playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    „ОТВЪД СВЕТА“-ЛЕГЕНДАТА КОВАЧЕВИЦА. Болярски и костурски родове ли са я създавали? Фотографът Косьо Косев разказва
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Към езерото“-Човешката география на Балканите отвъд политическите граници -разговор с Капка Касабова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Цанко Серафимов: Иван Михайлов, познатият непознат
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Ум царува, ум робува“, или защо толкова малко знаем за Георги Раковски – проф. Кирил Топалов
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Водици в Добърско
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Старчевата в Разлог – назад към древността
    Юлия Караджова

  • play_arrow

    Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща….
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кръстена на Света Екатерина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Юра Константинова – Българите в османския Солун
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Гутенберговата революция и българите
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Къде действително е роден „Патриархът на българските книжници и учители“, Неофит Рилски? Член кор. проф. Румяна Радкова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Искаме историята да вдъхновява
    Паулиана Новакова

Без граници

ПИРИНСКА МАКЕДОНИЯ В РУСКАТА НАУКА И КУЛТУРА от средата на ХVII век до 1912 г.

Юлия Караджова 09.09.2021


Background
share close

На снимката – корицата на книгата

Книгата на доц. Стоян Германов беше представена пред благоевградската публика по покана на Македонския Научен Институт – филиал Благоевград и Народно читалище „Никола Вапцаров 1866”.

Представиха я рецензентите проф. д-р Трендафил Митев, д-р Георги Тренчев и доц. д-р Георги Георгиев.

Снимки от представянето на книгата в Благоевград

На снимката: доц.д-р Стоян Германов

Интересът на доц. Германов към македонския въпрос е провокиран  явно още от неговите предци , които са бежанци от Охрид. Родът им се е разпръснал по цял свят, малко са останали  в Охрид, но почти не подържат връзки, поради усложнената политическа обстановка между България и Северна Македония. Доц.Германов е роден  през 1937 година в село Чуричене, Петричко. Завършил е гимназия в Петрич и история в Софийския университет. Специализирал е в Русия и Англия. Автор е на повече от 100 студии, статии, рецензии и на пет монографии. Издава  книга за Македонския въпрос през 2012 година.Участвал е в национални и международни научни конгреси, симпозиуми, кръгли маси в Канада, Англия, Полша, Русия, Финландия, Македония. От 1991 г. доц. Германов е сътрудник и научен секретар на възстановения Македонски научен институт в София. Той е един от инициаторите за създаване на филиал на Македонския научен институт  в Благоевград.

Книгата „Пиринска Македония в руската наука и култура”- /от средата на ХVII век до 1912 г./разкрива духовните и политически връзки на българското население от Пиринска Македония с Русия през вековете.   Руските доказателства по проблемите на македонския въпрос , които  доц.Германов публикува в новата си книга ,са писани от хора, силно привързани към научната истина, твърди автора.Те са класически учени, хуманисти, с огромна ерудиция и езикова подготовка. Те говорят за близост на българите от Македония,Тракия и Мизия по бит , култура, език. Не може според тях, твърди той, с едно драсване на перото, с една статийка да се създаде нова нация, както се опитват да ни убедят определени учени, както и   сръбския  политик  Стоян Новакович, който е бащата на македонизма.Той се опитва да потисне българското влияние в Македония и  „да запази народността на сърбо-македонския народ”.

Трябват стотици, хиляди години съвместен живот за създаването на нация, твърди доц. Германов.  Според него, представянето на тази книга в Северна Македония няма да провокира тамошните историци, които смятат че не е важно какво пише в документите, важно е те какво казват.Това е школата на Блаже Ристовски, която доц. Германов познава добре . Имало е отрезвяване в определени години по историческите спорове, но определени учени в Македония не смеят да застанат открито с позицията си и да признаят  историческата истина, защото трябва да ядат хляб и да се развиват на  територията на Македония, където са семействата и децата им. И доц .Германов смята, че скоро няма да има решение на проблемите  между двете страни. Когато през 1935 година Македонския научен институт  създава устава си , тогавашния председател акад. Любомир Милетич  пише  ,че този институт се създава за вечни времена. Имали са предвид ,че проблемите ще се решават дълго.

Звуков файл – доц. д-р Стоян Германов:

На снимката : д-р Георги Тренчев

Рецензенът   д-р Георги Тренчев  смята, че книгата „Пиринска Македония в руската наука и култура”  /от средата на ХVII век до 1912 г./ е  важен документ, особено днес, когато всеки  тълкува историята според интересите си. Според изследванията на доц. Германов, руските пътешественици , журналисти, кореспонденти , изследователи и учени с документи доказват българския произход на населението в Македония.

На снимката: доц. д-р Георги Георгиев

Научният  редактор на книгата  доц.д-р Георги Георгиев от Института за исторически  изследвания при БАН ,смята,че  доц. Германов е събрал изключително богата информация от руските архиви, което според него предизвиква благородна завист във всеки български учен. В тази книга хората могат да прочетат с какви очи е гледало руското общество на българския народ по долините на Струма и Места.

В звуковия файл: д-р Георги Тренчев и доц.д-р Георги Георгиев –  рецензенти на  книгата на доц.Германов.

 

Tagged as: , .

Rate it
Автор

Юлия Караджова

Юлия Петрова Караджова - 42 години трудов стаж в Регионален телевизионен център –Благоевград-/ 1975 – 2017 /. Завършва специалността „Телевизионна журналистика“ във Факултета по журналистика към Софийския университет „Климент Охридски“ . Работи като редактор, журналист , водещ в програмите на телевизионния център и на БНТ и като продуцент на телевизионните предавания „България днес” и „Добро утро с БНТ2”. В продължение на 10 години прави авторското си предаване „Изкуството да живеем“ ,което се излъчва в регионалната програма „Канал Пирин“ и в сателитната програма на БНТ. Автор е на десетки документални и художествени филми, които се пазят във фонда на БНТ. Автор е на книгата „Пътуване към утрото“-2009 година на издателство „Захари Стоянов“. juliaizkustvo@abv.bg

Background
Вижте още
От един род
play_arrow
share playlist_add
close
  • 94

Акцент

„Към езерото“-Човешката география на Балканите отвъд политическите граници -разговор с Капка Касабова

Паулиана Новакова 27.07.2021

Капка Касабова е уникален писател. Не пътеписец, а разказвач на места и истории. Смята, че местата и хората са свързани в общ дух. И ако откриеш духа на мястото, ще […]

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.