ЕДИН НАРОД – ДВЕ ДЪРЖАВИ

Много често благоевградският художник Борис Маскръчки цитира този израз на свой приятел от Крушево в Македония, където вече четвърта година зографисва черквата „Преображение Господне”, която се намира на 1640 метра надморска височина над планинското градче. Храмът се издига върху останки на темели от 12 век и възстановяването му започва през 1986 година с дарения и доброволен труд на жителите на Крушево. При една екскурзия до Македония, Борис Маскръчки успява да види този храм и по-късно се среща с инициаторите за възстановяването му. След като проверяват творческите му възможности, го канят да зографисва черквата. В инициативния комитет участват и родителите на известната македонска звезда Тоше Проески – Никола и Доминика Проески, чиято мъка по загубения син не може да бъде описана. 16 октомври 2007 година е черен ден за тях и за балканската музика: в автомобилна катастрофа на 26 години загива Тоше Проески.

Утехата им е този храм да бъде довършен и изпипан до съвършенство, защото в него своята душа е оставил и Тоше. Той е дарил олтара на храма, направен от прилепски мрамор, но не успява да го види завършен. „Не сакаме черква за 100, а за 1000 години”, казват близките на Тоше и никога няма да забравят думите му: „Вярвам в Бог и единствено на него мога да благодаря за дарбата, която имам. На това, което работя, гледам като на мисия, която се изпълнява чрез мен. Аз съм само марионетка. Моята най-голяма мечта е да бъдем по-добри хора. Само с любов можем да преодолеем всички несгоди”.

Тоше Проески е един от най-обичаните певци на Балканите. Наричат го „Балканският ангел”. Той е и най-младият посланик на УНИЦЕФ в света – на 26 години става носител на наградата „Майка Тереза” за многобройните си благотворителни концерти и неафишираната хуманитарна дейност, която извършва. Роден е на 25 януари 1981 година в Прилеп, но израства в Крушево, откъдето са и неговите родители. Музикалната му кариера започва през 1992 година след едно участие в популярния детски фестивал „Златно славейче”. На 18 години издава първия си албум „Некаде во нокта”. Като професионален музикант записва Музикалната академия в Скопие със специалност „Оперно пеене”. През 2004 г. Тоше представя Македония на Евровизия с песента „Ангел си ти”. На 1 септември 2007 година издава албума си „Игри без граници”. В припева на песента пее:

Защото моят живот е игра без граници,

уморена история, късане на страници,

на които нищо не пише.

Защото моят живот е вечно падане

като добавя загубите, нищо не остава

само още нося навици

и всичко така остава.

Албумите, които издава са едни от най-успешните в музикалната история на Балканския полуостров.

В ранния час на 16 октомври 2007 година Тоше Проески загива в атомобилна катастрофа на магистралата Загреб –Липовац, край Нова Градишка в Хърватия, седмица след грандиозния си тричасов концерт в Скопие. Пътувал е на седалката до 32 годишния шофьор Георге Георгиевски, за който предполагат, че е задрямал, а Тоше е издъхнал в съня си. След смъртта му, той продължава да е най-популярният певец във всички държави от бивша Югославия /СФРЮ/. След тази трагична случка той става още по популярен и в България. За своите фенове Тоше казва: „Моята публика е най-голямата ми радост – за хората пея и живея. Защо публиката също ме обича? Аз не се щадя никога. За мое щастие аз и моите фенове дишаме като едно цяло”. Борис разказва, че веднъж пътувал с мъж от Разлог, който само като чул името на Тоше Проески, кожата на ръцете му настръхнала, защото се сетил за песента „Зайди, зайди, ясно слънце”, изпята от Тоше. Борис среща много негови фенове, разпръснати по света, които го боготворят.

Художникът Борис Маскръчки е роден през 1969 година на 14 октомври и живее с усещането за закрилата на Света Петка. От 1991 година рисува портрети, икони и прави стенописи. Разказва, че работата му в храма е отшелническа, но я върши с отдаденост и любов, не защото така трябва, а защото наблюдава искрената вяра на хората в Бога. Рисува в руски стил, по подобие на стенописите във Възнесенската черква в Подмосковието. И всяка библейска сцена съгласува с отец Павле. Надява се до две години черквата да бъде завършена и хората да я видят в пълния й блясък за здраве и утеха на живите.

Оксана Данаилова е жената, която свързва художника Борис Маскръчки с инициаторите за възстановяване на храма „Преображение Господне” в Крушево. Нейната майка е рускиня, баща й е от село Полето, община Симитли. Оксана е вдовица с три деца, работи в архива на НАП в Благоевград и в момента ще се омъжва за втори път за Пеце Руяноски от Крушево, който е треньор по волейбол и са на еднаква възраст – 47 години. За запонанството им, за любовта, за историята на Крушево, за общите ни традиции и за участието им в благотворителната дейност на фен клуба на Тоше Проески в Благоевград – ще чуете един интересен и емоционален разказ на една лъчезарна жена с благородно сърце и добра душа. Заедно с Пеце търсят истините в общата ни история и смятат, че заедно можем да живеем в мир и хармония, защото сме: „Един народ – две държави”.

за Крушево

за Тоше Проески и благотворителността

Tagged as: Борис Маскръчки, Тоше Проески, храм "Преображение Господне", Питу Гули, Крушево, Крушевска република, Илинденско въстание.