playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    “Живеем в езика, който ни събира” Разговор с професор Боян Биолчев за повестта „Преселението“, за времето отразено в нас и за днешния ни ден
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Крепост не пада никога отвън, тя пада само отвътре“- проф. д.и.н. Лизбет Любенова за уроците на историята
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ПРЕМЪЛЧАНИТЕ ИСТИНИ: Цанко Серафимов за “Синята тетрадка” на Иван Михайлов и “Пет кървави изповеди” от Асен Аврамов на издателство Орбел
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „ОТВЪД СВЕТА“-ЛЕГЕНДАТА КОВАЧЕВИЦА. Болярски и костурски родове ли са я създавали? Фотографът Косьо Косев разказва
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Към езерото“-Човешката география на Балканите отвъд политическите граници -разговор с Капка Касабова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Цанко Серафимов: Иван Михайлов, познатият непознат
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Ум царува, ум робува“, или защо толкова малко знаем за Георги Раковски – проф. Кирил Топалов
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Водици в Добърско
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Старчевата в Разлог – назад към древността
    Юлия Караджова

  • play_arrow

    Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща….
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кръстена на Света Екатерина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Юра Константинова – Българите в османския Солун
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Гутенберговата революция и българите
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

Без граници

Българското просветно дело в Кюстендил е на два века

София Гълъбова 08.12.2020


Background
share close

Възрожденският храм „Успение Богородично“ в центъра на Кюстендил е духовен и просветен  символ  за местните хора. Издигнат през 1816 година върху руините на средновековния храм „Свети Никола“. Тук се съхраняват ценни образци на българското иконно богатство. Много  хора продължават да посещават храма не само да се помолят за здраве и благополучие, но и да се докоснат до родното ни културно-историческо богатство.

Съвсем скоро след построяването  му, храмът „Успение Богородично“ се превръща в средище на обществения живот и стремленията на българите от този край към по-добър живот. Началото на българското просветно дело в Кюстендил е поставено  през 1820 година когато  в  двора на черквата  е изградено килийно училище. По-късно на мястото му е издигната  камбанария. Първото  училище в Кюстендил  запазва килийно –  религиозния си и догматичен характер до 1849 година, когато отново в двора на храма „Успение Богородично“ е построена нова сграда, вече адаптирана за нуждите на новото взаимно училище за преподаване по взаимоучителен  метод.

Сведения  за съществуването на българско училище в Кюстендил до първата половина на 19 век не са запазени и за някои изследователи на историческото минало на града като проф. Йордан Иванов, Георги Ангелов и Ефрем Каранов това е аргумент за твърденията, че сред местното българско население се ширела  всеобща неграмотност. Но според историка Валентин Дебочички, директор на музея в Кюстендил, подобни мнения са  крайни. Той приема, че много млади хора са  получавали  първоначално грамотност в съществуващото килийно училище в Рилския манастир. Също така  редица данни свидетелстват, че  кюстендилски деца са се обучавали в манастира“ Свети Димитър“  край  Бобошево.

Решението да се изгради сградата на новото училище кюстендилци вземат през 1846 година, като строителството му продължава три години .  Историкът Валентин Дебочички  подчертава, че в построяването на възрожденското училище в Кюстендил като даряват средства са се включили не само хората от Кюстендил, но и жителите на близките  близо 40 села. Това е отбелязано в създадената по инициатива на тогавашния митрополит Дионисий кондика. Което според  Валенти Дебочички   е доказателство,  че те  са виждали в това училище  свой духовен светилник.

Веднага след завършване на строителството на сградата на възрожденското училище в Кюстендил, като главен учител идва Никола Тонджоров, който оставя трайни следи в полагането на основите на новото просветно дело в града. Той е един от най-добре подготвените взаимни учители, усвоили Бел – ланкастърската система наравно с Неофит Рилски, с когото поддържа през целия си живот приятелски взаимоотношения. Спомага за по-бързото преодоляване на религиозно схоластичния характер на обучението, което е характерно за килийните училища и за превръщането му в начално светско училище. По времето когато учител е бил Михаил Буботинов за първи път през 1867 година  в Кюстендил е отбелязан със специален празник  денят на Светите братя Кирил и Методий.

 

 

Tagged as: , , , .

Rate it
Автор

София Гълъбова

Родена през 1959 година в град Мелник. Учила в Основно училище „Емануил Васкидович” – град Мелник, средното си образование получава в Политехническа гимназия „Св.св. Кирил и Методий” /бивша Солунска/ - Благоевград. Магистър по история, философия и социология. От 1990 година работи като журналист. Щатен кореспондент на в. „Пиринско дело” и в. „Струма” от Сандански. Главен редактор на новините, след това изпълнителен директор на КТБ – Благоевград. От 2000 година е организатор „Реклама” в Канал „Пирин”, а от 2011 година – репортер и редактор в БНТ – Благоевград.

Background
Вижте още
Споделено знание
insert_link share playlist_add
close
  • 585

Акцент

“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”

Юлия Караджова 08.12.2020

Това са изречения, взети от словото на доц. Йордан Ванчев, произнесено по повод откриване на паметна плоча в Благоевград, посветена на Горноджумайското въстание през 1902 г. Годината е 2002. За […]

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.