Смъртта на „царските душмани“ Братя Миладинови и техните безсмъртни „Български народни песни“

Валери Тодоров 26.06.2020

Трудно е да оцениш неоценимото. Невъзможно е през призмата на времето да се оцени направеното от братята Димитър и Константин Миладинови. Догодина ще се навършат 160 години от издаването на сборника им „Български народни песни“ през 1861 г. в Загреб.

Братята имат 20 години разлика във възрастта. Димитър е роден през 1810 г., а Константин – през 1830 г. Родени са в Струга – тогава гранично селце на българо-албанската граница. Димитър учителствува в редица градове в Македония, развива просветителска дейност. Заедно с брат си Константин двамата събират, подреждат и систематизират текстовете на песни от българския фолклор. Най-напред е арестуван Димитър, вероятно по поръчка на гръцките фанариоти, срещу които се бори, обявен е за царски душманин и отведен в затвор в Цариград. По-късно е арестуван и Константин. Двамата умират в Цариградския затвор година по-късно. Офицалната версия е, че са умрели от тиф, но съществува предположението, че са били отровени. Лежали са и в затворите в Охрид, Битоля, Солун.

Константин е живял няколко години в Русия. Посещавал е университети в Москва и Одеса. Голямата му мечта е била свободна България. Освен просветител и борец за независимост, той е бил и поет. Братята не само издават епохалния труд „Български народни песни“, но и издирват и систематизират редица образци на българския песенен фолклор. Днес събраното от тях е извор за традициите, езика, обичаите в България и Македония.

Името на двамата братя носят Миладиновите острови в Антарктида, недалеч от Ливингстън, в Южните Шетландски острови, както и улици, университети, училища в България.

Двамата имат още един брат – Наум, музиковед и фолклорст, роден през 1817 г. Той по-късно издава техни биографии. Първата биографична книга на братята обаче е издадена от Кузман Шапкарев, книжовник и фолклорист, техен земляк, роден през 1834 г. в Охрид, член на Българското книжовно дружество (по-късно БАН). Автор на една от най-подробните и живописни техни бографии е Иван Хаджов от Струга, издадена през 1944 г. в София.

Христо Ботев пише във в-к „Независимост“ за братята Миладиновци: “…Тия сиромаси погинаха за правата на народът, за българското име…Братя Миладинови ще да се почитат вечно за първомъченици на българската епархия…Ще преминат цели стотини и хиляди години, а техното име ще да се произнася с благоговение и в българските песни, и в българските приказници, и на седенките, и пред Христовия олтар. С една дума, Миладиновци са предтечи, а техните последователи са допълнители на онова начало, на което ще бъдат написани първите страници на българската нова черковна и гражданска свобода …“.

Когато Григор Пърличев (1830 – 1893 г.) разбира за смъртта на братята Миладинови в Цариградския затвор, вероятно отровени от фанариотите, се завръща в Охрид, както сам казва „или да гина, или да отмъстя за Миладинови“. Той преподава гръцки език, но продължава борбата на Димитър Миладинов за въвеждане на българския език в черквата и училищата. Като своя учител, Пърличев е пламенен оратор. Известни са неговите вдъхновяващи патриотични слова не само в Охрид, но и в Априловската гимназия в Габрово и в Българската мъжка гимназия в Солун, където преподава. Четири от запазените общо пет слова, произнесени в Охрид, са публикувани в българския печат в Цариград – в-к „Время“, „Право“ и „Македония“, а едно е публикувано от сина му Кирил Пърличев през 1928 г. във в-к „Македонски преглед“. Григор Пърличев високо цени и тачи приноса на двамата братя Миладинови за българския език и песенния фолклор.

(на снимката Григор Пърличев и синът му Кирил)

Валери ТОДОРОВ

Свързани материали: Моето семейство и Миладиновия род

Tagged as: Григор Пърличев, Братя Миладинови, Български народни есни, Димитър Миладинов, Константин Ммиладиинов, Наум Миладинов, Кузман Шапкарев.

Rate it

Автор

Валери Тодоров

ВАЛЕРИ (Й) ТОДОРОВ, журналист, международен коментатор, издател, генерален директор на БНР (2007 -2013 г.), радиоводещ и ръководител на вечерните екипи на новините и обзорни политически предавания, директор на програма „Хоризонт“, директор на Радио Благоевград, „Радиоразпръскване“ на БНР, завеждащ Кореспондентските пунктове на БНР и БНТ в Москва (1993 – 1997, 1999 – 2006 г.). valeriytodorov@gmail.com

Вижте още

Споделено знание

Без граници

КЪДЕ Е ГРОБЪТ НА МЕТОДИЙ И КОЛКО ОЩЕ НЕЩА НЕ ЗНАЕМ ЗА СВЕТИТЕ БРАТЯ?

Паулиана Новакова 21.06.2020

Разказът на проф. дфн. Маргарита Младенова, която близо 18 години прави своите проучвания, въз основа на които издава своята книга „Кирило – Методиева география и езикова история“, прилича на сценарий […]