playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    ПРОФ. НИКОЛАЙ ОВЧАРОВ: БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ – ЕДИН НАРОД ИЛИ ДВА НАРОДА, ЕДИН ОБЩ ЕЗИК ИЛИ ДВА РАЗЛИЧНИ ЕЗИКА?
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    ПРОФ. НИКОЛАЙ ОВЧАРОВ: БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ – ЕДИН НАРОД ИЛИ ДВА НАРОДА, ЕДИН ОБЩ ЕЗИК ИЛИ ДВА РАЗЛИЧНИ ЕЗИКА?
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    ПРОФ. НИКОЛАЙ ОВЧАРОВ: БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ – ЕДИН НАРОД ИЛИ ДВА НАРОДА, ЕДИН ОБЩ ЕЗИК ИЛИ ДВА РАЗЛИЧНИ ЕЗИКА?
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    ДИМИТЪР ТАЛЕВ: „ЧУДНА И ТОЛКОВА ХУБАВА БЪРКОТИЯ Е ЖИВОТЪТ”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „БЪЛГАРСКАТА ПЕПЕЛЯШКА“ ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ИТАЛИАНСКИЯ ЖУРНАЛИСТИСТ ДЖУЗЕПЕ МОДРИЧ
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „БЪЛГАРСКАТА ПЕПЕЛЯШКА“ ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ИТАЛИАНСКИЯ ЖУРНАЛИСТИСТ ДЖУЗЕПЕ МОДРИЧ
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ФОТОИЗЛОЖБА „СОЛУНСКАТА АЛМА МАТЕР”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ФОТОИЗЛОЖБА „СОЛУНСКАТА АЛМА МАТЕР”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    СВЕТЪТ НА ЩЪРКЕЛОВ. „ Ако България изчезне, можем само по творбите на Щъркелов да я възстановим“
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    МОЯТ ДЕДО БЕШЕ МНОГО ЧУЕН
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ДВАМА БРАТЯ КОСТАДИН И НИКОЛА ПАНТУШЕВИ ОТ СЕЛО БАНИЦА ПОГРЕБВАТ ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ СЛЕД УБИЙСТВОТО МУ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЗА ДОЙРАНСКАТА ЕПОПЕЯ И ХАРИЗМАТА НА БЪЛГАРСКИЯ ВОИН – ПИСАТЕЛЯТ ХРИСТО БУКОВСКИ
    Радомира Михова

