playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    „Ум царува, ум робува“, или защо толкова малко знаем за Георги Раковски – проф. Кирил Топалов
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Водици в Добърско
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Старчевата в Разлог – назад към древността
    Юлия Караджова

  • play_arrow

    Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща….
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кръстена на Света Екатерина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Юра Константинова – Българите в османския Солун
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Гутенберговата революция и българите
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Къде действително е роден „Патриархът на българските книжници и учители“, Неофит Рилски? Член кор. проф. Румяна Радкова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Искаме историята да вдъхновява
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Цената на независимостта – Победата на капитаните, храбростта на един български княз и игрите на големите през погледа на един италиански военен писател от края на 19 век
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Духът на времето и енергията на Калина Тасева усетиха хората на изложбата в Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Духът на времето и енергията на Калина Тасева усетиха хората на изложбата в Благоевград
    Юлия Караджова

play_arrow

Акцент

Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща….

Валери Тодоров 04.12.2020


Background
share close

Споделя по повод споровете със Северна Македония  Петър Мутафчиев – един от наследниците на многобройния род на Кузман Шапкарев, разпръснал се от Варна до Тирана по целия Балкански полуостров. Всъщност Петър Мутафчиев е потомък на най-голямата дъщеря на брата на Кузман Шапкарев – Петър. Родословното дърво на Шапкаревш се знае от 1740 – 50 г. Родът произхожда от село Лясковец или Лесковец, много близко до Охрид. Нашето село беше на един час път от Охрид, казва Кузман Шапкарев. Много стар род с много разклонения и влияние, разказва Петър Мутафчиев в подкаста на „Без граници“. Другият клон на Мутафчиевият род пък идва от село Осиковица, Ботевградско. Прадядо му Панайот завършва семинария в Москва заедно с Екзарх Стефан и след това двамата заедно отиват учители в Пловдив. В София прадядо му се запознава с прабаба му Елена, заживяват в Пловдив, а през 1901 г. се ражда дядо му. Просветната дейност  е част от биографията и на другия род, пояснява Петър Мутафчиев.

Питам го за онази история, когато Кузман Шапкарев е поканен на работа в Пловдив, но той се връща в Македония, като по поръчение на Екзарх Йосиф става един от учредителите на Солунската мъжка гимназия и пръв неин директор. Но какво е любопитното в тази история? Разказва Петър Мутафчиев.

Всъщност Петър Шапкарев получава покана да стане училищен инспектор в Пазарджик. Той обаче отказва и предлага да им изпрати по-големия си брат Кузман. Обидени, от настоятелството отказват. Тогава Кузман Шапкарев заминава за Цариград, където Екзарх Йосиф му предлага да се върне в Македония и да стане учредител на Солунската гимназия, която неотдавна отбеляза 150 години от създаването си. Кузман Шапкарев е директор една година, но възниква спор дали гимназията да остане в Солун или да бъде прехвърлена в Прилеп. Кузман е бил упорит човек, верен на себе си, отказва се от директорския пост и се премества в Прилеп. Братята са много привързани един към друг, работили са заедно и решават, по предложение на Кузман Шапкарев, да преместят и съберат рода и се връщат към старата си фамилия Шапкаревци. Иначе родът е бил известен в Охрид като Паскалиеви или Паскалевци. Двамата братя са изпълнявали  сходни длъжности, заедно откриват книжарница в Солун, която внася учебници от България за децата в Македония.

Част от рода на Петър Шапкарев остава в Пловдив, друга се установява в София. Той има четири дъщери и един син, който заминава за Франция и работи в Парижката опера. През 1968 г. един от роднините се наема да състави родословното дърво на фамилията.

Една случка, която хвърля светлина върху сегашните спорове за езика. Кузман е бил член на Книжовното дружество и  настоява пред Марин Дринов, че българският литературен език не бива да бъде изграден върху диалектите на стара България. Трябва да изградим литературния си език  върху диалектите на българите, които остават на територията  на Османската империя, убеждава той. Така че българският литературен език да бъде изграден на основата на западния диалект на македонските българи. Целта е да се запази връзката на свободното отечество с тези хора и този език да бъде разбираем за тях. Той,, като учител много добре е знаел, че има големи разлики в диалектите. Включително читанката, която пише през 1868 г., я пиша на разбираем за западните, за македонските българи, език. Македонският език, съставен в Югославия, е доста по-близък до езика на българите в Албания и на българите в Егейска Македония, казва Петър Мутафчиев.

Кузман Шапкарев никога не се отказал от своята  теза за основите на литературния език. Езикът, песните и религията са трите фактора, определяли единството на българите. Голямата крачка е именно създаването на екзархията. Македонските епархии влизат в българската екзархия с плебисцит т.е. с гласуване. Това е един от редките демократични актове, които султанът разрешава – християните с гласуване сами да определят дали да бъдат към константинополския патриарх или към българския екзарх. Голяма част от епархиите в Македония се присъединяват към българската екзархия. Това означава, че голямата част от населението се е считало за свързано с българския народ, отбелязва в радиоразказа си Петър Мутафчиев.

