“Живеем в езика, който ни събира” Разговор с професор Боян Биолчев за повестта „Преселението“, за времето отразено в нас и за днешния ни ден Паулиана Новакова
play_arrow
„Крепост не пада никога отвън, тя пада само отвътре“- проф. д.и.н. Лизбет Любенова за уроците на историята Паулиана Новакова
play_arrow
ПРЕМЪЛЧАНИТЕ ИСТИНИ: Цанко Серафимов за “Синята тетрадка” на Иван Михайлов и “Пет кървави изповеди” от Асен Аврамов на издателство Орбел Паулиана Новакова
play_arrow
„ОТВЪД СВЕТА“-ЛЕГЕНДАТА КОВАЧЕВИЦА. Болярски и костурски родове ли са я създавали? Фотографът Косьо Косев разказва Паулиана Новакова
play_arrow
„Към езерото“-Човешката география на Балканите отвъд политическите граници -разговор с Капка Касабова Паулиана Новакова
play_arrow
Цанко Серафимов: Иван Михайлов, познатият непознат Паулиана Новакова
play_arrow
„Ум царува, ум робува“, или защо толкова малко знаем за Георги Раковски – проф. Кирил Топалов Паулиана Новакова
play_arrow
„Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост Паулиана Новакова
play_arrow
Спомените на Васил Гърков от Кукуш Юлия Караджова
play_arrow
Спомените на Васил Гърков от Кукуш Юлия Караджова
play_arrow
Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев Паулиана Новакова
play_arrow
Кешлъко гори!!! Юлия Караджова
play_arrow
Кешлъко гори!!! Юлия Караджова
play_arrow
Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите… Валери Тодоров
play_arrow
Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите… Валери Тодоров
play_arrow
Водици в Добърско Юлия Караджова
play_arrow
“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска” Юлия Караджова
play_arrow
“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска” Юлия Караджова
play_arrow
Старчевата в Разлог – назад към древността Юлия Караджова
play_arrow
Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен” Юлия Караджова
play_arrow
“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!” Юлия Караджова
play_arrow
“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!” Юлия Караджова
play_arrow
Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща…. Валери Тодоров
play_arrow
В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА! Юлия Караджова
play_arrow
Кръстена на Света Екатерина Юлия Караджова
play_arrow
„Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА Паулиана Новакова
play_arrow
Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден Юлия Караджова
play_arrow
Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония Паулиана Новакова
play_arrow
Юра Константинова – Българите в османския Солун Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход! Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход! Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход! Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
Гутенберговата революция и българите Паулиана Новакова
play_arrow
Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН Паулиана Новакова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
Дигиталната версия на филма с променена визия и звук ще бъде показана на два от престижните български кинофестивала – „Златна роза“ и „София филм фест“. Близо 40 години след появата си на големия екран, трисерийният филм на режисьора Георги Дюлгеров „Мера според мера“ ще срещне новата публика благодарение на технически екип на „Доли медия студио“ и нейния управител инж. Добромир Чочов.
Оператор на филма е Радослав Спасов. Сценарият е по романа на Свобода Бъчварова „Литургия за Илинден“. Сред авторите на сценария, заедно със Свобода Бъчварова и Георги Дюлгеров, е Руси Чанев, който играе и главната роля на Дилбер Танас – събирателен образ, но и прототип на реален герой – Дилбер Илия. Заглавието на филма идва от стихотворението на Пейо Яворов „Ден денувам“, а за автентичността на филма допринася македонският диалект. Картината пресъздава историята на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г., а героите са реални исторически фигури и войводи – Апостол войвода, Христо Чернопеев, Яне Сандански, Пейо Яворов, Гоце Делчев.
Музиката е на Божидар Петков, художник е Георги Тодоров – Жози. В ролите може да видите знаменити актьори – Григор Вачков, Вълчо Камарашев, Цветана Манева, Стефан Мавродиев, Богдан Глишев, Димитър Буйнозов, Катя Иванова, Венцислав Кисьов, Иван Черкелов, Иглика Трифонова, Людмил Тодоров, Мартина Вачкова, Димитър Луканов и др. Във филма се снимат над 110 актьори, 19 000 статисти, още 800 души в епизодите…
Още с появата си през 1981 г. филмът на Георги Дюлгеров “Мера според мера” среща неодобрение сред част от историците и културните среди. Той не се побира в изградените канони за Илинденско-Преображенското въстание. Филмът изненадва с нестандартните размишления на създателите му върху отношението „личност – време” във вихрите на Македонското освободително движение, представено като по-общ модел на национална революция. Учени със солидни научни звания и титли пледират за забрана на това кинопроизведение. Сега може би изглежда странно, но авторитетни историци пишат писмо с настояване до Политбюро и ЦК на БКП и до генералния директор на Българската телевизия Иван Славков филмът на Георги Дюлгеров “Мера според мера” да не се показва на малкия екран. Сред тях е дори британската историчка и писателка Мерсия Макдермот, авторка на известната „Апостолът на свободата“, живяла близо 27 години в България.
Филмът надживя времето и критиците си. „Мера според мера“ има и телевизионен вариант в седем епизода. Попада в номинацията на БНТ за българските филми на столетието. Чрез дигиталната версия „Доли медия студио“ дава шанс на новата публика да види този филм. Той ще бъде показан през есента на два популярни кинофестивала – „Златна роза“ във Варна и София филм фест. Филмовият материал е разчетен наново, сканиран, почистен, направени са нови цветови корекции и корекции в експозицията на кадрите, като са добавени визуални ефекти за подсилване на картината. Звукът също е преформатиран в стерео 5.1, добавени са звукови ефекти. „Доли медия студио“ неотдавна представиха реставрираната дигитална версия на „Хан Аспарух“ с времетраене малко над 2 часа и под заглавие „Ханът“. И експертите, и публиката оцениха изклюючително високо работата на режисьора Людмил Стайков и постигнатото от техническия екип на студията. Филмът на Георги Дюлгеров вече е показван пред публика и сега може да бъде видян от повече зрители.
Прожекциите във Варна са на 25 септември 2020 г. по време на кинофестивала „Златна роза“ във Фестивалния и конгресен център в следната последователност: от 18:00 – МЕРА СПОРЕД МЕРА -1 серия (100 минути); от 20:00 – МЕРА СПОРЕД МЕРА – 2 серия (84 минути) и 3 серия (104 минути)
Прожекциите във София са в Дома на киното по време на фестивала София филм фест на 13, 14 и 15 октомври 2020 г.
На 13.10. от 18.00 ч. ще бъде представена новата книга на проф. Георги Дюлгеров, а от 19:00 ще бъде показана 1-а серия на МЕРА СПОРЕД МЕРА (100 минути).
На 14.10.2020 от 18.00 ч. в Дома на киното в рамките на фестивала София филм фест ще бъде показана 2-а серия на МЕРА СПОРЕД МЕРА (84 минути).
На 15.10.2020 – от 18:00 също в Дома на киното ще бъде показана и 3-та серия на МЕРА СПОРЕД МЕРА (104 минути).
Днес образите, рисувани от Тома Вишанов–Молера са ни много близки, за разлика от въздействието им в миналото, когато е царувал византийския канон. Карат ни да се чувстваме като на празник […]
Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.