playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Очите на детето гледат по един начин на света, на възрастния – по друг
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „МАЛКАТА МАРКИЗА“ или „Великобългарската мъченица“, Фани Попова-Мутафова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Историята на българското кино започва с възстановка на кадри от Илинденското въстание
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Една кръв носим, а се питаме какви сме!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Една кръв носим, а се питаме какви сме!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Таа наша стара татковина”
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Илинден в народната памет
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Панайот Тасев – кметът, който започва модернизацията на Горна Джумая
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Порой от тъжни и радостни сълзи
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Да възкресим родовата и историческата си памет
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Да възкресим родовата и историческата си памет
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    КАЛИНА ТАСЕВА: Никога не съм се замисляла дали съм българка или македонка
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    ВАЗОВАТА ЗАДРУГА. Катя Зографова за новата си книга: „Летопис на Вазовия род“
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ВАЗОВАТА ЗАДРУГА. Катя Зографова за новата си книга: „Летопис на Вазовия род“
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Македония в творчеството на Иван Вазов
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Влатко Стефановски на живо в София: за общатата история, която можем да разказваме с общата ни музика – ексклузивно интервю преди концерта
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ХЕРАКЛЕЯ СИНТИКА- наследството на историята, което можем да превърнем в съвременен разказ с щастлив край
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ХЕРАКЛЕЯ СИНТИКА- наследството на историята, което можем да превърнем в съвременен разказ с щастлив край
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Ничии между две държави
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Ничии между две държави
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Иван Гиздавков, родовата памет и паметта на виното
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Влайчо Караиванов – кмет на Свети Врач и добър стопанин на града /1934 – 1937 г./
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Влайчо Караиванов – кмет на Свети Врач и добър стопанин на града /1934 – 1937 г./
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ТЕАТЪР В ПАРКА – ДТ НИКОЛА ВАПЦАРОВ-БЛАГОЕВГРАД
    София Гълъбова

  • cover play_arrow

    ТЕАТЪР В ПАРКА – ДТ НИКОЛА ВАПЦАРОВ-БЛАГОЕВГРАД
    София Гълъбова

  • cover play_arrow

    Икона на Богородица с младенеца
    Без граници

  • cover play_arrow

    Седми фолклорен фестивал “Лазарица”
    Без граници

  • cover play_arrow

    БЪДИ ПРЕДИ ВСИЧКО ЧОВЕК!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    КЪДЕ Е ГРОБЪТ НА МЕТОДИЙ И КОЛКО ОЩЕ НЕЩА НЕ ЗНАЕМ ЗА СВЕТИТЕ БРАТЯ?
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    СПОМЕНИ ОТ ПРЕДИ 93 ГОДИНИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    СПОМЕНИ ОТ ПРЕДИ 93 ГОДИНИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЗА ЕТНИЧЕСКИЯ И ПОЛИТИЧЕСКИЯ МАКЕДОНИЗЪМ-продължение на разговора с професор Ангел Димитров въз основа на книгата му „Македония между югославизма и национализма. Раждането на една нова държава“
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ЕДИН НАРОД – ДВЕ ДЪРЖАВИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЕДИН НАРОД – ДВЕ ДЪРЖАВИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЕДИН НАРОД – ДВЕ ДЪРЖАВИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЛЕТНИ ОПЕРНИ ВЕЧЕРИ НА ОТКРИТО В БЛАГОЕВГРАД
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    12 ЮНИ – ДЕН НА ДЕТСКОТО ТВОРЧЕСТВО В БЛАГОЕВГРАД
    Юлия Караджова

Новини и събития

Българските общности в Турция

Без граници 21.07.2020


Background
share close

На научна конференция в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ бе представен сборникът „Българските общности в Турция – исторически аспекти и съвременно състояние“. Той е създаден по проект „Булгарика – културологичен профил на българската диаспора“ № ОПРО5/10 финансиран от  Фонд „Научни изследвания“ на Министерство на образованието и науката.

