playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Къде действително е роден „Патриархът на българските книжници и учители“, Неофит Рилски? Член кор. проф. Румяна Радкова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Искаме историята да вдъхновява
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Цената на независимостта – Победата на капитаните, храбростта на един български княз и игрите на големите през погледа на един италиански военен писател от края на 19 век
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Духът на времето и енергията на Калина Тасева усетиха хората на изложбата в Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Духът на времето и енергията на Калина Тасева усетиха хората на изложбата в Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Всички ние сме порасли с много заблуди“ МИЛЧО МАНЧЕВСКИ и филмът му „Върба“ откриха София Филм Фест
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    В търсене на българската Сафо: „Александър Балабанов и Яна Язова: Двуединството на духа “: нова книга на проф. Дора Колева
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Времето на цар Самуил – виртуална реалност
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Проф. Десислава Минчева: Тези картини не можеш да ги сбъркаш…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Проф. Десислава Минчева: Тези картини не можеш да ги сбъркаш…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Кючук Истанбул – така наричали Горни Порой, разположен на южния склон на Беласица планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кючук Истанбул – така наричали Горни Порой, разположен на южния склон на Беласица планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кючук Истанбул – така наричали Горни Порой, разположен на южния склон на Беласица планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    101 сезон на Драматичен театър „Никола Вапцаров” – Благоевград започва с премиера – „Тартюф” по Жан-Батист Молиер
    Без граници

  • cover play_arrow

    ЛЕТОПИС 1919 – 2019 на Драматичен театър „Никола Вапцаров” – Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Банската художествена школа – майстори, почувствали сърцето на Бога
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Благоевград на 70 години
    София Гълъбова

  • cover play_arrow

    Винаги горди юнаци, никога бити негодници!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЧЕШМИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ВОЙНИЦИ – в името на загиналите и за благото на живите
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Георги Чопов от Благоевград разказва за връзката си с рода на Гоце Делчев
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Потомка на архитектон Алекси Рилец
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Сполай ви“, за съхраняването на българсия език и памет
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Лозенец – съдбата на източнотракийското село Велика
    Радомира Михова

  • cover play_arrow

    “С дядо си разговарям в сънищата”, казва поетът Румен Леонидов, правнук на войводата Леонид Янков, Лев Балкански
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Уникален стар ритуал „Въздигане на хляба – Панагия“ пазят хората от Кюстендилския край
    София Гълъбова

  • cover play_arrow

    Приказка на отминалото време
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Приказка на отминалото време
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Владимир Каназирев: От Разлог до Сент Луис
    София Гълъбова

  • cover play_arrow

    „Господи, колко е добре да бъдеш тук“: Рилският манастир и съхраняването на българския дух и българската памет
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Очите на детето гледат по един начин на света, на възрастния – по друг
    Юлия Караджова

Акцент

София смекчава тона, но дава срок на очакванията си от Скопие

Валери Тодоров 10.10.2020


Background
share close

Съвместната българо-македонска комисия ще възобнови работата си на 15 -16 октомври, стана ясно след разговорите в София на министъра на външните работи на Република Северна Македония Буяр Османи с българския министър-председател Бойко Борисов и външния министър Екатерина Захарева. София смекчи ултимативния тон към Скопие, но ориентира очакванията си за конкретни резултати и „необходимите компромиси“ до 10 ноември. Споровете  в комисията заседнаха около  фигурата на Гоце Делчев.

Визитата на македонски външен министър става след като вицепремиерът Красимир Каракачанов заяви, че България може да забави пътя на Северна Македония към ЕС. След външния министър Буяр Османи се очаква в София да пристигне и министър-председателят на Северна Македония Зоран Заев. Вероятно от тази визита ще се очаква по-голям напредък. Заканата към Скопие беше отправена от името на българското правителство, но явно  твърдостта в тона задават коалиционните партньори на ГЕРБ – ВМРО. По-мекият тон в разговорите на премиера  Бойко Борисов и външния министър Екатерина Захариева с Буяр Османи явно трябва да насърчи съвместната комисия да ускори работата си, която бе блокирана близо 11 месеца  първо заради парламентарните избори в Северна Македония, а после и заради спора за Гоце Делчев. София вече изпрати Разяснителен меморандум до страните от ЕС, където бяха очертани червени линии в споровете със Скопие. Меморандумът бе приет нееднозначно от партньорите в ЕС, а междувременно се появиха два други меморандума – на 27 български учени, преподаващи в университети в чужбина и на Българския културен клуб в Скопие (БККС), обединяващ македонци с българско самосъзнание. 27-те учени обвиниха историците от комисията в остаряло мислене заради меморандума, но съпредседателят от българска страна проф. Ангел Димитров поясни, че те не са автори на меморандума. Той обаче не пропусна да отбележи, че този меморандум се появява във възможно най-неподходащият момент. В меморандума на БККС обаче се припомнят ключови събития и факти, които подлежат на съвместен анализ, като бе поискано и обвързване на намеренията и резултатите в комисията и извън нея със срокове. Авторите на този меморандум поискаха и историческите факти, свързани с Македония, да влязат в учебниците в двете страни.

