playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    Ничии между две държави
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Ничии между две държави
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Иван Гиздавков, родовата памет и паметта на виното
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Влайчо Караиванов – кмет на Свети Врач и добър стопанин на града /1934 – 1937 г./
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Влайчо Караиванов – кмет на Свети Врач и добър стопанин на града /1934 – 1937 г./
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    БЪДИ ПРЕДИ ВСИЧКО ЧОВЕК!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    КЪДЕ Е ГРОБЪТ НА МЕТОДИЙ И КОЛКО ОЩЕ НЕЩА НЕ ЗНАЕМ ЗА СВЕТИТЕ БРАТЯ?
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    СПОМЕНИ ОТ ПРЕДИ 93 ГОДИНИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    СПОМЕНИ ОТ ПРЕДИ 93 ГОДИНИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЗА ЕТНИЧЕСКИЯ И ПОЛИТИЧЕСКИЯ МАКЕДОНИЗЪМ-продължение на разговора с професор Ангел Димитров въз основа на книгата му „Македония между югославизма и национализма. Раждането на една нова държава“
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ЕДИН НАРОД – ДВЕ ДЪРЖАВИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЕДИН НАРОД – ДВЕ ДЪРЖАВИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЕДИН НАРОД – ДВЕ ДЪРЖАВИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЛЕТНИ ОПЕРНИ ВЕЧЕРИ НА ОТКРИТО В БЛАГОЕВГРАД
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    12 ЮНИ – ДЕН НА ДЕТСКОТО ТВОРЧЕСТВО В БЛАГОЕВГРАД
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    РУМЯНА ХАЛАЧЕВА ГОСТУВА В БЛАГОЕВГРАД С РОМАНА СИ „ДЪЛБИНИТЕ НА ДРЕВНОСТТА”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЕВЕЛИНА ДИНОВА И ЛЮБОМИР ШАРЛАНДЖИЕВ – ДЕЦА ОТ ЕДИН РОД – НА БЕЖАНЦИ ОТ ГЕВГЕЛИЙСКО
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЕВЕЛИНА ДИНОВА И ЛЮБОМИР ШАРЛАНДЖИЕВ – ДЕЦА ОТ ЕДИН РОД – НА БЕЖАНЦИ ОТ ГЕВГЕЛИЙСКО
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    проф. АНГЕЛ ДИМИТРОВ: ИСТОРИЯТА ОБЩА, ИЛИ СПОДЕЛЕНА?
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    РОДЕНА С МИСИЯТА ДА ОБИЧА И ДА БЪДЕ ОБИЧАНА
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ПРОФ. НИКОЛАЙ ОВЧАРОВ: БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ – ЕДИН НАРОД ИЛИ ДВА НАРОДА, ЕДИН ОБЩ ЕЗИК ИЛИ ДВА РАЗЛИЧНИ ЕЗИКА?
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    ПРОФ. НИКОЛАЙ ОВЧАРОВ: БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ – ЕДИН НАРОД ИЛИ ДВА НАРОДА, ЕДИН ОБЩ ЕЗИК ИЛИ ДВА РАЗЛИЧНИ ЕЗИКА?
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    ПРОФ. НИКОЛАЙ ОВЧАРОВ: БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ – ЕДИН НАРОД ИЛИ ДВА НАРОДА, ЕДИН ОБЩ ЕЗИК ИЛИ ДВА РАЗЛИЧНИ ЕЗИКА?
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    ДИМИТЪР ТАЛЕВ: „ЧУДНА И ТОЛКОВА ХУБАВА БЪРКОТИЯ Е ЖИВОТЪТ”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „БЪЛГАРСКАТА ПЕПЕЛЯШКА“ ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ИТАЛИАНСКИЯ ЖУРНАЛИСТ ДЖУЗЕПЕ МОДРИЧ
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „БЪЛГАРСКАТА ПЕПЕЛЯШКА“ ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ИТАЛИАНСКИЯ ЖУРНАЛИСТ ДЖУЗЕПЕ МОДРИЧ
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ФОТОИЗЛОЖБА „СОЛУНСКАТА АЛМА МАТЕР”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ФОТОИЗЛОЖБА „СОЛУНСКАТА АЛМА МАТЕР”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    СВЕТЪТ НА ЩЪРКЕЛОВ. „ Ако България изчезне, можем само по творбите на Щъркелов да я възстановим“
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    МОЯТ ДЕДО БЕШЕ МНОГО ЧУЕН
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ДВАМА БРАТЯ КОСТАДИН И НИКОЛА ПАНТУШЕВИ ОТ СЕЛО БАНИЦА ПОГРЕБВАТ ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ СЛЕД УБИЙСТВОТО МУ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЗА ДОЙРАНСКАТА ЕПОПЕЯ И ХАРИЗМАТА НА БЪЛГАРСКИЯ ВОИН – ПИСАТЕЛЯТ ХРИСТО БУКОВСКИ
    Радомира Михова