Най-ценното в сборника е че за първи път не само се прави  исторически  преглед на развитието на българските общности в Турция, но се анализира и съвременното им състояние. Екипът се е опитал да  отговори на въпроса доколко българските турци са част от българската диаспора и къде е мястото на българомохамеданите в българската общност. В 12 доклада на научната конференция бяха представени   историческа, антропологична, философска, етнографска и мултидисциплинарна гледна точка към българската общност в Турция. Те са събрани в  два основни  аспекта: как българските общности поддържат връзка с родината и как са  интегрирани в страната, където пребивават, в какви отношения са  с нейното население.

Това, което прави сборника по-различен, е културологичният му характер, както и проучването как изселниците пазят своята идентичност и памет, подчерта ръководителят на проекта доц. д-р Боряна Бужашка.

Екипът е изследвал и местата, където има запазени архивни документи, които хвърлят светлина върху дейността на бележити българи. Издирванията имат за цел да бъдат съхранени документите за тях и да продължи работата по-нататък.

В екипа са проф. д.ик.н. Стоян Денчев, проф. дфн Ваня Добрева, проф. дфн Ваня Янкова, проф. дин Лизбет Любенова, гл.ас. д-р Камелия Нушева, Пролет Груева – докторант.

Събрани са данни за българските емигранти и техните организации от публичните архиви, като специално внимание е отделено на данните за местата, където живея големи групи емигранти, които досега не са регистрирани в научните сборници. В рамките на проекта бе представено и учебно помагало „България и българската общност в Истанбул“.

Сериозно място в представения сборник се обръща на съвременните българо-турски отношения за които съществено значение има и наличието на българска общност в Истанбул, която е собственик и стопанисва най-значимите български възрожденски имоти в града: църквата „ Св. Стефан“, Екзархийския дом, Метоха , българското гробище във Ферикьой, църквите „Св. Георги“ и „Константин и Елена“ в Одрин.

Отчитат се тревожни тенденции сред тази общност, свързани с незнанието на български език сред младото поколение, трудностите при възстановяване на българско гражданство, липсата на търпимост между българската общност и българските турци – изселници в Турция. Днешните българи в Истанбул са разделени между Турция и България, защото в южната ни съседка ги смятат за нелоялни граждани заради различната им историческа съдба, национално съзнание и различна религия, а в България не отговарят на критериите за българско гражданство, независимо от българския им произход и българско самосъзнание. Това отбеляазаха със загриженост участници в  конференцията.

В сборника се отделя внимание и на проблемите, свързани с драстичната неравнопоставеност между двете групи при отстояване на интересите им, свързани със Законите за поземлената собственост, Закона за реституцията в България, относно гражданството и категоричното неприемане от страна на истанбулските българи на изселниците турци от България. Това  предопределя невъзможността да се търсят общи инициативи между двете групи и по тази линия да се запази българското присъствие в Истанбул.

Резултатите от направеното експресно проучване за нагласите на наши емигранти показват, че се открояват две групи –на  емигриралите преди 1989 г. и след това.  В първата група емигрантите са предимно политически, имат архив и отношение към създаване на  възможен емигрантски архив, докато тези след 1989 г. са предимно емигранти по икономически и културни причини и почти нямат иннтерес към създаването на  бъдещ емигрантски архив. Изводът е, че спешно трябва да се съберат останалите архиви на българските емигранти от преди 1989 г. докато не са безвъзвратно загубени за историята.

Експресното анкетно проучване, направено от научния екип,  на въпрос дали биха искали да предоставят документи за архив на българската емиграция, 48% от емигрантите не могат да преценят, 28 % отговарят положително, а  24 % са отговорил по- скоро да.

Екипът учени е получил съдействие от  ДА „ Архиви“, МВнР, Тракийските дружества в България, Македонския научен институт.

 

 

Tagged as: , , , , , , , , .

Rate it
Вижте още
close
  • 28

Новини и събития

СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ – ЛЮЛКА ЗА ДВАМА

Валери Тодоров 19.07.2020

Две депутатски места делят двата основни политически съперници в Северна Македония – СДСМ (46 места)и ВМРО – ДПМНЕ (44 места) в 120-местния парламент. Като изключим два мандата за Левицата, останалите […]

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.