МОЯТ ДЕДО БЕШЕ МНОГО ЧУЕН

Юлия Караджова 16.05.2020 1

Става дума за Коте Двоячки, роден през 1855 година в село Бистрица, махала Дъбово, Горноджумайско. Умира на 91 години на 2 септември 1946–та, облечен в най-бялата си кошуля на бял кенарен чаршаф. Той е дядо на Елена Двоячка по баща, Пейкова по съпруг. За случилото се научавам от Любима Димитрова – дъщеря на Елена и правнучка на Коте. И двамата вече ги няма в нашето поднебие, както се изразява писателката Бойка Асиова, която, вдъхновена от родовата история на Любима, написа книгата си с разкази „Мъжко можене”. А мъжкото можене е за Дядо Коте, който завършва живота си с две жени – първата – хубавата, бела Рада, от която има 4 деца. Втората – Ана, която е била омъжена за дървосекача Давидко Тошев. Двамата са нямали деца. Ана толкова е харесвала Коте, че пред всички е казвала : „Името ми да не е Ана, ако не стана Котевица!” Ана става любовница на Коте, забременява, ражда момче, плаща да убият мъжа й и с една фута жълтици и с малко дете отива в къщата на Коте при жена му и децата му. Коте заживява с две жени и издържа две семейства. С Ана имат трима сина. Заради двуженството, хората му сложили прякора Двоячки, което по-късно става и фамилия на рода. Бил е хубав мъж, снажен, обаятелен, строг, справедлив и десетар на Яне Сандански. Пренасял е оръжие през границата при Кочериново, която разделяла освободената от поробената част на страната. Наричат го царят на границата. Бил е безстрашен. Баба Дача, една феноменална жена от махала Дъбово, му предрекла, че него куршум няма да го лови. Доживява пределна възраст, успява да купи няколко къщи и много земи в Горна Джумая като наследство на децата си. Един от синовете му с Ана е Иван, баща на Елена и дядо на Любима. Братът на Елена емигрира в Америка и когато тя става на 19 години, изселват цялото семейство в Северна България. Заради братът всички стават „врагове на народа”. Превозват ги с камион, спират в едно село и ги оставят да спят в кокошарника на селскостопанска сграда. Елена е разказвала на дъщеря си Любима как за една нощ косата й побеляла: от гледката как заковават прозорците на родната й къща, от раздялата с любимото момче, от страха от неизвестното… След три години изгнание се прибират в родния град. Елена се омъжва за художника Пейо Пейков, с който имат две дъщери, Райка и Любима. Дълго време не дават работа на Елена. А тя е завършила Девическата гимназия, днес „Св. Св.Кирил и Методий – бивша Солунска”. След това учи две години и в Икономическия техникум. Занимавала се е с надомна работа, плетяла е детски дрешки за Англия. После работи като началник отдел промшленост в Статистиката. Та Елена е казвала на дъщеря си Любима : „Моят дедо беше много чуен!”

Елена с баща си Иван Двоячки – изселени в Добруджа

Елена с нейни съученички от Девическата гимназия

Костадин – синът на Ана и Коте с жена си и децата си

Историята на дедо Коте е завладяващ роман, разказан емоционално от правнучката му Любима Пейова Димитрова! Любима завършва специалността „Телевизионен и филмов монтаж” във Факултета по изукствата към Югозападния университет и днес работи като монтажист в Регионален телевизионен център – Благоевград. Омъжена е за художника Павел Димитров и имат един син Йосиф, който живее и работи в САЩ.

Чуйте звуковия файл.

Rate it

Автор

Юлия Караджова

Юлия Петрова Караджова - 42 години трудов стаж в Регионален телевизионен център –Благоевград-/ 1975 – 2017 /. Завършва специалността „Телевизионна журналистика“ във Факултета по журналистика към Софийския университет „Климент Охридски“ . Работи като редактор, журналист , водещ в програмите на телевизионния център и на БНТ и като продуцент на телевизионните предавания „България днес” и „Добро утро с БНТ2”. В продължение на 10 години прави авторското си предаване „Изкуството да живеем“ ,което се излъчва в регионалната програма „Канал Пирин“ и в сателитната програма на БНТ. Автор е на десетки документални и художествени филми, които се пазят във фонда на БНТ. Автор е на книгата „Пътуване към утрото“-2009 година на издателство „Захари Стоянов“. juliaizkustvo@abv.bg

Вижте още

От един род

Без граници

АНДРЕЙ РАЙЧЕВ, БАБА РАЙНА И ВРЕМЕТО

Паулиана Новакова 05.05.2020

Една история като на филм. Само че в два плана. Единият е разказът за македонската българка баба Райна, бабата на Андрей Райчев по бащина линия. Другият е разказът на социолога […]