БОГДАНА КРЪНЧЕВА – ПЪРВИЯТ  ГЛАВЕН  РЕДАКТОР   НА РАДИО БЛАГОЕВГРАД

Снимка на Богдана Крънчева

Официалното  откриване на Радио Благоевград е на 11 декември 1973 година. В ефира на Програма  „Хоризонт” за първи път прозвучава сигналът, създаден по мотиви на песента  „Пирино, Пирин планино”. Часът е  14.30 . Радио „Хоризонт” прави това събитие достъпно за цяла България като прекъсва обичайното си предаване и в ефира се чува: ”Говори Радио Благоевград”! Говорители  в радио София са Николай Джунов и Надежда Дженева. Двамата предават микрофона на благоевградската говорителска двойка Юлия Велева и Кирил Кърпачев. Лентата е прерязана от Кръстьо Тричков – заместник-председател на тогавашния  Държавен съвет, пред събралото се множество. Радио Благоевград става петата регионална радиостанция в страната след Стара Загора, Варна, Пловдив и Шумен.

Снимка  – Николай Джунов и Надежда Дженева – говорители  в Радио София

Снимка – Юлия Велева и Кирил Кърпачев – първите говорители на Радио Благоевград

Снимка – Кръстьо Тричков – зам.председател на тогавашния Държавен съвет открива Радио Благоевград и пожелава да му върви по вода

Идеята за създаване на Регионална радиостанция в Югозападна България се дава по-рано, още  през 1969 година. Мотивите са политически. Хората  в региона  слушат чужди радиопрограми. Едни от най-предпочитаните са Скопие и Белград. Секретарят на Окръжния комитет на партията тогава Петър Дюлгеров, когото мнозина  познават като образован и интелигентен човек, приема идеята  и изпраща работна група, в която влизат тогавашния кмет на Благоевград Христо Юруков,Атанас Пензов и Георги Томов да почерпят опит от Стара Загора, където е открито първото регионално радио. Минават и през Пловдив. Там  вече  е създадена най-младата регионална радиостанция .

През 1972 година Бюрото на Окръжния комитет прави предложение до ЦК на БКП и тогава се дава зелена светлина за реализиране  на тази важна за Югозападна България идея. Секретарят по пропаганда и агитация в Окръжния комитет  Борис Аврамов   предлага за Главен редактор на Регионалната радиостанция  Богдана Крънчева. Убедена е, че Борис Аврамов  я  познава  добре и й има доверие , защото са израснали в две съседни села – тя в Лъки, а той –в Гайтаниново. По това време Богдана  работи като председател на Окръжния съвет на жените в рамките на Отечествения фронт. Малко преди да стане Главен редактор,  я избират за кандидат член на Бюрото на Окръжния комитет на БКП.

Снимка на Богдана Крънчева като млада

Началото е трудно. Богдана Крънчева и  Борис Аврамов отиват на среща  при Председателя на Комитета за телевизия  и радио  Тодор Стоянов. Тя  никога няма да забрави  хипнотичните му очи и думите :” Работата в радиото е черна, високоотговорна и лишава човек от лично време. Готова ли сте да я поемете?”.

На връщане от срещата  Богдана  споделя с Борис Аврамов ,че има достатъчно журналисти в града от вестник „Пиринско дело” за тази длъжност,а тя може да си остане учител по руски език и общественик. Вестникът съществува от 1945 година, а от 1971-ва става всекидневник  и там работят утвърдени журналисти.Той я убеждава, че главния редактор не трябва да пише, а да организира всичко, което  никак не е малко.Трябва да участва в преустройството на сградата, определена за радио.Тя се намира  до някогашния хотел-ресторант „Волга”, където днес е Държавния архив. Там  трябва да се изгради  база  за радиоефир, да се създадат условия за професионална работа, да се изгради радиопредавател, да се  подберат кадрите. Назначават  първия главен инженер  Кирил Лисийски.

Снимка – инж.Кирил Лисийски със звукооператора Стефка Дукова

През цялата 1972 година  се подготвят радиостудията. В своя тетрадка- ежедневник, Богдана  записва всичко , което  всеки ден се случва при създаването на  радиостанцията. Този свой личен архив по-късно тя предава на проф. Веселин Димитров, който пише книга по повод 30 годишнината на Радио Благоевград и нейните записки  са му помогнали много при издирването на точните  факти и събития .

