Автентичен екземпляр от „Сборник с български народни песни“ на братя Миладинови се пази в музея в Благоевград

София Гълъбова 20.01.2021 5

През тази година се навършват 160 години от издаването на един от най-значимите възрожденски книжовни паметници на българската култура – „Сборник с български народни песни“ на братя Димитър и Константин Миладинови. Ценен екземпляр от неговото първо издание се пази в експозицията на музея в Благоевград. Имената на двамата възрожденци се открояват не само сред събирачите на народното поетическо творчество, но и сред българските просветители.

Малко известен факт е, че в благоевградския музей могат да се видят ценни екземпляри от първите издания на Сборника с български народни песни на братята Димитър и Константин Миладинови. Сред тях е и този от 1861 година, откупен от служител на музея през 80-те години на 20-ти век от антикварна книжарница в столицата, за да стане част от музейната експозиция.

Елена Чалгънова, уредник в Регионалния исторически музей – Благоевград, припомня че събираческата дейност на братя Миладинови при подготовката на сборника за издаване започва някъде от 40-те години на 19-ти век и вече с финансовата и логистична подкрепа на хърватския епископ Йосип Щросмайер в Загреб излиза през 1861 година. Братя Миладинови са изключително благодарни на хърватския епископ за тази подкрепа. Всъщност той дава идеята и настоява пред Константин Миладинов песните да бъдат представени на кирилица, а не както е бил първоначалният вариант с гръцката азбука. Така сборникът се превръща в една от най-ценните книги за съхраняване на националното самосъзнание.

Песните са събирани от различни краища на географската област Македония – от Кукушко, от Струмишко, от Стружко, от Битолско, Прилепско, има няколко от Софийско и от Панагюрско, уточнява Елена Чалгънова. В сборника са публикувани и гатанки, поговорки, също има списък на имена. С най-голяма важност за нас българите е не толкова като фолклорен или етнографски ценен извор а по-скоро като един народностен будилник. Това, според Елена Чалгънова е била водещата идея, да се акцентира върху националното върху българския етнически характер на песните.

Вечните песни от сборника на братя Миладинови отразяват в себе си съдбата и духовността на българина. В тях е изявена творческата сила и чувства на народа ни. Песни които излизат от душата на предците ни и се пеят „в жельба и в радост, по сватба и хоро, на жетва и грозьебранье, на везанье и преденье, по поле и по гори „, както самите автори на сборника отбелязват в неговия предговор.

Този сборник е актуален за нас българите през всички времена от неговото създаване през далечната 1861 година до наши дни тъй като смятам че и в наше време е хубаво човек да усети една национална гордост да се почувства българин и какъв по – хубав начин може да се почувства стойностен и истински българин ако не с една такава хубава препратка към епохата на Възраждането, отбелязва Елена Чалгънова.

Повече за сборника и как стига до музея в Благоевград в звуковия файл.

Прочитания: 273

Tagged as: Братя Миладинови, София Гълъбова, Елена Чалгънова, Сборник с български народни песни, Исторически музей Благоевград.

Rate it

Автор

София Гълъбова

Родена през 1959 година в град Мелник. Учила в Основно училище „Емануил Васкидович” – град Мелник, средното си образование получава в Политехническа гимназия „Св.св. Кирил и Методий” /бивша Солунска/ - Благоевград. Магистър по история, философия и социология. От 1990 година работи като журналист. Щатен кореспондент на в. „Пиринско дело” и в. „Струма” от Сандански. Главен редактор на новините, след това изпълнителен директор на КТБ – Благоевград. От 2000 година е организатор „Реклама” в Канал „Пирин”, а от 2011 година – репортер и редактор в БНТ – Благоевград.

Вижте още

Споделено знание

Акцент

Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…

Валери Тодоров 08.01.2021

Книгата на Валентин Караманчев „Брашнен чувал“ е увлекателен калейдоскоп от случки, събития, история и истории. Центърът на неговите писателски увлечения обаче е Неврокоп, родният му град, Македония, която някога не […]