playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    Кръстена на Света Екатерина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Юра Константинова – Българите в османския Солун
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Гутенберговата революция и българите
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Къде действително е роден „Патриархът на българските книжници и учители“, Неофит Рилски? Член кор. проф. Румяна Радкова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Искаме историята да вдъхновява
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Цената на независимостта – Победата на капитаните, храбростта на един български княз и игрите на големите през погледа на един италиански военен писател от края на 19 век
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Духът на времето и енергията на Калина Тасева усетиха хората на изложбата в Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Духът на времето и енергията на Калина Тасева усетиха хората на изложбата в Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Всички ние сме порасли с много заблуди“ МИЛЧО МАНЧЕВСКИ и филмът му „Върба“ откриха София Филм Фест
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    В търсене на българската Сафо: „Александър Балабанов и Яна Язова: Двуединството на духа “: нова книга на проф. Дора Колева
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Времето на цар Самуил – виртуална реалност
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Проф. Десислава Минчева: Тези картини не можеш да ги сбъркаш…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Проф. Десислава Минчева: Тези картини не можеш да ги сбъркаш…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Кючук Истанбул – така наричали Горни Порой, разположен на южния склон на Беласица планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кючук Истанбул – така наричали Горни Порой, разположен на южния склон на Беласица планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кючук Истанбул – така наричали Горни Порой, разположен на южния склон на Беласица планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    101 сезон на Драматичен театър „Никола Вапцаров” – Благоевград започва с премиера – „Тартюф” по Жан-Батист Молиер
    Без граници

  • cover play_arrow

    ЛЕТОПИС 1919 – 2019 на Драматичен театър „Никола Вапцаров” – Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Банската художествена школа – майстори, почувствали сърцето на Бога
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Благоевград на 70 години
    София Гълъбова

  • cover play_arrow

    Винаги горди юнаци, никога бити негодници!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЧЕШМИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ВОЙНИЦИ – в името на загиналите и за благото на живите
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Георги Чопов от Благоевград разказва за връзката си с рода на Гоце Делчев
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Потомка на архитектон Алекси Рилец
    Юлия Караджова

play_arrow

Без граници

„Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА

Паулиана Новакова 19.11.2020 5


Background
share close

Има такова място в София. Усмихнато кътче от онази Гърция, която си мечтаем цяла година, с надежда като дойде лятото да усетим отново топлото й гостоприемство.

Това, което предлага АРИСТЕА така примамливо потапяйки те в спомена и магията на Гърция е, да се запалиш да изучаваш езика на тази страна, за да я усетиш и обикнеш истински.

Школата за изучаване на гръцки „Аристеа“ е дело на един млад ентусиаст, Петя Загорчева, която е превърнала мечтата си да преподава и да опознава светове в своя житейска мисия. Самата тя казва за себе си, че е щастлив човек, който не работи, а се занимава със своето хоби.

Заразителна е нейната нагласа да вярва, че изучаването на един език, особено този на съседа, е път към по-добро общо бъдеще. Щастието е в това, да можеш да общуваш, да познаеш другия. Тогава омрази, вражди и предразсъдъци отпадат. Още Библията ни учи на това. Когато Бог решил да накаже самозабравилия се греховен свят, не случайно отнел общия език на хората.

С Гърция делим история и територии векове. Днес сме в общ Съюз и нищо не ни дели, можем да общуваме, да търгуваме, да градим взаимни контакти и общи планове колкото и както си искаме. И се опитваме да го правим. Доколко успешно, обаче, ако не знаем езика? И не става дума само да си поръчаме гръцка салата и узо в таверната, а да поговорим с хората, да чуем техните истории, да опознаем техния светоглед. Тогава ще открием общото, което ни свързва, ще осмислим и красотата на различието, ще разширим и своите духовни хоризонти.

Езикът е прозорец към света на другия, езикът е култура. Това е и идеята на Културен център Аристеа. Не само да обучава, а да те запали да опознаеш една страна не повърхностно, а в дълбочина.

Каквато е и връзката с корена на Аристея, който е същият, като в думи като аристократ, имена, като Арисотел, Аристофан, корен, зададен още в „Илиада.“

А колко общи корени на думите ни свързват, не можете да си представите. Само че защо ли с тези общи корени на думите не сме прихванали и слънчевия характер и волната душа на гърка, простата формула за щастие, изразена в насладата от една гледка, една застлана трапеза и един човешки контакт.

От Петя ще чуете любопитни, поучителни и смешни случки, плод на неразбирателство или разминаване в манталитета, както и детайли от битието на съседите, които разкриват тайната на тяхната любов към живота.

Надявам се да се заразите от нейната увереност че винаги, по всяко време можем да си направим този дар – да научим да разговаряме на езика на съседа. За да го обикнем.

Какви са гърците, какви сме ние как се възприемаме един друг –нищо не ни пречи да се опознаем по добре като прехврърлим езиковия мост, който ни дели.Гърция за напреднали: подбрани цитати от Никос Казандзакис, от библиотеката на Аристея

“Какво е любовта? Не е състрадание, нито доброта. Добротата са двама души – един, когото го боли и един, който лекува. В добротата са двама – този, който дава и този, който получава. Но в любовта е един. Смесват се двамата и стават един човек. Не се открояват. Егото се заличава. Любовта ще ги уеднакви, за да станат едно…”

“- Как да обичаме Бога, дядо? – попита.

– Като обичаме хората.

– А как да обичаме хората?

– Като се опитваме да ги вкараме в правия път.

– Кой е правият път?

– Стръмният. “

„Това е истинското щастие – да нямаш никакви амбиции и да работиш като вол, сякаш си изпълнен с всички амбиции, да живееш далеч от хората и да ги обичаш, без да имаш нужда от тях. Да е Коледа, да си хапнеш, да си пийнеш добре и след това да се изплъзнеш сам от всички клопки, а над теб да са звездите, отляво – земята, отдясно – морето, и да осъзнаеш изведнъж, че в сърцето ти животът е извършил и последния си подвиг и се е превърнал в приказка.”

Никос Казандзакис

Tagged as: , , .

Rate it
Автор

Паулиана Новакова

Радиожурналист с 37 години журналистически стаж в Българското национално радио. Дългогодишен радиоводещ на публицистичното предаване „Добър ден“ (1983-2007). Директор на програмата за култура на БНР „Христо Ботев“ (2007-2009), директор на първото радио от ново поколение, Интернет радио Бинар (2009-2013). 
Главен редактор на сайт за медии и култура www.obache.bg. Сайтът е носител на наградата "Златоно перо“ на СБЖ pauliana.novakova@gmail.com

Background
Вижте още
Заедно днес
play_arrow
share playlist_add
close
  • 526

Без граници

Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден

Юлия Караджова 16.11.2020

Драгана е заявила желанието си да стане български гражданин преди повече от 4 години и едва сега получава съобщение, че е регистрирана да получи този документ. Но указът може да […]

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.