Първите говорители  са Юлия Велева и Кирил Кърпачев. По-късно са  назначени  Елена Точева от Сандански и Симеон Горанов от Петрич. Идва  подкрепление и от вестник „Пиринско дело” : Виктория Полеганова   завежда социално-икономическата редакция , Николай Керемидчиев и Валери Копралев постъпват  в литературния отдел. Първите литературни сътрудници са   Федя Яков, Яна Чинкова, Валентин Хаджийски.  Борислав Владиков става зам.-главен редактор.Той вече е утвърден журналист и поет. Вторият  зам. -главен редактор, който  отговаря за музикалния отдел, е  Александър Кокарешков  –  един от създателите на  Държавния ансамбъл за народни песни и танци „Пирин”.

Богдана споделя, че е имала невероятен късмет, като човек без никакъв опит в журналистиката, да има до себе си  двама безспорни  професионалисти. Те са били нейната опора в  творческо отношение.Тези назначения стават с подкрепата на Окръжния комитет на партията, но след това Богдана е трябвало да  обикаля от град на град и от село на село  ,за да  подбере екипа си. В село Гега отива да се срещне с Борис Марков, дописник на в-к “Пиринско дело” . Той започва работа в редакция „Информация”. Търсила  е  кадри от Консерваторията в София.  Така  открива първият звукорежисьор Антоанета Атанасова. В Сапарева баня се среща с  прочутата двойка Севдалина и Валентин Спасова и ги кани за работа в музикалната редакция.  Живко Илиев намира в Петрич. Агрономът  Йордан Чинчев от  Сандански  с голям ентусиазъм се включва в екипа на Радио Благоевград. Единственият журналист, който идва от в-к ”Пиринско дело” и й носи папка с готови материали, е Димитър Шалев. И него  търси в Хаджидимово. Първият уредник на програмата е Мариана Ставрова. Първият подготвен радиожурналист, който идва по разпределение в Благоевград е Серги Гьошев, студент на Веселин Димитров. По-късно назначават  и Кирил Пецев, който също е завършил радиожурналистика. Оформя се хубав колектив. Списъкът на хората, с които е работила,   е дълъг и помни всеки един от тях, преди всичко с достойнствата му.

Снимка – сградата на Радио-телевизионния център

Снимка – колективът на Радио Благоевград

Снимка – част от групата на техническите специалисти

ЗВУКОВ ФАЙЛ – Богдана Крънчева – за началото на Радио Благоевград

Имам чувството ,че и днес, въпреки промените, Богдана Крънчева продължава да бъде  човек  с идеалистични разбирания за социална справедливост, човечност и професионализъм. Много малко хора познават  личната й  съдба. Помолих я да ми я разкаже, защото  родословието винаги се преплита с професионалното развитие.Човек носи белега на миналото, но изборът на пътя по който минава е личен  и предварително избран.

Богдана Крънчева е родена на 25 февруари 1939 година в с. Лъки, община Хаджидимово. Майка й се казва Калина и е имала  брат Кръстьо Спириев. През 1942 година той е осъден на смърт. Баба й Иванка Спириева  го спасява като продава част от домашните животни. Успява да надхитри адвокатите, за да спаси сина си и той попада в Сливенския затвор с доживотна присъда. Богдана помни вуйчо си и го споменава  със страховете, които е изпитвала за него и с гордостта от личното му развитие.  Той е  председател на първото кооперативно стопанство в Благоевградски окръг. Седемгодишната Богдана, сгушена до баба си, е присъствала на учредителното събрание през март 1946 година. Страхувала се е да не се случи нещо лошо на  вуйчо й, защото  имали съседка – гъркиня, която ги е заливала с клетви. Трагични  събития  бележат  голяма част от фамилията й по майчина и по бащина линия, затова тя мисли, че над тях тегне лоша карма. Майката на баба й Иванка е заклана в двора на къщата им от турци пред очите на децата й. Баба й Иванка е най-голяма от децата. Те са били  четири сестри и един брат. Първият мъж на баба й се разболява тежко и тя го води на лекар  с муле от Лъки до София. Не успява да го спаси и  остава вдовица.След време я среща един мъж, който не е имал семейство и деца и й подава ръка. Става  баща на нейните деца и всички  те  носят неговата фамилия – Спириеви.