  • cover play_arrow

    „ОТ РАННИ МЛАДИНИ ОБИЧАХ И ТЪРСЕХ БОГА И БОЖЕСТВЕНОТО ВЪВ ВСИЧКО…” – МИТРОПОЛИТ БОРИС НЕВРОКОПСКИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НА ГЕРГЬОВДЕН С ГЕОРГИ ГОЦЕВ И НЕГОВИТЕ НАСЛЕДНИЦИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НА ГЕРГЬОВДЕН С ГЕОРГИ ГОЦЕВ И НЕГОВИТЕ НАСЛЕДНИЦИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НА ГЕРГЬОВДЕН С ГЕОРГИ ГОЦЕВ И НЕГОВИТЕ НАСЛЕДНИЦИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НА ГЕРГЬОВДЕН С ГЕОРГИ ГОЦЕВ И НЕГОВИТЕ НАСЛЕДНИЦИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    АНДРЕЙ РАЙЧЕВ, БАБА РАЙНА И ВРЕМЕТО
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    НЕЗАБРАВКА ИКОНОМОВА ЗА БАЩАТА НА БАНСКАТА ПЕСЕН, ИВАН МАЦУРЕВ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НЕЗАБРАВКА ИКОНОМОВА ЗА БАЩАТА НА БАНСКАТА ПЕСЕН, ИВАН МАЦУРЕВ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НЕЗАБРАВКА ИКОНОМОВА ЗА БАЩАТА НА БАНСКАТА ПЕСЕН, ИВАН МАЦУРЕВ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ПЕТЪР СЕМЕРДЖИЕВ – ЗАЩО КОМУНИСТИЧЕСКАТА ВЛАСТ НЕДОЛЮБВА РОДА ВАПЦАРОВИ?
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    БРАНИМИР МИТОВ – ДА ЖИВЕЕМ ЗАЕДНО ТУК И СЕГА!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ПЛАНИРАЛ ЛИ Е ВАНЧЕ МИХАЙЛОВ УБИЙСТВОТО НА СИМЕОН ВТОРИ? ЧАСОВНИКЪТ НА ЦАР ФЕРДИНАНД
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    ПЛАНИРАЛ ЛИ Е ВАНЧЕ МИХАЙЛОВ УБИЙСТВОТО НА СИМЕОН ВТОРИ? ЧАСОВНИКЪТ НА ЦАР ФЕРДИНАНД
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    НАРОДНАТА ПЕВИЦА ТАТЯНА СЪРБИНСКА: “Ако минеш през влашко, недей да свириш – ще те надсвирят, ако минеш през сръбско, недей да пееш – ще те надпеят, ако минеш през българско, недей да играеш – ще те надиграят!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НАРОДНАТА ПЕВИЦА ТАТЯНА СЪРБИНСКА: “Ако минеш през влашко, недей да свириш – ще те надсвирят, ако минеш през сръбско, недей да пееш – ще те надпеят, ако минеш през българско, недей да играеш – ще те надиграят!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НАРОДНАТА ПЕВИЦА ТАТЯНА СЪРБИНСКА: “Ако минеш през влашко, недей да свириш – ще те надсвирят, ако минеш през сръбско, недей да пееш – ще те надпеят, ако минеш през българско, недей да играеш – ще те надиграят!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НАРОДНАТА ПЕВИЦА ТАТЯНА СЪРБИНСКА: “Ако минеш през влашко, недей да свириш – ще те надсвирят, ако минеш през сръбско, недей да пееш – ще те надпеят, ако минеш през българско, недей да играеш – ще те надиграят!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЕЗИКЪТ НА ИЗКУСТВОТО СБЛИЖАВА ТВОРЦИТЕ НА БАЛКАНИТЕ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    КИРИЛ ИКОНОМОВ: НЕ МОЖЕМ ДА УГОДИМ НА ИСТОРИЯТА И ИСТОРИЦИТЕ
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    ЕСТО ВЕЗЕНКОВ И РАДИОТО: “ЧАСТИЦА ОТ ИСТИНАТА ЗА ЦЯЛОТО”
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    РОДЪТ СПРОСТРАНОВИ – от 1762 г. в Охрид през Дедеагач, Женева, та чак до Канада, Австралия и Пловдив.
    Радомира Михова

  • cover play_arrow

    РОДЪТ СПРОСТРАНОВИ – от 1762 г. в Охрид през Дедеагач, Женева, та чак до Канада, Австралия и Пловдив.
    Радомира Михова

  • cover play_arrow

    РОДЪТ СПРОСТРАНОВИ – от 1762 г. в Охрид през Дедеагач, Женева, та чак до Канада, Австралия и Пловдив.
    Радомира Михова

  • cover play_arrow

    НАРОДНАТА ПЕВИЦА МАРИЯ ТОМОВА: СПОМЕНИ ЗА РОДА И ЗА АНСАМБЪЛ ПИРИН
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НАРОДНАТА ПЕВИЦА МАРИЯ ТОМОВА: СПОМЕНИ ЗА РОДА И ЗА АНСАМБЪЛ ПИРИН
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НЯМА АНГЕЛИ. ВАНЧЕ МИХАЙЛОВ – ДЯВОЛЪТ И ДЯВОЛИИТЕ
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    ОТКРИВАНЕТО НА ГАРАТА В ГОРНА ДЖУМАЯ – разказва Любима Димитрова
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ИГОР ДАМЯНОВ:”Ние, на Балканите, сме все бабаити-малките правим големи, големите-малки”.
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “НЕ СЕ ВРАКЯЙ, СИНЕ”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ОДРИНСКАТА КРЕПОСТ разказва полковник доц. д-р Станчо Станчев
    Радомира Михова

  • cover play_arrow

    ЧОВЕКЪТ И ВОЙВОДАТА ДИЛБЕР ИЛИЯ Прототипът на Дилбер Танас от филма „Мера според мера”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ГОРНОДЖУМАЙСКИЯТ ВОЙВОДА. АКАД. ХРИСТО ГРИГОРОВ ЗА СВОЯ ДЯДО – ХРИСТО (ИЧКО) БОЙЧЕВ
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ЕНИДЖЕВАРДАРСКИЯТ РОД НА ГЕОРГИ ИВАНЧЕВ ОТ АСЕНОВГРАД
    Радомира Михова

