктове на БНР и БНТ в Москва (1993 – 1997, 1999 – 2006 г.). valeriytodorov@gmail.com

Background
Вижте още
Споделено знание
insert_link share playlist_add
close
  • 267

Без граници

ДИМИТЪР ТАЛЕВ: „ЧУДНА И ТОЛКОВА ХУБАВА БЪРКОТИЯ Е ЖИВОТЪТ”

Юлия Караджова 28.05.2020

Родната къща на писателя Димитър Талев в Прилеп да се превърне в литературен музей – такава е идеята на „Димитър Талев” Фондацията, основана през 2018 година в град Сандански. Родовите […]

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.