  • cover play_arrow

    „ОТ РАННИ МЛАДИНИ ОБИЧАХ И ТЪРСЕХ БОГА И БОЖЕСТВЕНОТО ВЪВ ВСИЧКО…” – МИТРОПОЛИТ БОРИС НЕВРОКОПСКИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НА ГЕРГЬОВДЕН С ГЕОРГИ ГОЦЕВ И НЕГОВИТЕ НАСЛЕДНИЦИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НА ГЕРГЬОВДЕН С ГЕОРГИ ГОЦЕВ И НЕГОВИТЕ НАСЛЕДНИЦИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НА ГЕРГЬОВДЕН С ГЕОРГИ ГОЦЕВ И НЕГОВИТЕ НАСЛЕДНИЦИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НА ГЕРГЬОВДЕН С ГЕОРГИ ГОЦЕВ И НЕГОВИТЕ НАСЛЕДНИЦИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    АНДРЕЙ РАЙЧЕВ, БАБА РАЙНА И ВРЕМЕТО
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    НЕЗАБРАВКА ИКОНОМОВА ЗА БАЩАТА НА БАНСКАТА ПЕСЕН, ИВАН МАЦУРЕВ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НЕЗАБРАВКА ИКОНОМОВА ЗА БАЩАТА НА БАНСКАТА ПЕСЕН, ИВАН МАЦУРЕВ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НЕЗАБРАВКА ИКОНОМОВА ЗА БАЩАТА НА БАНСКАТА ПЕСЕН, ИВАН МАЦУРЕВ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ПЕТЪР СЕМЕРДЖИЕВ – ЗАЩО КОМУНИСТИЧЕСКАТА ВЛАСТ НЕДОЛЮБВА РОДА ВАПЦАРОВИ?
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    БРАНИМИР МИТОВ – ДА ЖИВЕЕМ ЗАЕДНО ТУК И СЕГА!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ПЛАНИРАЛ ЛИ Е ВАНЧЕ МИХАЙЛОВ УБИЙСТВОТО НА СИМЕОН ВТОРИ? ЧАСОВНИКЪТ НА ЦАР ФЕРДИНАНД
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    ПЛАНИРАЛ ЛИ Е ВАНЧЕ МИХАЙЛОВ УБИЙСТВОТО НА СИМЕОН ВТОРИ? ЧАСОВНИКЪТ НА ЦАР ФЕРДИНАНД
    Валери Тодоров

Без граници

Смъртта на „царските душмани“ Братя Миладинови и техните безсмъртни „Български народни песни“

Валери Тодоров 26.06.2020


Background
share close

 

Трудно е да оцениш неоценимото. Невъзможно  е през призмата на времето да се оцени направеното от братята Димитър и Константин Миладинови. Догодина ще се навършат 160 години от издаването на сборника им „Български народни песни“ през 1861 г. в Загреб.

Братята имат 20 години разлика във възрастта. Димитър е роден през 1810 г., а Константин – през 1830 г. Родени са в Струга – тогава гранично селце на българо-албанската граница. Димитър учителствува в редица градове в Македония, развива просветителска дейност. Заедно с брат си Константин двамата събират, подреждат  и систематизират текстовете на песни от българския фолклор. Най-напред е арестуван Димитър, вероятно по поръчка на гръццките фанариоти, срещу които се бори, обявен е за царски душманин и отведен в  затвор в Цариград.  По-късно е арестуван и Константин. Двамата умират в Цариградския затвор година по-късно. Офицалната версия е, че са умрели от тиф, но съществува предположението, че са били отровени. Лежали са и в затворите в Охрид, Битоля, Солун.

