

МОЯТ ДЕДО БЕШЕ МНОГО ЧУЕН
Става дума за Коте Двоячки, роден през 1855 година в село Бистрица, махала Дъбово, Горноджумайско. Умира на 91 години на 2 септември 1946–та, облечен в най-бялата си кошуля на бял […]
play_arrow
“Живеем в езика, който ни събира” Разговор с професор Боян Биолчев за повестта „Преселението“, за времето отразено в нас и за днешния ни ден
Паулиана Новакова
play_arrow
„Крепост не пада никога отвън, тя пада само отвътре“- проф. д.и.н. Лизбет Любенова за уроците на историята
Паулиана Новакова
play_arrow
ПРЕМЪЛЧАНИТЕ ИСТИНИ: Цанко Серафимов за “Синята тетрадка” на Иван Михайлов и “Пет кървави изповеди” от Асен Аврамов на издателство Орбел
Паулиана Новакова
play_arrow
„ОТВЪД СВЕТА“-ЛЕГЕНДАТА КОВАЧЕВИЦА. Болярски и костурски родове ли са я създавали? Фотографът Косьо Косев разказва
Паулиана Новакова
play_arrow
„Към езерото“-Човешката география на Балканите отвъд политическите граници -разговор с Капка Касабова
Паулиана Новакова
play_arrow
Цанко Серафимов: Иван Михайлов, познатият непознат
Паулиана Новакова
play_arrow
„Ум царува, ум робува“, или защо толкова малко знаем за Георги Раковски – проф. Кирил Топалов
Паулиана Новакова
play_arrow
„Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост
Паулиана Новакова
play_arrow
Спомените на Васил Гърков от Кукуш
Юлия Караджова



Спомените на Васил Гърков от Кукуш
Юлия Караджова


Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев
Паулиана Новакова



Кешлъко гори!!!
Юлия Караджова



Кешлъко гори!!!
Юлия Караджова



Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
Валери Тодоров



Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
Валери Тодоров


Водици в Добърско
Юлия Караджова



“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
Юлия Караджова



“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
Юлия Караджова


Старчевата в Разлог – назад към древността
Юлия Караджова
Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен”
Юлия Караджова



“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
Юлия Караджова



“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
Юлия Караджова


Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща….
Валери Тодоров


В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА!
Юлия Караджова


Кръстена на Света Екатерина
Юлия Караджова


„Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА
Паулиана Новакова


Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден
Юлия Караджова


Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония
Паулиана Новакова


Юра Константинова – Българите в османския Солун
Юлия Караджова




Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
Юлия Караджова




Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
Юлия Караджова




Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
Юлия Караджова






120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова






120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова






120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова






120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова






120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова


Гутенберговата революция и българите
Паулиана Новакова


Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН
Паулиана Новакова





45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова





45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова





45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова





45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова


Евгения Йорданова – отгледана и възпитана в стар македонски род – на Дино Делев Кехайов


