playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    “Живеем в езика, който ни събира” Разговор с професор Боян Биолчев за повестта „Преселението“, за времето отразено в нас и за днешния ни ден
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Крепост не пада никога отвън, тя пада само отвътре“- проф. д.и.н. Лизбет Любенова за уроците на историята
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ПРЕМЪЛЧАНИТЕ ИСТИНИ: Цанко Серафимов за “Синята тетрадка” на Иван Михайлов и “Пет кървави изповеди” от Асен Аврамов на издателство Орбел
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „ОТВЪД СВЕТА“-ЛЕГЕНДАТА КОВАЧЕВИЦА. Болярски и костурски родове ли са я създавали? Фотографът Косьо Косев разказва
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Към езерото“-Човешката география на Балканите отвъд политическите граници -разговор с Капка Касабова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Цанко Серафимов: Иван Михайлов, познатият непознат
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Ум царува, ум робува“, или защо толкова малко знаем за Георги Раковски – проф. Кирил Топалов
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Водици в Добърско
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Старчевата в Разлог – назад към древността
    Юлия Караджова

  • play_arrow

    Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща….
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кръстена на Света Екатерина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Юра Константинова – Българите в османския Солун
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Гутенберговата революция и българите
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

Без граници

След 40 години „Мера според мера“ отново на екран в дигитален формат

Без граници 14.09.2020


Background
share close

Дигиталната версия на филма с променена визия и звук ще бъде показана на два от престижните български кинофестивала – „Златна роза“ и „София филм фест“. Близо 40 години след появата си на големия екран, трисерийният филм на режисьора Георги Дюлгеров „Мера според мера“ ще срещне новата публика благодарение на технически екип на  „Доли медия студио“ и нейния управител инж. Добромир Чочов.

Оператор на филма е Радослав Спасов. Сценарият е по романа на Свобода Бъчварова „Литургия за Илинден“. Сред авторите на сценария, заедно със Свобода Бъчварова и Георги Дюлгеров, е Руси Чанев, който играе и главната роля на Дилбер Танас – събирателен образ, но и прототип на реален герой – Дилбер Илия. Заглавието на филма идва от стихотворението на Пейо Яворов „Ден денувам“, а за автентичността на филма допринася македонският диалект. Картината пресъздава историята на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г., а героите са реални исторически фигури и войводи – Апостол войвода, Христо Чернопеев, Яне Сандански, Пейо Яворов, Гоце Делчев.

 

Музиката е на Божидар Петков, художник е Георги Тодоров – Жози. В ролите може да видите знаменити актьори – Григор Вачков, Вълчо Камарашев, Цветана Манева, Стефан Мавродиев, Богдан Глишев, Димитър Буйнозов, Катя Иванова, Венцислав Кисьов, Иван Черкелов, Иглика Трифонова, Людмил Тодоров, Мартина Вачкова, Димитър Луканов и др. Във филма се снимат над 110 актьори, 19 000 статисти, още 800 души в епизодите…

Още с появата си през 1981 г. филмът на Георги Дюлгеров “Мера според мера” среща  неодобрение сред част от историците и културните среди. Той не се побира в изградените канони за Илинденско-Преображенското въстание. Филмът изненадва с нестандартните размишления на създателите му върху отношението „личност – време” във вихрите на Македонското освободително движение, представено като по-общ модел на национална революция. Учени със солидни научни звания и титли пледират за забрана на това кинопроизведение. Сега може би изглежда странно, но авторитетни историци пишат писмо с настояване до Политбюро и ЦК на БКП и  до генералния директор на Българската телевизия Иван Славков филмът на Георги Дюлгеров “Мера според мера” да не се показва на малкия екран. Сред тях е дори британската историчка и писателка Мерсия Макдермот, авторка на известната „Апостолът на свободата“, живяла близо 27 години в България.

Филмът надживя времето и критиците си. „Мера според мера“  има и телевизионен вариант в седем епизода. Попада в номинацията  на БНТ за българските филми на столетието. Чрез дигиталната версия „Доли медия студио“ дава шанс на новата публика да види този филм. Той ще бъде показан през есента на  два популярни кинофестивала – „Златна роза“ във Варна и София филм фест. Филмовият материал е разчетен наново, сканиран, почистен, направени са нови цветови корекции и корекции в експозицията на кадрите, като са добавени визуални ефекти за подсилване на картината. Звукът също е преформатиран в стерео 5.1, добавени са звукови ефекти. „Доли медия студио“ неотдавна представиха реставрираната дигитална версия на „Хан Аспарух“ с времетраене малко над 2 часа и  под заглавие „Ханът“. И експертите, и публиката оцениха изклюючително високо работата на режисьора Людмил Стайков и постигнатото от техническия екип на студията. Филмът на Георги Дюлгеров вече е показван пред публика и сега може да бъде видян от повече зрители.

Прожекциите във Варна са на 25 септември 2020 г. по време на кинофестивала „Златна роза“ във Фестивалния и конгресен  център в следната последователност:  от 18:00  – МЕРА СПОРЕД МЕРА -1 серия   (100 минути); от 20:00  – МЕРА СПОРЕД МЕРА – 2 серия (84 минути) и 3 серия (104 минути)

Прожекциите във София са в Дома на киното по време на фестивала София филм фест на 13, 14 и 15 октомври 2020 г.

На 13.10. от 18.00 ч. ще бъде представена новата книга на проф. Георги Дюлгеров, а от 19:00  ще бъде показана 1-а серия на МЕРА СПОРЕД МЕРА (100 минути).

На 14.10.2020  от 18.00 ч. в Дома на киното в рамките на фестивала София филм фест ще бъде показана 2-а серия на   МЕРА СПОРЕД МЕРА  (84 минути).

На  15.10.2020 – от 18:00  също в Дома на киното ще бъде показана и 3-та серия на МЕРА СПОРЕД МЕРА (104 минути).

Tagged as: , , , , , , , , .

Rate it
Вижте още
Споделено знание
play_arrow
share playlist_add
close
  • 1294

Без граници

Банската художествена школа – майстори, почувствали сърцето на Бога

Юлия Караджова 12.09.2020

Днес образите, рисувани от Тома Вишанов–Молера са ни много близки, за разлика от въздействието им в миналото, когато е царувал византийския канон. Карат ни да се чувстваме като на празник […]

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.