София смекчава тона, но дава срок на очакванията си от Скопие

Съвместната българо-македонска комисия ще възобнови работата си на 15 -16 октомври, стана ясно след разговорите в София на министъра на външните работи на Република Северна Македония Буяр Османи с българския министър-председател Бойко Борисов и външния министър Екатерина Захарева. София смекчи ултимативния тон към Скопие, но ориентира очакванията си за конкретни резултати и „необходимите компромиси“ до 10 ноември. Споровете  в комисията заседнаха около  фигурата на Гоце Делчев.

Визитата на македонски външен министър става след като вицепремиерът Красимир Каракачанов заяви, че България може да забави пътя на Северна Македония към ЕС. След външния министър Буяр Османи се очаква в София да пристигне и министър-председателят на Северна Македония Зоран Заев. Вероятно от тази визита ще се очаква по-голям напредък. Заканата към Скопие беше отправена от името на българското правителство, но явно  твърдостта в тона задават коалиционните партньори на ГЕРБ – ВМРО. По-мекият тон в разговорите на премиера  Бойко Борисов и външния министър Екатерина Захариева с Буяр Османи явно трябва да насърчи съвместната комисия да ускори работата си, която бе блокирана близо 11 месеца  първо заради парламентарните избори в Северна Македония, а после и заради спора за Гоце Делчев. София вече изпрати Разяснителен меморандум до страните от ЕС, където бяха очертани червени линии в споровете със Скопие. Меморандумът бе приет нееднозначно от партньорите в ЕС, а междувременно се появиха два други меморандума – на 27 български учени, преподаващи в университети в чужбина и на Българския културен клуб в Скопие (БККС), обединяващ македонци с българско самосъзнание. 27-те учени обвиниха историците от комисията в остаряло мислене заради меморандума, но съпредседателят от българска страна проф. Ангел Димитров поясни, че те не са автори на меморандума. Той обаче не пропусна да отбележи, че този меморандум се появява във възможно най-неподходащият момент. В меморандума на БККС обаче се припомнят ключови събития и факти, които подлежат на съвместен анализ, като бе поискано и обвързване на намеренията и резултатите в комисията и извън нея със срокове. Авторите на този меморандум поискаха и историческите факти, свързани с Македония, да влязат в учебниците в двете страни.

Същевременно в резолюция на Европарламента се появи упрек по повод съдебните дела на ОМО „Илинден“, които претендират за наличие на „македонско малцинство“ в България. Въпреки че резолюцията не третира наличието на такова мнозинство, това е тревожен знак, че позицията на България  не е защитена достатъчно убедително сред някои от страните-членки. Важна е позицията на Германия, тъй като именно по време на нейното председателство на Съвета на Европа се предвижда в средата на декември  да започнат преговори със Скопие. България  има право на блокиращ глас. Затова и българският външен министр Екатерина Захариева напомни, че бъдеще, изградено на взаимно доверие и спазване на поетите обещания ще бъде от полза и за двете страни.  „Имаме много работа, това е сложен, много бърз и в същото време  важен и необходим процес“, посочи премиерът Борисов.

Всъщност ултиматумът, който направи вицепремиерът Красимир Каракачанов, не е първият ултиматум от страна на България. През авуст 2019 г. премиерът Борисов даде срок на съвместната комисия до октомври. На сегашната среща с македонския външен министър Буяр Османи, българският външен министър Екатерина Захариева поиска след като България е признала съвременните реалности, Скопие да признае историческите факти, свързани с процеса на създаване на национална идентичност в Северна Макдония. А срокът до 10 ноември за напредък в съвместната комисия  е избран заради важната среща за Западните Балкани, на която България и Северна Македония ще бъдат съпредседатели.

Ще приемем фактите от историята, когато науката ги осветли, посочи Буяр Османи. Политиката и обществото трябва да погледнат истината в очите, подчерта той. Това е моментът, в който трябва да покажем, че няма да замитаме нищо под килима. Ще разговаряме за всичко открито, увери той, колкото да е болно и непопулярно, защото работим за бъдещите поколения.

В лицето на България имате и винаги сте имали най-голяма подкрепа, но нека историята бъде мост на приятелство и близост, а не скъсан мост, по който Северна Македония не може да премине, призова премиерът Бойко Борисов. На срещата бе припомнено, че България не само първа е признала независимостта на Република Македония, но и  включи страната в диалога за европейската перспектива на Западните Балкани.

В момента  екипите от всички държави в ЕК работят по проект на заключение, отбеляза Захариева, напредък е възможен само при искрен подход от двете страни. Общата ни история не трябва да ни разделя, а да бъде основен стимул за още по-близките и приятелски отношения, отбеляза тя след срещата.

Според Османи, Договорът за добросъседство и сътрудничество вече работи. Има и политическа воля, според него, макар че не става ясен въпросът какви именно отстъпки може да се очакват.

Външните инистри на България и Северна Македония призоваха и медиите да не нагнетяват напрежение. А в коментар скопският наблюдател Арсим Зеколи зави, че откритата омраза на Македония спрямо българите  и другите съседи е от чувство за малоценност, вид въоблажаема защитна конструкция, психическа защита, а вулгарна риторика  е заимствана от сръбския имперски шовинизъм, който е водил сатанизацонни кампания срещу България и българите. Таз рриторика  е и продукт на вътрешната номенклатура, която е наследена от федерацията, а сега е изпаднала във вакуум заради новите реалности, критиччн отбелязва в коментара си Зеколи.

Tagged as: проф. Ангел Димитров, съвместната българо-македонска комисия, Северна Македония, Бойко Борисов, Екатерина Захариева, Буяр Османи, Западните Балкани.