Тя е един от малкото щастливи хора, които не се оплакват от съдбата си, а я обичат, колкото и несправедлива да е за нея. Винаги се облича в бяло, защото обича чистотата и светлината в природата и в душите на хората. Родена е в Сливенския затвор на 9 април 1953 година. Прегрешението на 16 годишата й биологична майка е било, че е обичала един мъж, военен, който я е изоставил и е предизвикал обвинение срещу нея за неморално поведение, а то е, че го е обичала без да имат сключен граждански брак. На 40 години Евгения научава, че е осиновена от писмата, които намира в скрина на леля си. До осмия месец е живяла зад решетките. Майка й разбира, че няма да може да се грижи за нея и баба й я е завежда в Благоевград в дома на стария македоски род на Дино Делев Кехайов – бежанец от Кукуш. Родена е с името Венера, но осиновителите я кръстили Eвгения, за да бъде закриляна от светицата със същото име. С помощта на журналистка от Сливен, Евгения открива биологичната си майка, на която е благодарна, че я е родила, но е много повече благодарна на осиновителите Йорданка и Илия Илиеви, че са я отгледали. За стария македонски род на своите родители Евгения пише първата си книга „Спомени за моя род”, отпечатана през 1992 година. Изследването й започва от 1814 година, в която е роден Стойко Топузов от Крецово, Егейска Македония. Името идва от това, че някога Стойко и братята му ходили коледари с топузи. Стойко има двама сина: Дельо и Марко…..И след тях много от имената в рода ще се подновяват и повтарят, но за тях Евгения подробно е разказала в книгата си, за да могат потомците да знаят историята на своя род в дни на величие и падение. ”Човек трябва да живее с настоящето, но да се учи от грешките на миналото, за да бъде по-щедро към него бъдещето”, пише Евгения. В началото на книгата е завещала на поколенията своята мисъл: „Дори и да не получиш всичко, длъжен си да се опиташ да го вземеш!” За мото на книгата е сложила стихотворение на Райко Жинзифов :
”Македония, чудна страна,
нема да бидет гръчка она!
Шума и гора, и планина,
самий камен на тая страна,
птица и риба във Вардар река
живо, мъртво на свои крака
ке станат и ке дадат ответ
на цела Европа, на цел свет:
Я българка сум, булгарин сум я,
българе живеят в тая страна”.
Евгения е завършила „Българска филология” в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Работила е като учител по литература, методист в отдел „Просвета”, десет години като директор на Дома за деца, лишени от родителски грижи . От 7 години е в пенсионна възраст, но продължава да мисли и да действа в унисон с една известна мисъл на Ганди: „За да откриеш себе си, трябва да загубиш себе си в името на другите”. Тя е от най-обичаните писатели в Благоевград и областта. Автор е на книгите: „Спомени за моя род”, автобиографичния роман „ И да направиш добро”, ”Деца на сенките”, ”Законите на любовта”, ”Разговор за двама”, ”Най-щастливият ден”, ”Аз съм тук” – /разкази и пътеписи/. Книгите й са преведени на фински,гръцки и на други езици. Член е на Съюза на българските писатели. Отличена е със званието „Жена на годината” в Благоевград за 2008. Омъжена е за мореплавател.
И днес Евгения не престава да се грижи за всеки, който има нужда от нейната помощ и от нейното съдействие. Тя няма свои деца, но изоставените от родителите им,обича като свои. Помни всяко дете от дома и следи неговото развитие. И те не престават да я търсят. Приели са я за своя майка, споделят с нея, пишат й, доверяват й се… Отдавна Евгения е осъзнала, че човешкия живот е миг и затова всеки трябва да го осмисли колко се може по-позитивно. В звуковия файл ще чуете откровението на Евгения Йорданова.


Юлия Петрова Караджова - 42 години трудов стаж в Регионален телевизионен център –Благоевград-/ 1975 – 2017 /. Завършва специалността „Телевизионна журналистика“ във Факултета по журналистика към Софийския университет „Климент Охридски“ . Работи като редактор, журналист , водещ в програмите на телевизионния център и на БНТ и като продуцент на телевизионните предавания „България днес” и „Добро утро с БНТ2”. В продължение на 10 години прави авторското си предаване „Изкуството да живеем“ ,което се излъчва в регионалната програма „Канал Пирин“ и в сателитната програма на БНТ. Автор е на десетки документални и художествени филми, които се пазят във фонда на БНТ. Автор е на книгата „Пътуване към утрото“-2009 година на издателство „Захари Стоянов“. juliaizkustvo@abv.bg




Юлия Караджова 16.05.2020
Става дума за Коте Двоячки, роден през 1855 година в село Бистрица, махала Дъбово, Горноджумайско. Умира на 91 години на 2 септември 1946–та, облечен в най-бялата си кошуля на бял […]


Юлия Караджова 18.10.2026


Юлия Караджова 14.10.2026
Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.

