СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ – ЛЮЛКА ЗА ДВАМА

Две депутатски места делят двата основни политически съперници в Северна Македония – СДСМ (46 места)и ВМРО – ДПМНЕ (44 места) в 120-местния парламент. Като изключим два мандата за Левицата, останалите места в в парламента ще бъдат разпределени между партии на етническите албанци. Това превръща албанските партии и албанското малцинство в силен фактор в битката за бъдещето на Северна Македония. Добрата новина е , че албанските политически партии, както повечето етнически партии на Балканите, са ориентирани навън – към ЕС и НАТО. Това е защитен рефлекс, защото не винаги вътрешнополитическите  фактори са били в тяхна полза. Сега те обаче стават не само  балансьор, но и буфер, регулираща сила в битката между двамата основни съперника. Как ще се люлее политическата ситуация в Македония ще зависи кой ще е третият, който ще наклони люлката. Парламентарните избори бяха 10-ти по ред и 5-ти предсрочни в историята на страната след отделянето й от бивша Югославия.

Дясната националистична ВМРО-ДПМНЕ, смятана и за проруска,  управлява близо десет години, падна през 2016 г. след силен корупционен скандал, свързан с лидера й – Никола Груевски, който се укрива в Унгария, след като унгарският президент Виктор Орбан му помогна да избяга нелегално от Севирна Македония. Лидерският пост в партията от 2017 г. пое 42-годишният Християн Мицкоски, университетски предподавател, без опит в управлението, упрекван че е асистент на баща си. Той потвърди линията на партията за преразглеждане на договорите с България и Гърция, както и съпротивата срещу смяната на името на страната.

46-годишният лидер на СДСМ, баща на две деца, Зоран Заев, е в политиката от 2003 г. и се ползва с имиджа на прагматичен политик. Той е родом от Струмица, произхожда от семейство, което търгува с айвар. Най-големият му успех като политик и премиер за трите години управление на страната, са  споразумението с Гърция и договорът за приятелство с България. Въпреки че със смяната на името на страната, той си спечели грозни закани от  националистите, прагматичната линия доведе до приемането на Северна Македония в НАТО. След като обаче ЕС не посочи дата за присъединяването на Македония и Албания в общността, правителството на социалдемократите с премиер Зоран Заев подаде оставка. От януари страната се управляваше от временно правителство. Социалдемократите успяха да разбият десегодишния монопол на ВМРО-ДПМНЕ, след като преди пет години публикуваха скандални записи, свидетелстващи за корупция в управляващата партия. Заев сам поиска предсрочни избори, които първоначално бяха насрочени за 12 април т.г., но бяха отложен за 15 юли – заради пандемията. Първоначално ВМРО-ДПМНЕ обяви, че ще ги бойкотира, но след това прие компромисната дата.

Партията на Алия Ахмети – Демократичният съюз за интеграция (ДСИ) има белезите на типична етническа партия. Тя повече от 10 години участва в различни коалиции. Всъщност ВМРО-ДМНЕ загубиха властта, след като ДСИ се оттегли от коалицията с тях. Коалицията със соцалдемократите обаче не мина безоблачно. СДСМ ги обвиниха в корупция и шуробаджанащина. На предсрочните избори, преминали с 51 % активност – по-ниска в сравнение с предишните от 2016 г., най-голямата  партия  на етническите албанци получи 15 депутатски места. Почувствала отново силата си при задаващия се крехък баланс в парламента, ДСИ обяви, че иска начело на правителството да застане албанец, като назова и името му – Насер Зибери, 59-годишен нотариус, баща на три деца.Той беше изчезнал от политическата сцена, но се изявяваше като политически анализатор. Зибери е бивш журналист в англоезичено издание, баща на три деца. Той беше депутат през 1990 г. от друга партия на етнически албанци, през 1996 г.  беше министър на труда. През 1998- 2002 г. отново беше депутат. СДСМ нарече условието на ДСИ „шантаж“, а то не бе прието особено радушно и от другите албански партии, които получават места в новия парламент. Албанците са четвърт от 2-милионното население на Северна Македония, но  политически също са силно разделени помежду си. Алиансът на албанците и Алтернатива спечели 12 места в парламента, а Демократичната партия на албанците – едно място. Намерението си да издигне албанец за премиер, партията на Алия Ахмети заяви още по време на предизборната кампания, но според някои анализи  по този начин тя се опитва чрез етническия въпрос да отклони вниманието от отправените й упреци за корупция и роднински връзки във властта. Тези упреци бяха пренесени и след като ДСИ се разграничи от ВМРО-ДПМНЕ и влезе в съюз със СДСМ на Зоран Заев.

Очевидно е, че в тези условия коалиция за ново правителство ще бъде формирана трудно, а и тя ще бъде нестабилна, зависима от няколко депутатски гласове. Все пак линията на присъединяване към НАТО и ЕС е по-силна от обидата на националистите от смяната на името на страната. А и колкото и да имат разногласия помежду си албанските партии, те все пак подкрепят проевропейската линия.

Предсрочните парламентарни избори, които заради пандемичната картина продължиха три дни, не донесоха очакваната стабилност, но ясно очертаха политическите настроения и нагласи в страната. Младото поколение търси реализация и път навън и опитите старата пропаганда и национализмът да ги дърпат назад, очевидно ще се стопяват. Макар и бавно, антибългарските настроения, настойчиво прокарвани от ВМРО-ДПМНЕ ще носят все по-оскъден капитал. Членството на Северна Македония в НАТО също ще принуждава националистите да бъдат по-сдържани в страстите си.

Валери ТОДОРОВ

Tagged as: Валери Тодоров, Северна Македония, Зоран Заев, Али Ахмети, Християн Мицкоски, Насер Зибери.