Баща й – Георги Крънчев, остава като малък сирак, защото Михайловистите по погрешка убиват баща му, вместо неговия брат к ойто е бил комита. Осиновен и отгледан е от бездетен  човек ,чието име Богдана не помни. Изхранва се с чиракуване. През 1942 година баща й се връща от Гърция, където е бил мобилизиран във войските, съюзници на Германия.Тогава братът на Богдана е на 1 година, тя е на 3, а сестра й –на 6. Баща им се връща  променен като човек и едва преди една година децата му разбират   истината за случилото се. Харесва го някаква  гъркиня,  но го заразява със сифилис. Когато се прибрира при семейството, не може да каже на съпругата си какво е преживял, затваря се в себе си и по време на лов се самоубива. Богдана си спомня само писъкат на леля й, когато разбира за загубата на брат си. На следващата година майка й отива да бере в един пороен дъжд дърва в гората. Разболява от бронхопневмония  и умира. Богдана си спомня само  нейното оплакване от роднините. Няма други  спомени от  майка си и татко си,защото ги губи, когато тя е много малка. Отгледана е от баба си Иванка, заедно със сестра си и брат си. Заради клетвите на гъркинята, баба й  продава старата къща в с. Лъки и на мястото на плевнята, или на така нареченото вършило, построява нова, където се премества с внуците си. През есента на 1952 година вуйчо й  предлага на майка си  да даде двете по-малки деца Богдана и Георги в Дом за деца и юноши „Анещи Узунов”, който построяват в Неврокоп, а при нея да  остане  по-голямата внучка – Цветанка. Бабата се съгласява, защото смятат, че там ще бъдат по-добре облечени, нахранени и през ваканциите ще се връщат при нея.Тогава вуйчото  отговаря за селското стопанство в Околийския комитет на Неврокоп,  днешния град Гоце Делчев. Братът Гошо учи до 7 клас в Дома  и след това го изпращат в трудови резерви в София да вземе професия. Богдана завършва гимназия  през 1957 година и през есента на същата година записва руска филология в Софийския университет. Първите пет години е разпределена като учител в Симитли.  След това започва обществена работа в  Комсомола и в партията. Главен редактор на Радио Благоевград става още 1972 година, когато започват да изграждат основите на новата Регионална радиостанция.На този пост е  до 1976 година.Тогава по предложение на Първия секретар на БКП Петър Дюлгеров заминава 2 години на специализация в Москва. Замества я Борислав Владиков, а като зам.-главен редактор е назначен Славчо Воденичаров – журналист от в.”Работническо дело”.След Москва, Богдана се връща  в Радио Благоевград и продължава да изпълнява длъжността  главен редактор до годината на прехода  1989. Тогава е точно на 50 години. Лятото на 1989 година има вече създадени областни комитети на БКП. Вика я първия му секретар  Лазар Причкапов, заедно с тогавашния директор на Радио-телевизионния център Юлиян Гошев и музикалния редактор Иван Марин. Идеята е била да  се направи  рокада в ръководството на Радио Благоевград.  На мястото на Богдана да назначат Иван Марин.  Богдана  отказва да приеме решението на Областния комитет на партията да се върне в Радио Благоевград като зам.-главен редактор. Осъзнава, че Юлиян и Иван са принудени да се подчиняват, такова е било времето. Тя моли  Йордан Топалов , първи секретар на Градския комитет на БКП тогава, да й намери учителско място и с негова помощ става учител по руски език в Националната хуманитарна гимназия. Съвестно й е, че е заела място, което е било  предназначено за  съпругата на Христо Мечкаров, но не е имала друг избор. От 1 септември 1989 година започва работа в Националната хуманитарна гимназия  и там се пенсионира. Днес продължава да се интересува от всичко, което се случва в Радио Благоевград и в държавата ни.

ЗВУКОВ ФАЙЛ – Богдана Крънчева разказва личната си съдба

Първата сграда на Радио Благоевград днес

Tagged as: Богдана Крънчева първи главен редактор на Радио Благоевград.