playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    „ОТВЪД СВЕТА“-ЛЕГЕНДАТА КОВАЧЕВИЦА. Болярски и костурски родове ли са я създавали? Фотографът Косьо Косев разказва
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Към езерото“-Човешката география на Балканите отвъд политическите граници -разговор с Капка Касабова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Цанко Серафимов: Иван Михайлов, познатият непознат
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Ум царува, ум робува“, или защо толкова малко знаем за Георги Раковски – проф. Кирил Топалов
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Водици в Добърско
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Старчевата в Разлог – назад към древността
    Юлия Караджова

  • play_arrow

    Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща….
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кръстена на Света Екатерина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Юра Константинова – Българите в османския Солун
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Гутенберговата революция и българите
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Къде действително е роден „Патриархът на българските книжници и учители“, Неофит Рилски? Член кор. проф. Румяна Радкова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Искаме историята да вдъхновява
    Паулиана Новакова

Акцент

Българи живеят в Албания от хилядолетия…

Юлия Караджова 18.09.2021 5


Background
share close

 

Това заяви Яни Петре Никола по време на защитата на своята дисертация „Българо-албанските отношения в светлината на общоевропейските интеграционни процеси” в катедра „Международно право и международни отношения” при Правно-историческия факултет към Югозападния университет „Неофит Рилски” в Благоевград. Той е българин от района на Мала Преспа и никога не се е притеснявал да заяви този факт публично. Роден е на 14 юли 1986 година. Завършил е право  в Русе.

 

Мала Преспа се намира в административната област Корча, на западния бряг на Преспанското езеро и там живеят предимно българи, заяви той. Родословният му корен е от Мала Преспа ,от там е   дядо му Пандо Стефанов, участвал  в Балканските войни, бил се е за каузата на българите и за освобождението на  Македония,  член на ВМРО. Яни Никола живее в Корча, където е  инициатор за създаване на Дружество за  българо – албанско приятелство през 2015 година, което обединява младите хора и работи в защита на българското малцинство, което живее там. Сега Яни е  зам. кмет на община Пустец в района на Мала Преспа. През 1917 година със съдействието на правителствата  на България и на Албания, българското малцинство в региона е признато официално.

Снимка – Изглед от Пустец – до Преспанското езеро

През октомври 2022  година ще има преброяване в Албания, в което се надяват  над 20 процента в региона да се регистрират като българи, за да имат възможност да изучават български език. Защото през 1945 година, под натиска на тогавашна Югославия, в Мала Преспа е признато македонско малцинство и се изучава македонски език.

Яни се надява  пакетът, в който Албания е включена заедно със Северна Македония за членство в Европейския съюз, да бъде променен и всяка страна самостоятелно да кандидатства за еврочленство. В противен случай процесът ще се проточи във времето, въпреки че България и Албания нямат проблеми, особено след подписване на договора за добросъседство и сътрудничество през 1994 година, твърди той.

Яни познава много политици и историци  от Албания, България и Сверна Македония. Наблюдава как албанците заемат ръководни постове в Северна Македония. Албанското население там вече е с 20 процента повече, което им дава възможност да имат места в парламента. Албанският език стана официален в Северна Македония. Албански  говорят  в  общините  Струга, Тетово, Кичево, Гостивар, Скопие , твърди Яни Никола. Някой ден се надява и българите  да имат възможност за ръководни постове в Северна Македония, но няма да е скоро.

Можеше да разговаряме  дълго, имаше за какво, но в хотела го чакаше неговата приятелка Паола. И тя е българка, каза Яни, и догодина ще има сватба.

Звуков файл – Яни Никола – българин от Мала Преспа в Албания

Снимка: изглед от Пустец до Преспанското езеро

Снимка на доц.д-р Димитър Тюлеков

Научен ръководител на дисертацията на Яни Никола е доц. д-р Димитър Тюлеков.Това е първият му докторант .С Яни Никола работят заедно от 2017 година. Според 103 Министерско постановление българите от нашата диаспора имат право да се образоват в България във всичките  степени на образователната ни система и да споделят това знание там където са родени и израснали.Той се надява един ден тази дисертация да стане научна монография  и да бъде издадена в книга на български и на албански език и да помогне за сътрудничеството между двете държави, които от векове имат гранично съжителство. В днешния Белград и в Атина не са много съгласни, твърди доц.Тюлеков, да се развива балканската хоризонтална ос между България, Северна Македония и Албания и да има транспортни коридори, които са ориентирани в посока изток –запад, а не само север – юг – тема, която Яни Никола засяга в своята дисертация. Доц. Тюлеков  отдавна е прочел и запомнил  бележките , които  Иван Михайлов  е имал към македонската парламентарна група по онова време. В Българското народно събрание тя е трябвало  да работи срещу  пропагандата, която се е водила, че по долината на Вардар има само сърби и няма никакви българи и да докаже  хилядолетното съществуване на българите на запад от Охридското езеро. Предлагал е да се изпращат български учители, свещеници и всеки, който може да работи така, че да се чува българското име там. И тъй като тази дейност не е могла да се реализира, особено по времето на комунистическия режим, доц. Тюлеков   смята , че след демократичните промени, особено след признаването на българското малцинство в Албания през 1917 г.,ние трябва да работим така, че  тази идея да стане факт. Но той не забелязва активност от българската държава, която трябва да протяга ръка на нашите сънародници там.  Това, което наблюдаваме, е  активна  скопска пропаганда, която не пести сили и средства за македонизацията на това население.

Звуков файл – доц.д-р Димитър Тюлеков – научен ръководител на дисертацията на Яни Никола

 

Снимки на проф.д.н. Трендафил Митев, доц. д-р Наум Кайчев  и доц.д-р Спас Ташев

Историци от академичната общност оцениха труда на Яни Никола като много стойностно, задълбочено  и навремененно изследване  в момент, когато имаме нужда от повече доказателства в интерес на  историческата истина и от хармонизиране отношенията на Балканите. В звуковия файл ще чуете мненията на проф.д.н.Трендафил Митев, доц.д-р Наум Кайчев и  доц.д-р Спас Ташев.

Звуков файл – Рецензентът проф.д.н.Трендафил Митев, становища от доц. д-р Наум Кайчев и  доц.д-р Спас Ташев  за дисертацията на Яни Никола

 

 

Tagged as: , .

Rate it
Автор

Юлия Караджова

Юлия Петрова Караджова - 42 години трудов стаж в Регионален телевизионен център –Благоевград-/ 1975 – 2017 /. Завършва специалността „Телевизионна журналистика“ във Факултета по журналистика към Софийския университет „Климент Охридски“ . Работи като редактор, журналист , водещ в програмите на телевизионния център и на БНТ и като продуцент на телевизионните предавания „България днес” и „Добро утро с БНТ2”. В продължение на 10 години прави авторското си предаване „Изкуството да живеем“ ,което се излъчва в регионалната програма „Канал Пирин“ и в сателитната програма на БНТ. Автор е на десетки документални и художествени филми, които се пазят във фонда на БНТ. Автор е на книгата „Пътуване към утрото“-2009 година на издателство „Захари Стоянов“. juliaizkustvo@abv.bg

Background
Вижте още
От един род
close
  • 158

Без граници

ПИРИНСКА МАКЕДОНИЯ В РУСКАТА НАУКА И КУЛТУРА от средата на ХVII век до 1912 г.

Юлия Караджова 09.09.2021

На снимката – корицата на книгата Книгата на доц. Стоян Германов беше представена пред благоевградската публика по покана на Македонския Научен Институт – филиал Благоевград и Народно читалище „Никола Вапцаров […]

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.