Последни заключителни дни за джаз фестивала в Банско
На снимката: PostBalkanTon и Desy and the Shinig Stockings. В петък публиката ще се срещне с изкуството на Хесус Молина, един от най-популярните млади джаз пианисти в САЩ. Учи в […]
chevron_left
-
play_arrow
“Живеем в езика, който ни събира” Разговор с професор Боян Биолчев за повестта „Преселението“, за времето отразено в нас и за днешния ни ден
Паулиана Новакова -
play_arrow
„Крепост не пада никога отвън, тя пада само отвътре“- проф. д.и.н. Лизбет Любенова за уроците на историята
Паулиана Новакова -
play_arrow
ПРЕМЪЛЧАНИТЕ ИСТИНИ: Цанко Серафимов за “Синята тетрадка” на Иван Михайлов и “Пет кървави изповеди” от Асен Аврамов на издателство Орбел
Паулиана Новакова -
play_arrow
„ОТВЪД СВЕТА“-ЛЕГЕНДАТА КОВАЧЕВИЦА. Болярски и костурски родове ли са я създавали? Фотографът Косьо Косев разказва
Паулиана Новакова -
play_arrow
„Към езерото“-Човешката география на Балканите отвъд политическите граници -разговор с Капка Касабова
Паулиана Новакова -
play_arrow
Цанко Серафимов: Иван Михайлов, познатият непознат
Паулиана Новакова -
play_arrow
„Ум царува, ум робува“, или защо толкова малко знаем за Георги Раковски – проф. Кирил Топалов
Паулиана Новакова -
play_arrow
„Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост
Паулиана Новакова -
play_arrow
Спомените на Васил Гърков от Кукуш
Юлия Караджова -
play_arrow
Спомените на Васил Гърков от Кукуш
Юлия Караджова -
play_arrow
Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев
Паулиана Новакова -
play_arrow
Кешлъко гори!!!
Юлия Караджова -
play_arrow
Кешлъко гори!!!
Юлия Караджова -
play_arrow
Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
Валери Тодоров -
play_arrow
Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
Валери Тодоров -
play_arrow
Водици в Добърско
Юлия Караджова -
play_arrow
“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
Юлия Караджова -
play_arrow
“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
Юлия Караджова -
play_arrow
Старчевата в Разлог – назад към древността
Юлия Караджова -
play_arrow
Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен”
Юлия Караджова -
play_arrow
“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
Юлия Караджова -
play_arrow
“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
Юлия Караджова -
play_arrow
Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща….
Валери Тодоров -
play_arrow
В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА!
Юлия Караджова -
play_arrow
Кръстена на Света Екатерина
Юлия Караджова -
play_arrow
„Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА
Паулиана Новакова -
play_arrow
Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден
Юлия Караджова -
play_arrow
Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония
Паулиана Новакова -
play_arrow
Юра Константинова – Българите в османския Солун
Юлия Караджова -
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
Юлия Караджова -
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
Юлия Караджова -
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
Юлия Караджова -
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова -
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова -
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова -
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова -
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова -
play_arrow
Гутенберговата революция и българите
Паулиана Новакова -
play_arrow
Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН
Паулиана Новакова -
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова -
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова -
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова -
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова
В проекта с инвестиции ще участват по трима партньори от страна на България и Северна Македония.
Туристическо влакче ще осигури облекчен достъп на туристите до основните забележителности край община Петрич – Античния град Хераклея Синтика, планината Кожух и църквата „Св. Петка“.
Влакчето ще бъде електрическо с цел опазване на околната среда, като ще има платформа за хора с увреждания и мултимедийна система за информация за обектите. В зона за паркиране ще бъде изградена зарядна станция за влакчето, като на паркинга на античния град Хераклея Синтика ще бъдат изградени база за ремонт и зареждане на електрически велосипеди, паркинг и подходящи условия за почивка на туристите.
Проектът ще струва почти милион евро. Бюджетът ще бъде поделен между община Петрич, като водещ партньор, община Струмяни и неправителствената организация Бизнес Информационен и консултантски център от гр. Сандански и трима партньори от Северна Македония – общините Струмица и Берово и неправителствената организация Туристически съюз – Струмица.
Хераклея Синтика е античен град, разположен в землището на Рупите, общин Петрич. Бил е център на областта Синтика, населявана от тракийското племе синти. Споменава се още от Омир, Херодот и Тукидид. 80 % от територията на Кожух планина е на територията на Северна Македония, а 20 % – в Гърция. Има вулканичен произход, като долната част е изградена от шисти, а горната е варовикова. Общата й територия е 1220 кв. кв. Склоновете са стръмни и с ранзообразна растителност. Църквата “Света Петка” в Рупите е изградена по проект на арх. Бодан Томалевски и Лозан Лозанов. Изписана е от Светлин Русев, а ктитор е била Баба Ванга, която е погребана край храма. От 2003 г. е сред стоте туристически обекта в България.
