Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща….

Споделя по повод споровете със Северна Македония  Петър Мутафчиев – един от наследниците на многобройния род на Кузман Шапкарев, разпръснал се от Варна до Тирана по целия Балкански полуостров. Всъщност Петър Мутафчиев е потомък на най-голямата дъщеря на брата на Кузман Шапкарев – Петър. Родословното дърво на Шапкаревш се знае от 1740 – 50 г. Родът произхожда от село Лясковец или Лесковец, много близко до Охрид. Нашето село беше на един час път от Охрид, казва Кузман Шапкарев. Много стар род с много разклонения и влияние, разказва Петър Мутафчиев в подкаста на „Без граници“. Другият клон на Мутафчиевият род пък идва от село Осиковица, Ботевградско. Прадядо му Панайот завършва семинария в Москва заедно с Екзарх Стефан и след това двамата заедно отиват учители в Пловдив. В София прадядо му се запознава с прабаба му Елена, заживяват в Пловдив, а през 1901 г. се ражда дядо му. Просветната дейност  е част от биографията и на другия род, пояснява Петър Мутафчиев.

Питам го за онази история, когато Кузман Шапкарев е поканен на работа в Пловдив, но той се връща в Македония, като по поръчение на Екзарх Йосиф става един от учредителите на Солунската мъжка гимназия и пръв неин директор. Но какво е любопитното в тази история? Разказва Петър Мутафчиев.

Всъщност Петър Шапкарев получава покана да стане училищен инспектор в Пазарджик. Той обаче отказва и предлага да им изпрати по-големия си брат Кузман. Обидени, от настоятелството отказват. Тогава Кузман Шапкарев заминава за Цариград, където Екзарх Йосиф му предлага да се върне в Македония и да стане учредител на Солунската гимназия, която неотдавна отбеляза 150 години от създаването си. Кузман Шапкарев е директор една година, но възниква спор дали гимназията да остане в Солун или да бъде прехвърлена в Прилеп. Кузман е бил упорит човек, верен на себе си, отказва се от директорския пост и се премества в Прилеп. Братята са много привързани един към друг, работили са заедно и решават, по предложение на Кузман Шапкарев, да преместят и съберат рода и се връщат към старата си фамилия Шапкаревци. Иначе родът е бил известен в Охрид като Паскалиеви или Паскалевци. Двамата братя са изпълнявали  сходни длъжности, заедно откриват книжарница в Солун, която внася учебници от България за децата в Македония.

Част от рода на Петър Шапкарев остава в Пловдив, друга се установява в София. Той има четири дъщери и един син, който заминава за Франция и работи в Парижката опера. През 1968 г. един от роднините се наема да състави родословното дърво на фамилията.

Една случка, която хвърля светлина върху сегашните спорове за езика. Кузман е бил член на Книжовното дружество и  настоява пред Марин Дринов, че българският литературен език не бива да бъде изграден върху диалектите на стара България. Трябва да изградим литературния си език  върху диалектите на българите, които остават на територията  на Османската империя, убеждава той. Така че българският литературен език да бъде изграден на основата на западния диалект на македонските българи. Целта е да се запази връзката на свободното отечество с тези хора и този език да бъде разбираем за тях. Той,, като учител много добре е знаел, че има големи разлики в диалектите. Включително читанката, която пише през 1868 г., я пиша на разбираем за западните, за македонските българи, език. Македонският език, съставен в Югославия, е доста по-близък до езика на българите в Албания и на българите в Егейска Македония, казва Петър Мутафчиев.

Кузман Шапкарев никога не се отказал от своята  теза за основите на литературния език. Езикът, песните и религията са трите фактора, определяли единството на българите. Голямата крачка е именно създаването на екзархията. Македонските епархии влизат в българската екзархия с плебисцит т.е. с гласуване. Това е един от редките демократични актове, които султанът разрешава – християните с гласуване сами да определят дали да бъдат към константинополския патриарх или към българския екзарх. Голяма част от епархиите в Македония се присъединяват към българската екзархия. Това означава, че голямата част от населението се е считало за свързано с българския народ, отбелязва в радиоразказа си Петър Мутафчиев.

