„Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост

Отдаден на темата Македония, журналистът, поетът, писателят и издателят Цанко Серафимов с будителска страст възкресява забравените и непрочетените страници от общата ни история. Автор е на историко-публицистичните трудове: „МАКЕДОНИЯ IХ в. пр.Хр.- XXI в.- Един прочит на историята на страдалната земя“, „ЕНЦИКЛОПЕДИЧЕН РЕЧНИК за Македония и македонските работи“, (2004-2007) „РЕЧНИК НА ПРИЗНАНИЯТА за моето българско време или щрихи към македонската орис“, „БИОГРАФИИ НА ПСАТЕЛИ или стълбове на българската душевност“ и още книги, които заслужават достойно място в библиотека на всеки родолюбив българин.

За пръв път обаче, писателят издава книга, в която разказва  биографичната си връзка с темата Македония.  Това е и неговият първи роман – „Баничанската света Богородица“.   За тази своя лична среща  с баничанската си баба Цвята, вероятно се е подготвял отдавна, защото още в „Речник на признанията“ пише за нея:

„Баба Цвета, прабабата на баща ми, е най-заслужилата личност в моето Баничан. В селските гробища нейният паметник се откроява над останалите. Тя е основала манастира „Успение на Св. Богородица“ на един хълм над селото. Имала е и ясновидски способности. Ползвала се е с доверието на македонските революционери (поетът П. К. Яворов в книгата си „Хайдушки копнения“ отбелязва, че придвижвайки се с четата на Гоце Делчев (1903) към Неврокоп и Серес, спират за почивка в с. Баничан, като една от двете къщи, в които се настаняват, е къщата на баба Цвята, където имало приспособено скривалище. В тази къща никой не можел да припари без нейно знание. Турците се съобразявали със славата ѝ на ясновидка и се страхували нейни клетви да не ги настигнат..”

Дали е била наистина гадателка, или просто е била по-будна и по-осведомена, безспорното е, че е била “белязана” от вярата си да твори добро. Да го предава на другите.

Непременно прочетете книгата. Ще се потопите в реализма на една автентично пресъздадена действителност, в която всеки може да открие късче свой личен спомен.

Съкровен, наситен с драматизъм и с човещина разказ, в който голямата история, се пречупва през биографията на една забележителна жена. В нейната бежанска съдба, в житейската й устойчивост и упование в доброто, се оглеждат и хиляди други, неразказни, непрочетени лични истории, които ако извадим на бял свят, ако бъдат чути и възкресени, ще опровергаят всички опити за подмяна, манипулиране и неглижиране на истините за миналото.

Защото като дългогодишен журналист във в. „Пиринско дело“, Цанко Серафимов много добре знае какви поражения сами сме си нанесли, пишейки само половината от истината.

„Тогава пишехме, казва той – само за ролята на левицата в македонското движение. Точно тя, която е нанесла най-много поражения на делото. Като се почне от Яне Сандански та до наши дни. А за дейността на десницата нищо не знаем: Борис Сарафов, Тодор Александров, Ванче Михаилов. А ако в днешна Северна Македония има спомен за българщината, то това се дължи на Ванче Михайлов и Тодор Александров. Те даваха отпор срещу сърбите и до 44-а година и след 44-та година.”

Да припомним, че след 44-а 30 000 души са убити като михайловисти в тогавашна Югославия. И въпреки това последователи още има и ето, че точно от от “ Културен център „Иван Михайлов“ от Битоля неотдавна българският Президент Румен Радев и българският Министър-председател Бойко Борисов получиха отворено писмо с обръщение за подкрепа в предстоящото преброяване в РСМ да бъде включена графа „българи“. Защото такава графа отсъства.

Защо ли обаче е още толкова противоречиво отношението към Ванче Михайлов у нас?

Защото, разказва Цанко Серафимов, има много непрочетени страници от нашата си история за левичарските и коминтерновски федеративни уклони, разединили движението, за времената на Стамболийски, когато са се готвели лагери за тяхното задържане в угода на сърбите, за това, как именно Иван Михайлов се борил срещу решението на Москва от 1934-а година за създаване на македонска нация.

За да сме наясно с фактите, добре е да прочетем и наскоро излязлото второ издание на издателство Орбел – „Сталин и Македония“.

Тогава ще ни стане ясно, защо Цанко Серафимов казва, че: „докато са живи потомците на тези, които са засегнати от Ванче Михайлов, няма да има еднозначна оценка.”

Малко или почти нищо не знаем за дейността на патриотичните организации в САЩ и Канада, за това как противоборствата най-вече след 44-а година са се пренесли в средите на емиграцията и за финансираните опити за тяхното разбиване с пари от Москва. Цанко Серафимов, който от 1993 до 2002 г. издава и сп.“Македония“ за българите в чужбина, знае много по въпроса кои нашенски партийни функционери имат принос за това.

Наскоро излезе и “БЯЛА КНИГА за езиковия спор между България и Република Северна Македония”, издание на “Орбел”, на която Цанко Серафимов е редактор. Книгата е предназначена най-вече да запознае с нашите категорични аргументи европейските ни партньори по отношение на позициите ни за езика и историята.

Крайно време е, твърди Цанко Серафимов: „да престанем да изпадаме в защитна позиция, защото не ние трябва да се защитаваме. При положение че не разполагат с нито един исторически документ, който да потвърждава техните тези.“

Tagged as: Гоце Делчев, ВМРО, Пейо Яворов, Цанко Серафимов, "Баничанската Света Богородица, с.Баничан, Иван Михайлов, сп. Македония, патриотичните организации в САЩ и Канада.