Същевременно в резолюция на Европарламента се появи упрек по повод съдебните дела на ОМО „Илинден“, които претендират за наличие на „македонско малцинство“ в България. Въпреки че резолюцията не третира наличието на такова мнозинство, това е тревожен знак, че позицията на България  не е защитена достатъчно убедително сред някои от страните-членки. Важна е позицията на Германия, тъй като именно по време на нейното председателство на Съвета на Европа се предвижда в средата на декември  да започнат преговори със Скопие. България  има право на блокиращ глас. Затова и българският външен министр Екатерина Захариева напомни, че бъдеще, изградено на взаимно доверие и спазване на поетите обещания ще бъде от полза и за двете страни.  „Имаме много работа, това е сложен, много бърз и в същото време  важен и необходим процес“, посочи премиерът Борисов.

Всъщност ултиматумът, който направи вицепремиерът Красимир Каракачанов, не е първият ултиматум от страна на България. През авуст 2019 г. премиерът Борисов даде срок на съвместната комисия до октомври. На сегашната среща с македонския външен министър Буяр Османи, българският външен министър Екатерина Захариева поиска след като България е признала съвременните реалности, Скопие да признае историческите факти, свързани с процеса на създаване на национална идентичност в Северна Макдония. А срокът до 10 ноември за напредък в съвместната комисия  е избран заради важната среща за Западните Балкани, на която България и Северна Македония ще бъдат съпредседатели.

Ще приемем фактите от историята, когато науката ги осветли, посочи Буяр Османи. Политиката и обществото трябва да погледнат истината в очите, подчерта той. Това е моментът, в който трябва да покажем, че няма да замитаме нищо под килима. Ще разговаряме за всичко открито, увери той, колкото да е болно и непопулярно, защото работим за бъдещите поколения.

В лицето на България имате и винаги сте имали най-голяма подкрепа, но нека историята бъде мост на приятелство и близост, а не скъсан мост, по който Северна Македония не може да премине, призова премиерът Бойко Борисов. На срещата бе припомнено, че България не само първа е признала независимостта на Република Македония, но и  включи страната в диалога за европейската перспектива на Западните Балкани.

В момента  екипите от всички държави в ЕК работят по проект на заключение, отбеляза Захариева, напредък е възможен само при искрен подход от двете страни. Общата ни история не трябва да ни разделя, а да бъде основен стимул за още по-близките и приятелски отношения, отбеляза тя след срещата.

Според Османи, Договорът за добросъседство и сътрудничество вече работи. Има и политическа воля, според него, макар че не става ясен въпросът какви именно отстъпки може да се очакват.

Външните инистри на България и Северна Македония призоваха и медиите да не нагнетяват напрежение. А в коментар скопският наблюдател Арсим Зеколи зави, че откритата омраза на Македония спрямо българите  и другите съседи е от чувство за малоценност, вид въоблажаема защитна конструкция, психическа защита, а вулгарна риторика  е заимствана от сръбския имперски шовинизъм, който е водил сатанизацонни кампания срещу България и българите. Таз рриторика  е и продукт на вътрешната номенклатура, която е наследена от федерацията, а сега е изпаднала във вакуум заради новите реалности, критиччн отбелязва в коментара си Зеколи.

Tagged as: , , , , , , .

Rate it
Автор

Валери Тодоров

ВАЛЕРИ (Й) ТОДОРОВ, журналист, международен коментатор, издател, генерален директор на БНР (2007 -2013 г.), радиоводещ и ръководител на вечерните екипи на новините и обзорни политически предавания, директор на програма „Хоризонт“, директор на Радио Благоевград, „Радиоразпръскване“ на БНР, завеждащ Кореспондентските пунктове на БНР и БНТ в Москва (1993 – 1997, 1999 – 2006 г.). valeriytodorov@gmail.com

Background
Вижте още
Заедно днес
close
  • 11

Без граници

„Дуйни ми, дуйни, бел ветре”…

Юлия Караджова 06.10.2020

Тази  песен се превръща в неофициален химн на бежанците , подгонени  от домовете си  към освободените села и градове на  България. Пътищата  са много, но един от тях минава през […]

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.