Да живее международното положение!

Валери Тодоров 07.01.2021

Книгата „Брашнен чувал“ ( ИК Синева, С., 2020 г.) на Валентин Караманчев си струва да се прочете. Дори ако не с всичко сте съгласни в оценката му за миналото. Всъщност това е калейдоскоп от случки, мемоари, които имат и ценна документална стойнност. Най-напред кой е той? Валентин Караманчев е роден на 6 февруари 1932 г. в Неврокоп. Това обяснява и фокуса на книгата му – личности и събития от различно време, свързани с родния му град, с неговите лични преживявания и придобити знания. Започва като журналист във в-к „Народна младеж“ като окръжен кореспондент и достига до позицията на главен редактор. Бил е първи заместник-главен редактор на в-к „Работническо дело“ и директор на издателствата „Народна младеж“ и Партиздат, генерален директор на държавното обединение „Книгоиздаване“, председател на Държавното стопанско обединение „Книга и печат“, заместник-председател на Комитета за култура. Бил е кандидат-член на ЦК на БКП, което може да обясни и някои негови политически пристрастия. Това не е неговата първа книга.

На опонентите си Караманчев отговаря с думите на Волтер „Едно от най-важните човешки права, е правото да бъдеш крив“. Всъщност на по-голямата част от написаното в книгата няма какво да се опонира, защото то е низ от негови лични спомени и лични оценки. Интересни са разсъжденията и кратките очерци за Георгиевците, с които го е срещал животът – като се започне от задочните срещи с Георги Марков до впечатленията му от поредицата Георгиевци – бившият министър-председател Георги Атанасов, бившия министър на културата Георгий Иванов, друг министър от надалечното минало – Георги Караманев, нашият колега Георги Тодорчев – дългогодишен кореспондент в САЩ. Не по-малко любопитни и интересни са разказите, обединени под надслова „Епархията“ – за неврокопските митрополити – Иларион, Макарий, Борис, Пимен, Натанаил, свещеника Стоян Гайгуров. В техните съдби се оглежда сложната и противоречива история на Македония, разделена днес от три гранични бразди. Друг раздел е посветен на кметовете на Неврокоп. Първият от тях, ако не знаете, е поетът Пейо Яворов.

Време не герои и убийства, на битки и интриги, на истории и идеологии, на лозунги, сред които най-яркият, според автора, който му е посветил кратко есе гласи: „Да живее международното положение!“.

Валентин Караманчев е посветил страници и на друг свой земляк – президента Росен Плевнелиев, също на онова, което е озаглавил „Мазохизмът на прехода“.

Ще усетите иронията на времето, но и ще узнаете и много за миналото, за забравените и неизвестните комити, герои, дали живота си с простичкото обяснение на бабата на дълголетника Борис Гърнев – „Дръж се чедо, в нашата къща мъж не е умирал в кревата“.

И препратката към съвременната история – имало ли е цензура у нас. Мнението на човека, дълги години отговорял за книгоиздаването у нас, е интересно, дори ако приемем, че е субективно. Караманчев припомня Фирдоуси, чиято сатирична поема срещу султан Махмуд била изкупена от приютилия го халиф на Табаристан – Шахназар по хиляда златни дирхама за всяка строфа. Поетът задраскал срещу солидна сума цялото произведение и така светът се лишил от едно вероятно по-велико произведение от “Шах-наме”. Убийството е крайна форма на цензура, казва Бърнард Шоу. И авторът на “Брашнен чувал” разказва интересната случка с иззетите ремарки от пиесата на Йордан Радичков. Направил ги е самият Радичков, по молба на властите, с патриотични подбуди. Тук влизаме в сложната дилема за цензурата и автоцензурата, за дълга на писателя към литуратурата и родината. Кое е главното и кое е по-лошото – цензурата или автоцензурата.

Повтарям, книгата трябва да се прочете, защото преразказът вади есенцията и емоцията на случките, с което ощетява съдържанието.

Tagged as: македония, Валентин Караманчев, Брашнен чувал, Йордан Радичков.

Rate it

Автор

Валери Тодоров

ВАЛЕРИ (Й) ТОДОРОВ, журналист, международен коментатор, издател, генерален директор на БНР (2007 -2013 г.), радиоводещ и ръководител на вечерните екипи на новините и обзорни политически предавания, директор на програма „Хоризонт“, директор на Радио Благоевград, „Радиоразпръскване“ на БНР, завеждащ Кореспондентските пунктове на БНР и БНТ в Москва (1993 – 1997, 1999 – 2006 г.). valeriytodorov@gmail.com

Вижте още

Споделено знание

1762
2

Акцент

Водици в Добърско

Юлия Караджова 05.01.2021

Водици е обичай с древни корени, запазен в неговия автентичен вид в Добърско до 50- те години на миналия век. Днес е празник на разложкото село и е свързан с […]