“Живеем в езика, който ни събира” Разговор с професор Боян Биолчев за повестта „Преселението“, за времето отразено в нас и за днешния ни ден Паулиана Новакова
play_arrow
„Крепост не пада никога отвън, тя пада само отвътре“- проф. д.и.н. Лизбет Любенова за уроците на историята Паулиана Новакова
play_arrow
ПРЕМЪЛЧАНИТЕ ИСТИНИ: Цанко Серафимов за “Синята тетрадка” на Иван Михайлов и “Пет кървави изповеди” от Асен Аврамов на издателство Орбел Паулиана Новакова
play_arrow
„ОТВЪД СВЕТА“-ЛЕГЕНДАТА КОВАЧЕВИЦА. Болярски и костурски родове ли са я създавали? Фотографът Косьо Косев разказва Паулиана Новакова
play_arrow
„Към езерото“-Човешката география на Балканите отвъд политическите граници -разговор с Капка Касабова Паулиана Новакова
play_arrow
Цанко Серафимов: Иван Михайлов, познатият непознат Паулиана Новакова
play_arrow
„Ум царува, ум робува“, или защо толкова малко знаем за Георги Раковски – проф. Кирил Топалов Паулиана Новакова
play_arrow
„Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост Паулиана Новакова
play_arrow
Спомените на Васил Гърков от Кукуш Юлия Караджова
play_arrow
Спомените на Васил Гърков от Кукуш Юлия Караджова
play_arrow
Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев Паулиана Новакова
play_arrow
Кешлъко гори!!! Юлия Караджова
play_arrow
Кешлъко гори!!! Юлия Караджова
play_arrow
Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите… Валери Тодоров
play_arrow
Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите… Валери Тодоров
play_arrow
Водици в Добърско Юлия Караджова
play_arrow
“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска” Юлия Караджова
play_arrow
“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска” Юлия Караджова
play_arrow
Старчевата в Разлог – назад към древността Юлия Караджова
play_arrow
Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен” Юлия Караджова
play_arrow
“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!” Юлия Караджова
play_arrow
“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!” Юлия Караджова
play_arrow
Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща…. Валери Тодоров
play_arrow
В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА! Юлия Караджова
play_arrow
Кръстена на Света Екатерина Юлия Караджова
play_arrow
„Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА Паулиана Новакова
play_arrow
Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден Юлия Караджова
play_arrow
Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония Паулиана Новакова
play_arrow
Юра Константинова – Българите в османския Солун Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход! Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход! Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход! Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
Гутенберговата революция и българите Паулиана Новакова
play_arrow
Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН Паулиана Новакова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
Книгата на доц. Стоян Германов беше представена пред благоевградската публика по покана на Македонския Научен Институт – филиал Благоевград и Народно читалище „Никола Вапцаров 1866”.
Представиха я рецензентите проф. д-р Трендафил Митев, д-р Георги Тренчев и доц. д-р Георги Георгиев.
Снимки от представянето на книгата в Благоевград
На снимката: доц.д-р Стоян Германов
Интересът на доц. Германов към македонския въпрос е провокиран явно още от неговите предци , които са бежанци от Охрид. Родът им се е разпръснал по цял свят, малко са останали в Охрид, но почти не подържат връзки, поради усложнената политическа обстановка между България и Северна Македония. Доц.Германов е роден през 1937 година в село Чуричене, Петричко. Завършил е гимназия в Петрич и история в Софийския университет. Специализирал е в Русия и Англия. Автор е на повече от 100 студии, статии, рецензии и на пет монографии. Издава книга за Македонския въпрос през 2012 година.Участвал е в национални и международни научни конгреси, симпозиуми, кръгли маси в Канада, Англия, Полша, Русия, Финландия, Македония. От 1991 г. доц. Германов е сътрудник и научен секретар на възстановения Македонски научен институт в София. Той е един от инициаторите за създаване на филиал на Македонския научен институт в Благоевград.
Книгата „Пиринска Македония в руската наука и култура”- /от средата на ХVII век до 1912 г./разкрива духовните и политически връзки на българското население от Пиринска Македония с Русия през вековете. Руските доказателства по проблемите на македонския въпрос , които доц.Германов публикува в новата си книга ,са писани от хора, силно привързани към научната истина, твърди автора.Те са класически учени, хуманисти, с огромна ерудиция и езикова подготовка. Те говорят за близост на българите от Македония,Тракия и Мизия по бит , култура, език. Не може според тях, твърди той, с едно драсване на перото, с една статийка да се създаде нова нация, както се опитват да ни убедят определени учени, както и сръбския политик Стоян Новакович, който е бащата на македонизма.Той се опитва да потисне българското влияние в Македония и „да запази народността на сърбо-македонския народ”.
Трябват стотици, хиляди години съвместен живот за създаването на нация, твърди доц. Германов. Според него, представянето на тази книга в Северна Македония няма да провокира тамошните историци, които смятат че не е важно какво пише в документите, важно е те какво казват.Това е школата на Блаже Ристовски, която доц. Германов познава добре . Имало е отрезвяване в определени години по историческите спорове, но определени учени в Македония не смеят да застанат открито с позицията си и да признаят историческата истина, защото трябва да ядат хляб и да се развиват на територията на Македония, където са семействата и децата им. И доц .Германов смята, че скоро няма да има решение на проблемите между двете страни. Когато през 1935 година Македонския научен институт създава устава си , тогавашния председател акад. Любомир Милетич пише ,че този институт се създава за вечни времена. Имали са предвид ,че проблемите ще се решават дълго.
Звуков файл – доц. д-р Стоян Германов:
На снимката : д-р Георги Тренчев
Рецензенът д-р Георги Тренчев смята, че книгата „Пиринска Македония в руската наука и култура” /от средата на ХVII век до 1912 г./ е важен документ, особено днес, когато всеки тълкува историята според интересите си. Според изследванията на доц. Германов, руските пътешественици , журналисти, кореспонденти , изследователи и учени с документи доказват българския произход на населението в Македония.
На снимката: доц. д-р Георги Георгиев
Научният редактор на книгата доц.д-р Георги Георгиев от Института за исторически изследвания при БАН ,смята,че доц. Германов е събрал изключително богата информация от руските архиви, което според него предизвиква благородна завист във всеки български учен. В тази книга хората могат да прочетат с какви очи е гледало руското общество на българския народ по долините на Струма и Места.
В звуковия файл: д-р Георги Тренчев и доц.д-р Георги Георгиев – рецензенти на книгата на доц.Германов.
Юлия Петрова Караджова - 42 години трудов стаж в Регионален телевизионен център –Благоевград-/ 1975 – 2017 /. Завършва специалността „Телевизионна журналистика“ във Факултета по журналистика към Софийския университет „Климент Охридски“ . Работи като редактор, журналист , водещ в програмите на телевизионния център и на БНТ и като продуцент на телевизионните предавания „България днес” и „Добро утро с БНТ2”. В продължение на 10 години прави авторското си предаване „Изкуството да живеем“ ,което се излъчва в регионалната програма „Канал Пирин“ и в сателитната програма на БНТ. Автор е на десетки документални и художествени филми, които се пазят във фонда на БНТ. Автор е на книгата „Пътуване към утрото“-2009 година на издателство „Захари Стоянов“.
juliaizkustvo@abv.bg
Капка Касабова е уникален писател. Не пътеписец, а разказвач на места и истории. Смята, че местата и хората са свързани в общ дух. И ако откриеш духа на мястото, ще […]
Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.