

ИСТОРИЯТА НА САША ЛАСИНА
От хърватския остров Брач през Воден и Калапот в Егейска Македония, до Благоевград Животът на Саша Ласина е сюжет за роман, особено ако се проследят назад във времето хората и […]
play_arrow
“Живеем в езика, който ни събира” Разговор с професор Боян Биолчев за повестта „Преселението“, за времето отразено в нас и за днешния ни ден
Паулиана Новакова
play_arrow
„Крепост не пада никога отвън, тя пада само отвътре“- проф. д.и.н. Лизбет Любенова за уроците на историята
Паулиана Новакова
play_arrow
ПРЕМЪЛЧАНИТЕ ИСТИНИ: Цанко Серафимов за “Синята тетрадка” на Иван Михайлов и “Пет кървави изповеди” от Асен Аврамов на издателство Орбел
Паулиана Новакова
play_arrow
„ОТВЪД СВЕТА“-ЛЕГЕНДАТА КОВАЧЕВИЦА. Болярски и костурски родове ли са я създавали? Фотографът Косьо Косев разказва
Паулиана Новакова
play_arrow
„Към езерото“-Човешката география на Балканите отвъд политическите граници -разговор с Капка Касабова
Паулиана Новакова
play_arrow
Цанко Серафимов: Иван Михайлов, познатият непознат
Паулиана Новакова
play_arrow
„Ум царува, ум робува“, или защо толкова малко знаем за Георги Раковски – проф. Кирил Топалов
Паулиана Новакова
play_arrow
„Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост
Паулиана Новакова
play_arrow
Спомените на Васил Гърков от Кукуш
Юлия Караджова



Спомените на Васил Гърков от Кукуш
Юлия Караджова


Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев
Паулиана Новакова



Кешлъко гори!!!
Юлия Караджова



Кешлъко гори!!!
Юлия Караджова



Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
Валери Тодоров



Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
Валери Тодоров


Водици в Добърско
Юлия Караджова



“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
Юлия Караджова



“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
Юлия Караджова


Старчевата в Разлог – назад към древността
Юлия Караджова
Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен”
Юлия Караджова



“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
Юлия Караджова



“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
Юлия Караджова


Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща….
Валери Тодоров


В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА!
Юлия Караджова


Кръстена на Света Екатерина
Юлия Караджова


„Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА
Паулиана Новакова


Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден
Юлия Караджова


Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония
Паулиана Новакова


Юра Константинова – Българите в османския Солун
Юлия Караджова




Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
Юлия Караджова




Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
Юлия Караджова




Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
Юлия Караджова






120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова






120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова






120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова






120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова






120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова


Гутенберговата революция и българите
Паулиана Новакова


Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН
Паулиана Новакова





45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова





45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова





45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова





45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова


„Кръстен съм Георги на дядо ми, комитата от четата на Апостол войвода, когото народът ни възпява в много песни като Ениджевардарското слънце.“ Той е баща на майка му, родена в Ениджѐ Ва̀рдар или Па̀зар. По бащина линия Георги Иванчев е от Постол, близко село до античния Пела, разположено на хълм в северозападния край на пресушеното между 1927 и 1937 година Ениджевардарско езеро. През 1924 година питат дядо му – ти българин ли си или грък? Той отговаря, че е българин и тогава му казват – взимаш, каквото имаш и заминаваш за България. Да, но най-малкият му син, бащата на Георги в това време е бил войник, гръцки войник в Лариса. Налага се единият му чичо, четвъртият брат, да остане и да дочака най-малкия си брат да се уволни. И това се случва, а за България заминава след като се жени за баба му през 1932 г. Другият му дядо по майчина линия също е бил четник на Апостол войвода, основна фигура на ВМРО в Солунския революционен окръг,който след Илинденско – Преображенското въстание организира българската съпротива в района. Романът „Гласовете ви чувам“ на Димитър Талев започва с песен за Апостол войвода:
„Седи, ни му шетай, а бре, бай Постоле,
воо нокьно време по месечина.
На път те чекат, а бре, бай Постоле,
на път те чекат дор три посии:
първа посия — гърци андарти,
втора посия — турци джандари,
трета посия — клети шпиони“.
Но да се върнем към дядото на Георги Иванчев. По време на въстанието от 1903 година, тогава са били в блатото, така са наричали Ениджевардарското езеро, там в шаварите (голямата тръстика) са се криели четниците, дядо му е бил ранен и по каналите на организацията се озовава в София, за да се лекува, а през 1909 година се връща в Македония и се жени за баба му, която пък е от Субашевия род. Да, но се случва нещо странно на полето, опитният четник умира при неизяснени обстоятелства и е погребан там, в Ениджевардарско.


Tagged as: Апостол войвода, "Мера според мера", "Гласовете ви чувам".


Радомира Михова е магистър по чешки език и литература, създател е на тренинга „Успешен Глас“ и сертифициран лектор по речеви технологии от руската школа по комуникации на Наталия Козелкова. По професия е радио журналист с 27 годишна практика. Автор е на десетки предавания в различни области – култура, изкуство, образование, музика и др. Носител е на престижни награди за радио предавания – Голямата награда на фестивала „Сребърна вълна” – к. к. Албена (2003 г.) за „Веда Словена“, „Осмата муза“ (2003 г.), награда „Сирак Скитник“ за принос в издателската дейност на БНР (2010 г.), Първа награда за „Без резервация“ в категория „Радио“ на Министерството на туризма (2019 г.) и др. От 2008 до 2014 г. е била директор „Рекламно – издателска къща“ на Българското национално радио, а до 2018 г. – главен редактор на Радио София. Член е на СБЖ.




Юлия Караджова 23.03.2020
От хърватския остров Брач през Воден и Калапот в Егейска Македония, до Благоевград Животът на Саша Ласина е сюжет за роман, особено ако се проследят назад във времето хората и […]


Юлия Караджова 18.10.2026


Юлия Караджова 14.10.2026
Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.