Един любопитен факт: Кузман Шапкарев казва, че се е запознал с кирилицата през 1855 г. Дотогава се е служело и са пишели на гръцки. Над сто години в училищата са учели основно на гръцки език. Оттам идва стремежът да се запази българският език, хората виждат че някои започват да се  погърчват. Тогава започва битката – дайте да  си върнем църквата, а с нея и езика..

Питам за рода, за  потомците по целия Балкански полуостров, за връзките между тях. Защо Кузман Шапкарев се смята за българин? Защото съм роден от майка и баща българи, пише той в читанката.  В читанката обаче най-отдолу  е написал, че тя е съставена от един македонец. И затова някои  казват – ето, той е бил македонист, отбелязва Петър Мутафчиев. А всъщност много ясно Кузман Шапкарев казва, че е българин.

Македония е много по-различна от това, което ние си мислим, че трябва да бъде. Тези хора са вече с друго самосъзнание – югославско. Ние знаем, че вече не може да има промяна на територия, но трябва да се възстанови държавата  на духа, да се поддържат контакти. Вижте, дори кухнята им е по-близка до сръбската. Минало  е много време. Кухнята също е култура. Естрадната музика в Северна Македония е югославска. Роднините ми разказват – когато се появяват отново границите в бивша Югославия, започва объркване. Но все още са силни тези връзки от югославското минало. Някои твърдят, че всичко идва от смесените бракове. Не, това е от държавата на духа, която създаде Тито. Колкото по-силно се опитваш да налагаш нещо, толкова по-силен е отпорът. Няма да стане чрез комисията по историческите въпроси  да разделим кое е българско, кое е македонско. Трябва  им покажем, че имат основание  да се гордеят с тази по-стара история. Кирилицата не е създадена в Македония, тя е създадена на територията на българската държава под егидата на цар Борис. За нуждите на българската държава и българската църква. Тогава е основана и българската народност. Но как ще накараш македонските учени,които цял живот са търсили  македонски корени чак при Александър Македонски, да се откажат от себе си? Гърците им казват – не търсете там, нямата гръцки корени.  Те се съгласиха. Ние им казваме, вижте вие нямате нищо общо с Илинденското въстание. Този професор трябва да зачеркне целия си живот и труд. Ние трябва да намерим общото…

Нека Северна Македония да каже точно от какво не може да се откаже. Дядо Кузман казва – всички са пишели на гръцки. А след това масово се откриват стотици български училища, четири гимназии под егидата на българската екзархия. Защо български? Ясно е. Най-страшното в Македония е омразата. Като кажеш булгараш, звучи страшно. Не може да правят възродителен процес върху българите, които са българи родом и духом. Политическите битки се водят  на тема отношенията с България. Защо е така? Защото, ако я нямаше близостта, нямаше да се притесняват. Но и ние трябва да признаваме грешките си.  Какво стана, когато македонската църква поиска ние да им станем църква майка. Какво направихме? Осъзна ли България какво ни беше предложено, което можеше да ни сближи? Какво направиха българските политици, за да дадат кураж на българската църква? Проигран шанс. Колкото повече удължаваме процеса на сближаване, толкова повече омраза се натрупва. Трябва да поддържаме тази връзка на духа и кръвта. Не бива да бъдем  лошите роднини, дано и те го разберат. Можем заедно да се гордеем с много неща, отбелязва Петър Мутфчиев в интервюто. В радиоподкаста има много любопитни факти, аналогии, семейни спомени.

*

Петър Мутафчиев е роден на 10 април 1961 г. в Първомай. По образование е инженер- металург. Работил е в БДЖ, бил е общински съветник и председател на Общинския съвет в Първомай, член на Висшия съвет на БСП, народен представител в 38-то, 39-то и 40-то Народно събрание, министър на транспорта.

Tagged as: , , , , , .

Rate it
Автор

Валери Тодоров

ВАЛЕРИ (Й) ТОДОРОВ, журналист, международен коментатор, издател, генерален директор на БНР (2007 -2013 г.), радиоводещ и ръководител на вечерните екипи на новините и обзорни политически предавания, директор на програма „Хоризонт“, директор на Радио Благоевград, „Радиоразпръскване“ на БНР, завеждащ Кореспондентските пунктове на БНР и БНТ в Москва (1993 – 1997, 1999 – 2006 г.). valeriytodorov@gmail.com

Background
Вижте още
От един род
play_arrow
share playlist_add
close
  • 123

Акцент

В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА!

Юлия Караджова 04.12.2020

Така се чувства журналистът и писателят Благо Прангов на 87 години. Горд с дедите и с наследниците си, небоустремен към планинските върхове, запленен от изгревите и залезите, заслушан в тропота […]

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.