ЛЕТОПИС 1919 – 2019 на Драматичен театър „Никола Вапцаров” – Благоевград

Юлия Караджова 14.09.2020

Този стогодишен летопис драматургът Елена Илиева започва да пише още с пристигането си на щат в Благоевградския драматичен театър през 1982 година. През есента на 1919 година актьорът Петър Тодоров създава театрална трупа – Горноджумайски окръжен театър.

Войнишката театрална трупа на Петър Тодоров

През 1919 година започва да излиза „Македонска сълза” – първият вестник в Горна Джумая. На страниците му може да се прочетат истории за съдбата на бежанците, които преобладават в града след подписването на Ньойския договор, интересът им към проявите на театралната трупа, както и нейните постановки. Първата е „Лес” – комедия в пет действия от Александър Островски. В постановката участват актьорите : Димитър Христов, Георги Бръчков, Донче Падежки, Йордан Биров, Станко Стоицов, Сотир Мощански, Емануил Юруков, Магдалена Праматарова, Велика Чопова, Цанка Тодорова Кирова, Христо Елезов, Стоян Георгиев, Георги Захов и др.

През 1926 -1928 година се изгражда сградата на Читалище „Съгласие”, която ще приютява театъра до 1967 година. През 1943 година Горна Джумая става областен център и за областен директор е назначен племенникът на Димитър и Константин Миладинови – Христо Миладинов от Струга. Той създава първия държавно субсидиран театър в Горна Джумая. За директор е назначен режисьорът Никола Колушки, който е и създателя на радиотеатъра в България. На 29 септември 1944 година, преди премиерата на пиесата „Когато гръм удари” от Пейо Яворов отечественофронтовската власт спира финансирането на театъра и професионалните актьори напускат града. Остават местните актьори, които продължават дейността на театъра. Христо Миладинов подава оставка и оттогава следите му се губят. Елена Илиева е намерила в уикипедия едно изречение: „Убит от комунистите през 1944 година” и продължава проучването на неговата съдба.

В летописа авторката подробно описва имената на всички актьори, директори и на всички постановки, изиграни от началото до края на 2019.

1959 г. – Актьорът Методи Танев в ролята на Андрей в постановката „Деветата вълна” на Вапцаров

Среща на актьорите с баба Елена Вапцарова

Интересна е историята на театъра по време на така наречения период 1947 – 1948 г., когато от югославска страна, със съгласието на новото българско правителство, в Пиринския край се прави опит да бъде създадена така наречената „Македонска автономия” . Целият репертоар на обявения Областен македонски народен театър – Горна Джумая се изнася на неразбираемия за актьорите и за пубиката литературен македонски език. През втората половина на 1948 година новия печат вече е с надпис „Народен театър” – Горна Джумая. Театърът получава държавна субсидия и през 1952 година приема за свой патрон поета Никола Вапцаров, а през 1967 година има и собствена сграда. На една партийна конференция, Владимир Давчев тропнал с юмрук по време на своето исказване и казал, че този толкова търсен и успешен професионален театър трябва да има своя сграда.

За тази многофункционална сграда Елена Илева твърди, че е направена толкова професионално по проект на Витомир Габровски, че през годините се налагат само ремонти, които правят интериора още по-добър и удобен за актьори и публика.

среща между трупите на Благоевградски театър и на Македонския народен театър

В началото на 50-те години започва трайното творческо и приятелско сътрудничество между Драматичния театър „Никола Вапцаров” в Благоевград и трупата на Македонския народен театър.

На всички творци на Благоевградския драматичен театър в миналото и днес, Елена Илиева с любов посвещава тази книга и с благодарност, че е била свидетел на творческото му израстване и на младостта, която населява талантливо театъра в годината на нейния юбилей. Разговорът с Елена Илиева направих в навечерието на премиерата на книгата „ЛЕТОПИС 1919 – 2019 на Драматичен театър „Никола Вапцаров”, която ще се състои на 15 септември от 18 часа във фоайето на театъра в Благоевград

Елена Илиева е родена в Плевен през 1949 година. През 1978 година завършва „Театрознание и театрална критика” във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”. Работила е в Плевенския театър, специализирала е в Унгария, но любовта към планините и кръвта я водят в Благоевградския драматичен театър „Никола Вапцаров” през 1982 година. Нейният родословен корен започва от Кавадарци от дядо хлебар. Корен, който си казва думата при определяне съдбата на драматурга Елена Илиева.

Tagged as: Елена Илиева, Драматичен театър "Никола Вапцаров" Благоевград.

Rate it

Автор

Юлия Караджова

Юлия Петрова Караджова - 42 години трудов стаж в Регионален телевизионен център –Благоевград-/ 1975 – 2017 /. Завършва специалността „Телевизионна журналистика“ във Факултета по журналистика към Софийския университет „Климент Охридски“ . Работи като редактор, журналист , водещ в програмите на телевизионния център и на БНТ и като продуцент на телевизионните предавания „България днес” и „Добро утро с БНТ2”. В продължение на 10 години прави авторското си предаване „Изкуството да живеем“ ,което се излъчва в регионалната програма „Канал Пирин“ и в сателитната програма на БНТ. Автор е на десетки документални и художествени филми, които се пазят във фонда на БНТ. Автор е на книгата „Пътуване към утрото“-2009 година на издателство „Захари Стоянов“. juliaizkustvo@abv.bg

Вижте още

Споделено знание

Без граници

След 40 години „Мера според мера“ отново на екран в дигитален формат

Без граници 14.09.2020

Дигиталната версия на филма с променена визия и звук ще бъде показана на два от престижните български кинофестивала – „Златна роза“ и „София филм фест“. Близо 40 години след появата […]