Българи живеят в Албания от хилядолетия…

Това заяви Яни Петре Никола по време на защитата на своята дисертация „Българо-албанските отношения в светлината на общоевропейските интеграционни процеси” в катедра „Международно право и международни отношения” при Правно-историческия факултет към Югозападния университет „Неофит Рилски” в Благоевград. Той е българин от района на Мала Преспа и никога не се е притеснявал да заяви този факт публично. Роден е на 14 юли 1986 година. Завършил е право  в Русе.

Мала Преспа се намира в административната област Корча, на западния бряг на Преспанското езеро и там живеят предимно българи, заяви той. Родословният му корен е от Мала Преспа ,от там е   дядо му Пандо Стефанов, участвал  в Балканските войни, бил се е за каузата на българите и за освобождението на  Македония,  член на ВМРО. Яни Никола живее в Корча, където е  инициатор за създаване на Дружество за  българо – албанско приятелство през 2015 година, което обединява младите хора и работи в защита на българското малцинство, което живее там. Сега Яни е  зам. кмет на община Пустец в района на Мала Преспа. През 1917 година със съдействието на правителствата  на България и на Албания, българското малцинство в региона е признато официално.

Снимка – Изглед от Пустец – до Преспанското езеро

През октомври 2022  година ще има преброяване в Албания, в което се надяват  над 20 процента в региона да се регистрират като българи, за да имат възможност да изучават български език. Защото през 1945 година, под натиска на тогавашна Югославия, в Мала Преспа е признато македонско малцинство и се изучава македонски език.

Яни се надява  пакетът, в който Албания е включена заедно със Северна Македония за членство в Европейския съюз, да бъде променен и всяка страна самостоятелно да кандидатства за еврочленство. В противен случай процесът ще се проточи във времето, въпреки че България и Албания нямат проблеми, особено след подписване на договора за добросъседство и сътрудничество през 1994 година, твърди той.

Яни познава много политици и историци  от Албания, България и Сверна Македония. Наблюдава как албанците заемат ръководни постове в Северна Македония. Албанското население там вече е с 20 процента повече, което им дава възможност да имат места в парламента. Албанският език стана официален в Северна Македония. Албански  говорят  в  общините  Струга, Тетово, Кичево, Гостивар, Скопие , твърди Яни Никола. Някой ден се надява и българите  да имат възможност за ръководни постове в Северна Македония, но няма да е скоро.

Можеше да разговаряме  дълго, имаше за какво, но в хотела го чакаше неговата приятелка Паола. И тя е българка, каза Яни, и догодина ще има сватба.

Звуков файл – Яни Никола – българин от Мала Преспа в Албания

Снимка: изглед от Пустец до Преспанското езеро

Снимка на доц.д-р Димитър Тюлеков

Научен ръководител на дисертацията на Яни Никола е доц. д-р Димитър Тюлеков.Това е първият му докторант .С Яни Никола работят заедно от 2017 година. Според 103 Министерско постановление българите от нашата диаспора имат право да се образоват в България във всичките  степени на образователната ни система и да споделят това знание там където са родени и израснали.Той се надява един ден тази дисертация да стане научна монография  и да бъде издадена в книга на български и на албански език и да помогне за сътрудничеството между двете държави, които от векове имат гранично съжителство. В днешния Белград и в Атина не са много съгласни, твърди доц.Тюлеков, да се развива балканската хоризонтална ос между България, Северна Македония и Албания и да има транспортни коридори, които са ориентирани в посока изток –запад, а не само север – юг – тема, която Яни Никола засяга в своята дисертация. Доц. Тюлеков  отдавна е прочел и запомнил  бележките , които  Иван Михайлов  е имал към македонската парламентарна група по онова време. В Българското народно събрание тя е трябвало  да работи срещу  пропагандата, която се е водила, че по долината на Вардар има само сърби и няма никакви българи и да докаже  хилядолетното съществуване на българите на запад от Охридското езеро. Предлагал е да се изпращат български учители, свещеници и всеки, който може да работи така, че да се чува българското име там. И тъй като тази дейност не е могла да се реализира, особено по времето на комунистическия режим, доц. Тюлеков   смята , че след демократичните промени, особено след признаването на българското малцинство в Албания през 1917 г.,ние трябва да работим така, че  тази идея да стане факт. Но той не забелязва активност от българската държава, която трябва да протяга ръка на нашите сънародници там.  Това, което наблюдаваме, е  активна  скопска пропаганда, която не пести сили и средства за македонизацията на това население.

Звуков файл – доц.д-р Димитър Тюлеков – научен ръководител на дисертацията на Яни Никола

Снимки на проф.д.н. Трендафил Митев, доц. д-р Наум Кайчев  и доц.д-р Спас Ташев

Историци от академичната общност оцениха труда на Яни Никола като много стойностно, задълбочено  и навремененно изследване  в момент, когато имаме нужда от повече доказателства в интерес на  историческата истина и от хармонизиране отношенията на Балканите. В звуковия файл ще чуете мненията на проф.д.н.Трендафил Митев, доц.д-р Наум Кайчев и  доц.д-р Спас Ташев.

Звуков файл – Рецензентът проф.д.н.Трендафил Митев, становища от доц. д-р Наум Кайчев и  доц.д-р Спас Ташев  за дисертацията на Яни Никола

Tagged as: Българите в Албания, Яне Петре Никола Мала Преспа.