playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    ПРЕМЪЛЧАНИТЕ ИСТИНИ: Цанко Серафимов за “Синята тетрадка” на Иван Михайлов и “Пет кървави изповеди” от Асен Аврамов на издателство Орбел
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „ОТВЪД СВЕТА“-ЛЕГЕНДАТА КОВАЧЕВИЦА. Болярски и костурски родове ли са я създавали? Фотографът Косьо Косев разказва
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Към езерото“-Човешката география на Балканите отвъд политическите граници -разговор с Капка Касабова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Цанко Серафимов: Иван Михайлов, познатият непознат
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Ум царува, ум робува“, или защо толкова малко знаем за Георги Раковски – проф. Кирил Топалов
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Водици в Добърско
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Старчевата в Разлог – назад към древността
    Юлия Караджова

  • play_arrow

    Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща….
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кръстена на Света Екатерина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Юра Константинова – Българите в османския Солун
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Гутенберговата революция и българите
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Къде действително е роден „Патриархът на българските книжници и учители“, Неофит Рилски? Член кор. проф. Румяна Радкова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ
    Юлия Караджова

Акцент

АРХ. КОСТАДИН САНДЕВ ОТКРИВА КОРЕНИТЕ НА ФАМИЛИЯТА СИ през ХVIII век в с. Зарово, Солунско

Юлия Караджова 23.10.2021 5


Background
share close

Снимка –арх. Костадин  Сандев с родословното дърво

Човешките съдби  си приличат, но в същото време всяка е  уникална сама за себе си и е ценна частица от общата история, която се допълва и обогатява с разказите на хората, решили да съберат миналото и бъдещето в настоящия момент. Доказва го и историята на фамилията Сандеви.

Архитект Костадин Сандев  е роден в Дупница, за да бъде записан българин, защото между 1944 – 58 година започва македонизацията на населението от Пиринския край. Майка му Лиляна  е от Дупница и в деветия месец от Сандански, където живее със съпруга си, отива в родния си град, за да роди детето си българче на 15 септември 1947 г. Костадин е кръстен  на дядо си, чийто корен е от село Зарово, Солунско.  Баща му се казва Иван и  носи името на своя дядо. Имената  Иван и   Костадин се редуват в рода Сандеви.  Фамилията тръгва от  пра- пра- дядото  Александър , записан в с. Зарово някъде в началото на 1800 година,  но за него се знае малко.

Снимка – Семейството на баба Паскалина  Сандева

Бежанската вълна през Балканската война 1912 година довеждат семейство Сандеви  в Горна Джумая, където се раждат бащата на Костадин – Иван и чичо  му Владимир. През 1923 година дядо му Коста е убит като участник в Септемвийското въстание. Баба му Паскалина, за да отгледа двете си деца, има втори брак и се преселва в Илинденци. Баща му Иван среща Лиляна и създават семейство.

Снимка –Семейство Сандеви от родословното дърво

 

Костадин е събрал данни  и за родословието на съпругата си Вилхелмина, която идва от богато добруджанско семейство . Запознават се като студенти по архитектура. Имат двама сина –  Иван и Александър. Вторият е наследил и професията им – архитект и има две деца – Константин и Вилхелмина. Имената в тези два рода няма да се загубят, подновяват се по традиция.

 

Снимка – Заровалийски фамилии в Зарово -2009 година

От 2009 година в продължение на десет година  група наследници на заровалийски фамилии  от Благоевград посещават село Зарово, в подножието на Круша планина. Арх. Сандев се впечатлява от каменната зидария  на запазените стари къщи в селото. Радва се, че гърците възстановяват черквата „Свети Илия”, която също е изгоряла  при запалването  на селото, но днес привлича с прекрасния си вид  гости и туристи. Показа ми една икона „Успение на Света Богородица”, която е заснел и по-късно нарисувал, за спомен от този храм. Именно с тази българска икона всяка година в днешното  село Никополи  в  Северна Гърция, правят шествие на 15 август –Голяма Богородица. Над вратата на храма Костадин  Сандев  открива  плащеница, поръчана от българин, посетил Божи гроб  и я нарисувал като дар за тази черква. От 1888 година до днес българският надпис стои върху иконата.

Снимка –Плащеницата над входа на хама „Свети Илия”, подарена от Костантин Николов през 1888 година

Снимка  – Иконата „Успение Богородично” , нарисувана от арх.Сандев, копие на иконата в храма „Свети Илия” в с. Зарово

 

Арх. Костадин  Сандев е член на Българския национален комитет на  Международния съвет за опазване паметниците на културата и забележителните места ИКОМОС към ЮНЕСКО. Състоянието на тези паметници в световен и в национален мащаб според него е тежко. Казва, че бизнес интересите са по-силни от  културното наследство и богатите на деня започват да  рушат ценни сгради и паметници от национално и местно значение, които вече са на подчинение на общините. Тъжно е, че Мелник и Ковачевица като древни архитектурни селища вече губят от стойността си на паметници на културата, заради бетона, който се излива в новите сгради, които се строят там. Но няма и как да се запази майсторлъкът на някогашните дюлгери, които днес са  на изчезване.

Архитект Сандев е проектирал много сгради, много съоръжения и  градоустройствени планове на Благоевград. Дарявал е и проекти за храмове. Първото  дарение на неговия проектански екип е за черквата „Свети Димитър” в село Долно Българчево, която продължава да се строи. Съпругата му Вилхелмина Сандева пък е дарила свой проект за храма „Свети Константин и Елена” в Струмяни.Често заедно посещават черквите и манастирите  в страната и се радват на добре зографисаните, поддържани и обгрижвани с вяра и любов храмове.

Архитект Костадин Сандев отдавна е ценител на изобразителното изкуство.  Има богата колекция от стари и съвременни художници, на които се възхищава и които му носят радост . Самият той обича да рисува, да прави дърворезби и икони, но само за собствено удоволствие и разтоварване. С удоволствие издирва още данни и попълва  родословното дърво, като се надява и внуците му да продължат неговите усилия.

Звуков файл –разговор с арх.Костадин Сандев

Tagged as: , , .

Rate it
Автор

Юлия Караджова

Юлия Петрова Караджова - 42 години трудов стаж в Регионален телевизионен център –Благоевград-/ 1975 – 2017 /. Завършва специалността „Телевизионна журналистика“ във Факултета по журналистика към Софийския университет „Климент Охридски“ . Работи като редактор, журналист , водещ в програмите на телевизионния център и на БНТ и като продуцент на телевизионните предавания „България днес” и „Добро утро с БНТ2”. В продължение на 10 години прави авторското си предаване „Изкуството да живеем“ ,което се излъчва в регионалната програма „Канал Пирин“ и в сателитната програма на БНТ. Автор е на десетки документални и художествени филми, които се пазят във фонда на БНТ. Автор е на книгата „Пътуване към утрото“-2009 година на издателство „Захари Стоянов“. juliaizkustvo@abv.bg

Background
Вижте още
От един род
close
  • 2073

Акцент

Българи живеят в Албания от хилядолетия…

Юлия Караджова 18.09.2021

  Това заяви Яни Петре Никола по време на защитата на своята дисертация „Българо-албанските отношения в светлината на общоевропейските интеграционни процеси” в катедра „Международно право и международни отношения” при Правно-историческия […]

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.