Българските общности в Турция

Без граници 21.07.2020

На научна конференция в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ бе представен сборникът „Българските общности в Турция – исторически аспекти и съвременно състояние“. Той е създаден по проект „Булгарика – културологичен профил на българската диаспора“ № ОПРО5/10 финансиран от Фонд „Научни изследвания“ на Министерство на образованието и науката.

Най-ценното в сборника е че за първи път не само се прави исторически преглед на развитието на българските общности в Турция, но се анализира и съвременното им състояние. Екипът се е опитал да отговори на въпроса доколко българските турци са част от българската диаспора и къде е мястото на българомохамеданите в българската общност. В 12 доклада на научната конференция бяха представени историческа, антропологична, философска, етнографска и мултидисциплинарна гледна точка към българската общност в Турция. Те са събрани в два основни аспекта: как българските общности поддържат връзка с родината и как са интегрирани в страната, където пребивават, в какви отношения са с нейното население.

Това, което прави сборника по-различен, е културологичният му характер, както и проучването как изселниците пазят своята идентичност и памет, подчерта ръководителят на проекта доц. д-р Боряна Бужашка.

Екипът е изследвал и местата, където има запазени архивни документи, които хвърлят светлина върху дейността на бележити българи. Издирванията имат за цел да бъдат съхранени документите за тях и да продължи работата по-нататък.

В екипа са проф. д.ик.н. Стоян Денчев, проф. дфн Ваня Добрева, проф. дфн Ваня Янкова, проф. дин Лизбет Любенова, гл.ас. д-р Камелия Нушева, Пролет Груева – докторант.

Събрани са данни за българските емигранти и техните организации от публичните архиви, като специално внимание е отделено на данните за местата, където живея големи групи емигранти, които досега не са регистрирани в научните сборници. В рамките на проекта бе представено и учебно помагало „България и българската общност в Истанбул“.

Сериозно място в представения сборник се обръща на съвременните българо-турски отношения за които съществено значение има и наличието на българска общност в Истанбул, която е собственик и стопанисва най-значимите български възрожденски имоти в града: църквата „ Св. Стефан“, Екзархийския дом, Метоха , българското гробище във Ферикьой, църквите „Св. Георги“ и „Константин и Елена“ в Одрин.

Отчитат се тревожни тенденции сред тази общност, свързани с незнанието на български език сред младото поколение, трудностите при възстановяване на българско гражданство, липсата на търпимост между българската общност и българските турци – изселници в Турция. Днешните българи в Истанбул са разделени между Турция и България, защото в южната ни съседка ги смятат за нелоялни граждани заради различната им историческа съдба, национално съзнание и различна религия, а в България не отговарят на критериите за българско гражданство, независимо от българския им произход и българско самосъзнание. Това отбеляазаха със загриженост участници в конференцията.

В сборника се отделя внимание и на проблемите, свързани с драстичната неравнопоставеност между двете групи при отстояване на интересите им, свързани със Законите за поземлената собственост, Закона за реституцията в България, относно гражданството и категоричното неприемане от страна на истанбулските българи на изселниците турци от България. Това предопределя невъзможността да се търсят общи инициативи между двете групи и по тази линия да се запази българското присъствие в Истанбул.

Резултатите от направеното експресно проучване за нагласите на наши емигранти показват, че се открояват две групи –на емигриралите преди 1989 г. и след това. В първата група емигрантите са предимно политически, имат архив и отношение към създаване на възможен емигрантски архив, докато тези след 1989 г. са предимно емигранти по икономически и културни причини и почти нямат иннтерес към създаването на бъдещ емигрантски архив. Изводът е, че спешно трябва да се съберат останалите архиви на българските емигранти от преди 1989 г. докато не са безвъзвратно загубени за историята.

Експресното анкетно проучване, направено от научния екип, на въпрос дали биха искали да предоставят документи за архив на българската емиграция, 48% от емигрантите не могат да преценят, 28 % отговарят положително, а 24 % са отговорил по- скоро да.

Екипът учени е получил съдействие от ДА „ Архиви“, МВнР, Тракийските дружества в България, Македонския научен институт.

Tagged as: Лизбет Лбенова, Камелия Нушева, Пролет Груева, Българските общности в Турция, Боряна Бужашка, Стоян Денчев, Ваня Добрева, Лизбет Любенова, Ваня Янкова.

Rate it

Автор

Без граници

Вижте още

Заедно днес

Акцент

СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ – ЛЮЛКА ЗА ДВАМА

Валери Тодоров 19.07.2020

Две депутатски места делят двата основни политически съперници в Северна Македония – СДСМ (46 места)и ВМРО – ДПМНЕ (44 места) в 120-местния парламент. Като изключим два мандата за Левицата, останалите […]

Българските общности в Турция

Автор

Вижте още

<img src="https://bezgranitsi.bg/storage/2020/02/balkanite-bez-granitsi.png" class="wpcast-logo_footer" alt="Споделено знание &#8211; без граници">