Един любопитен факт: Кузман Шапкарев казва, че се е запознал с кирилицата през 1855 г. Дотогава се е служело и са пишели на гръцки. Над сто години в училищата са учели основно на гръцки език. Оттам идва стремежът да се запази българският език, хората виждат че някои започват да се  погърчват. Тогава започва битката – дайте да  си върнем църквата, а с нея и езика..

Питам за рода, за  потомците по целия Балкански полуостров, за връзките между тях. Защо Кузман Шапкарев се смята за българин? Защото съм роден от майка и баща българи, пише той в читанката.  В читанката обаче най-отдолу  е написал, че тя е съставена от един македонец. И затова някои  казват – ето, той е бил македонист, отбелязва Петър Мутафчиев. А всъщност много ясно Кузман Шапкарев казва, че е българин.

Македония е много по-различна от това, което ние си мислим, че трябва да бъде. Тези хора са вече с друго самосъзнание – югославско. Ние знаем, че вече не може да има промяна на територия, но трябва да се възстанови държавата  на духа, да се поддържат контакти. Вижте, дори кухнята им е по-близка до сръбската. Минало  е много време. Кухнята също е култура. Естрадната музика в Северна Македония е югославска. Роднините ми разказват – когато се появяват отново границите в бивша Югославия, започва объркване. Но все още са силни тези връзки от югославското минало. Някои твърдят, че всичко идва от смесените бракове. Не, това е от държавата на духа, която създаде Тито. Колкото по-силно се опитваш да налагаш нещо, толкова по-силен е отпорът. Няма да стане чрез комисията по историческите въпроси  да разделим кое е българско, кое е македонско. Трябва  им покажем, че имат основание  да се гордеят с тази по-стара история. Кирилицата не е създадена в Македония, тя е създадена на територията на българската държава под егидата на цар Борис. За нуждите на българската държава и българската църква. Тогава е основана и българската народност. Но как ще накараш македонските учени,които цял живот са търсили  македонски корени чак при Александър Македонски, да се откажат от себе си? Гърците им казват – не търсете там, нямата гръцки корени.  Те се съгласиха. Ние им казваме, вижте вие нямате нищо общо с Илинденското въстание. Този професор трябва да зачеркне целия си живот и труд. Ние трябва да намерим общото…

Нека Северна Македония да каже точно от какво не може да се откаже. Дядо Кузман казва – всички са пишели на гръцки. А след това масово се откриват стотици български училища, четири гимназии под егидата на българската екзархия. Защо български? Ясно е. Най-страшното в Македония е омразата. Като кажеш булгараш, звучи страшно. Не може да правят възродителен процес върху българите, които са българи родом и духом. Политическите битки се водят  на тема отношенията с България. Защо е така? Защото, ако я нямаше близостта, нямаше да се притесняват. Но и ние трябва да признаваме грешките си.  Какво стана, когато македонската църква поиска ние да им станем църква майка. Какво направихме? Осъзна ли България какво ни беше предложено, което можеше да ни сближи? Какво направиха българските политици, за да дадат кураж на българската църква? Проигран шанс. Колкото повече удължаваме процеса на сближаване, толкова повече омраза се натрупва. Трябва да поддържаме тази връзка на духа и кръвта. Не бива да бъдем  лошите роднини, дано и те го разберат. Можем заедно да се гордеем с много неща, отбелязва Петър Мутфчиев в интервюто. В радиоподкаста има много любопитни факти, аналогии, семейни спомени.

*

Петър Мутафчиев е роден на 10 април 1961 г. в Първомай. По образование е инженер- металург. Работил е в БДЖ, бил е общински съветник и председател на Общинския съвет в Първомай, член на Висшия съвет на БСП, народен представител в 38-то, 39-то и 40-то Народно събрание, министър на транспорта.

Tagged as: македония, Охрид, Кузман Шапкарев, Петър Мутафчиев, Петър Шапкарев, Паскалиеви.