Царевец – най-значимата българска крепост

Валери Тодоров 10.11.2020

ЦАРЕВЕЦ е най-значимата крепост на величествения Търновград. Мястото, от което била управлявана Втората българска държава.

През 1185 г., след като Търново е провъзгласено за столица на Второто българско царство, Царевец се превръща в нейно главно укрепление и дом за аристокрацията. Зад крепостните стени е дворецът на българските царе и Патриаршията.

Според легендите името Царевец идва от ” обиталище на царя “.

Повече от 200 години градът е център на политическия, икономическия и културен живот, което го прави един от най-големите градове в европейския югоизток, а крепостта – най-важната в България.

Хълмът е обитаван още от III хил. пр. Хр. През V-VII в. от н.е. тук се е намирал най-големият град на Византийската империя в провинция Долна Мизия – Зикидева. Тя била една от опорните точки на Източната римска империя в северната част на Балканския полуостров.

През IX в. тук възниква старобългарско селище, което бързо се разраства. Изграждането на крепостната стена, която е запазена и до днес, започва през XII в. Стената е с дължина 1100 м, дебела на места до 3,40 м и висока над 10 м.

Царевец е бил гъстонаселен. На хълма между 12 и 14 век са живеели около 3000 души, останките от средновековни жилища и няколко църкви са буквално на всяка крачка. Открити са следи от около 470 жилища, 23 храма и четири градски манастира.

Крепостта е имала три входа, които се виждат и днес. Главният вход, който е бил отбраняван от кули, е разположен от запад. Вторият вход е т.нар. Малка порта (Асеновата) и се намира на северозападната крепостна стена. Третият вход – Френкхисарската порта, е в югоизточния край на крепостта и се охранявал от бойна кула. Тази кула е известна като Балдуиновата кула, на името на латинския император Балдуин Фландърски, пленен в битката при Одрин през 1205 г. от цар Калоян. Легендата разказва, че след битката Балдуин бил затворен в тази кула, където по-късно умира.

Царевград Търнов паднал под турско робство след продължителна обсада през 1393 г. Дворците и църквите били разрушени, велможите и знатните граждани – избити и изселени. В Царевец били настанени турци, издигнати били джамии и тук като цяло станала турската махала. А Търново придобива постепенно днешния си вид – по околните склонове и брегове на река Янтра.

Tagged as: царевец, крепост, търновград.

Rate it

Автор

Валери Тодоров

ВАЛЕРИ (Й) ТОДОРОВ, журналист, международен коментатор, издател, генерален директор на БНР (2007 -2013 г.), радиоводещ и ръководител на вечерните екипи на новините и обзорни политически предавания, директор на програма „Хоризонт“, директор на Радио Благоевград, „Радиоразпръскване“ на БНР, завеждащ Кореспондентските пунктове на БНР и БНТ в Москва (1993 – 1997, 1999 – 2006 г.). valeriytodorov@gmail.com

Вижте още

Споделено знание

Без граници

Юра Константинова – Българите в османския Солун

Юлия Караджова 09.11.2020

Тази монография на доц. Юра Константинова е първото цялостно изследване на участието на българите в политическия, икономическия и обществения живот на Солун по време на османската власт. По повод […]

Царевец – най-значимата българска крепост

Автор

Вижте още

<img src="https://bezgranitsi.bg/storage/2020/02/balkanite-bez-granitsi.png" class="wpcast-logo_footer" alt="Споделено знание &#8211; без граници">