Константин е живял няколко години в Русия. Посещавал е университети в Москва и Одеса. Голямата му мечта е била свободна България. Освен просветител и борец за независимост, той е бил и поет. Братята не само  издават епохалния труд „Български народни песни“, но и издирват и систематизират редица образци на българския песенен фолклор. Днес събраното от тях е извор за традициите, езика, обичаите в България и Македония.

Името на двамата братя носят Миладиновите острови в Антарктида, недалеч от Ливингстън, в Южните Шетландски острови, както и улици, университети, училища в България.

Двамата имат още един брат – Наум, музиковед и фолклорст, роден през 1817 г. Той по-късно издава техни биографии. Първата биографична книга  на братята обаче е издадена от Кузман Шапкарев, книжовник и фолклорист, техен земляк, роден през 1834 г. в Охрид, член на Българското книжовно дружество (по-късно БАН). Автор на една от най-подробните и живописни техни бографии е Иван Хаджов от Струга, издадена през 1944 г. в София.

Христо Ботев пише във в-к „Независимост“ за братята Миладиновци: “…Тия сиромаси погинаха за правата на народът, за българското име…Братя Миладинови ще да се почитат вечно за първомъченици на българската ерархия…Ще преминат цели стотини и хиляди години, а техното име ще да се произнася с благоговение и в българските песни, и в българските приказници, и на седенките, и пред Христовия олтар. С една дума, Миладиновци са предтечи, а техните последователи са допълнители на онова начало, на което ще бъдат написани първите страници на българската нова черковна и гражданска свобода …“.

Когато Григор Пърличев (1830 – 1893 г.) разбира за смъртта на братята Миладинови в Цариградския затвор, вероятно отровени от фанариотите, се завръща в Охрид, както сам казва „или да гина, или да отмъстя за Миладинови“. Той преподава гръцки език, но продължава  борбата на Димитър Миладинов за въвеждане на българския език в черквата и училищата. Като своя учител, Пърличев е пламенен оратор. Известни са неговите вдъхновяващи патриотични слова не само в Охрид, но и в Априловската гизназия в Габрово и в Българската мъжка гимнация в Солун, където преподава. Четири от запазените общо пет слова, произнесени в Охрид, са публикувани в българския печат в Цариград – в-к „Время“, „Право“ и „Македония“, а едно е публикувано от сина му Кирил Пърличев през 1928 г. във в-к „Македонски преглед“.  Григор Пърличев високо цени и тачи приноса на двамата братя Младинови за българския език и песенния фолклор.                                 (на снимката Григор Пърличев и синът му Кирил)

 

Валери ТОДОРОВ

 

 

Свързани материали: Моето семейство и Миладиновия род

Tagged as: , , , , , , .

Rate it
Автор

Валери Тодоров

ВАЛЕРИ (Й) ТОДОРОВ, журналист, международен коментатор, издател, генерален директор на БНР (2007 -2013 г.), радиоводещ и ръководител на вечерните екипи на новините и обзорни политически предавания, директор на програма „Хоризонт“, директор на Радио Благоевград, „Радиоразпръскване“ на БНР, завеждащ Кореспондентските пунктове на БНР и БНТ в Москва (1993 – 1997, 1999 – 2006 г.). valeriytodorov@gmail.com

Background
Вижте още
Споделено знание
play_arrow
share playlist_add
close
  • 206

Без граници

КЪДЕ Е ГРОБЪТ НА МЕТОДИЙ И КОЛКО ОЩЕ НЕЩА НЕ ЗНАЕМ ЗА СВЕТИТЕ БРАТЯ?

Паулиана Новакова 21.06.2020

Разказът на проф. дфн. Маргарита Младенова, която близо 18 години прави своите проучвания, въз основа на които издава своята книга „Кирило – Методиева география и езикова история“, прилича на сценарий […]

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.