  • cover play_arrow

    ИСТОРИЯТА НА САША ЛАСИНА
    Юлия Караджова

play_arrow

Без граници

МОЯТ ДЕДО БЕШЕ МНОГО ЧУЕН

Юлия Караджова 16.05.2020 1


Background
share close
Елена Двоячка

Става дума за Коте Двоячки, роден през 1855 година в село Бистрица, махала Дъбово, Горноджумайско. Умира на 91 години на 2 септември 1946–та, облечен в най-бялата си кошуля на бял кенарен чаршаф. Той е дядо на Елена Двоячка по баща, Пейкова по съпруг. За случилото се научавам от Любима Димитрова – дъщеря на Елена и правнучка на Коте. И двамата вече ги няма в нашето поднебие, както се изразява писателката Бойка Асиова, която, вдъхновена от родовата история на Любима, написа книгата си с разкази „Мъжко можене”. А мъжкото можене е за Дядо Коте, който завършва живота си с две жени – първата – хубавата, бела Рада, от която има 4 деца. Втората – Ана, която е била омъжена за дървосекача Давидко Тошев. Двамата са нямали деца. Ана толкова е харесвала Коте, че пред всички е казвала : „Името ми да не е Ана, ако не стана Котевица!” Ана става любовница на Коте, забременява, ражда момче, плаща да убият мъжа й и с една фута жълтици и с малко дете отива в къщата на Коте при жена му и децата му. Коте заживява с две жени и издържа две семейства. С Ана имат трима сина. Заради двуженството, хората му сложили прякора Двоячки, което по-късно става и фамилия на рода. Бил е хубав мъж, снажен, обаятелен, строг, справедлив и десетар на Яне Сандански. Пренасял е оръжие през границата при Кочериново, която разделяла освободената от поробената част на страната. Наричат го царят на границата. Бил е безстрашен. Баба Дача, една феноменална жена от махала Дъбово, му предрекла, че него куршум няма да го лови. Доживява пределна възраст, успява да купи няколко къщи и много земи в Горна Джумая като наследство на децата си. Един от синовете му с Ана е Иван, баща на Елена и дядо на Любима. Братът на Елена емигрира в Америка и когато тя става на 19 години, изселват цялото семейство в Северна България. Заради братът всички стават „врагове на народа”. Превозват ги с камион, спират в едно село и ги оставят да спят в кокошарника на селскостопанска сграда. Елена е разказвала на дъщеря си Любима как за една нощ косата й побеляла: от гледката как заковават прозорците на родната й къща, от раздялата с любимото момче, от страха от неизвестното… След три години изгнание се прибират в родния град. Елена се омъжва за художника Пейо Пейков, с който имат две дъщери, Райка и Любима. Дълго време не дават работа на Елена. А тя е завършила Девическата гимназия, днес „Св. Св.Кирил и Методий – бивша Солунска”. След това учи две години и в Икономическия техникум. Занимавала се е с надомна работа, плетяла е детски дрешки за Англия. После работи като началник отдел промшленост в Статистиката. Та Елена е казвала на дъщеря си Любима : „Моят дедо беше много чуен!”

Любима Димитрова

Историята на дедо Коте е завладяващ роман, разказан емоционално от правнучката му Любима Пейова Димитрова! Любима завършва специалността „Телевизионен и филмов монтаж” във Факултета по изукствата  към Югозападния университет и днес работи като монтажист в Регионален телевизионен център – Благоевград. Омъжена е за художника Павел Димитров и имат един син Йосиф, който живее и работи в САЩ.

Чуйте звуковия файл.

Rate it
Автор

Юлия Караджова

Юлия Петрова Караджова - 42 години трудов стаж в Регионален телевизионен център –Благоевград-/ 1975 – 2017 /. Завършва специалността „Телевизионна журналистика“ във Факултета по журналистика към Софийския университет „Климент Охридски“ . Работи като редактор, журналист , водещ в програмите на телевизионния център и на БНТ и като продуцент на телевизионните предавания „България днес” и „Добро утро с БНТ2”. В продължение на 10 години прави авторското си предаване „Изкуството да живеем“ ,което се излъчва в регионалната програма „Канал Пирин“ и в сателитната програма на БНТ. Автор е на десетки документални и художествени филми, които се пазят във фонда на БНТ. Автор е на книгата „Пътуване към утрото“-2009 година на издателство „Захари Стоянов“. juliaizkustvo@abv.bg

Background
Вижте още
От един род
play_arrow
share playlist_add
close
  • 129

Без граници

АНДРЕЙ РАЙЧЕВ, БАБА РАЙНА И ВРЕМЕТО

Паулиана Новакова 05.05.2020

Една история като на филм. Само че в два плана. Единият е разказът за македонската българка баба Райна, бабата на Андрей Райчев по бащина линия. Другият е разказът на социолога […]

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.