ЕНИДЖЕВАРДАРСКИЯТ РОД НА ГЕОРГИ ИВАНЧЕВ ОТ АСЕНОВГРАД

Радомира Михова 25.03.2020 5

„Кръстен съм Георги на дядо ми, комитата от четата на Апостол войвода, когото народът ни възпява в много песни като Ениджевардарското слънце.“ Той е баща на майка му, родена в Ениджѐ Ва̀рдар или Па̀зар. По бащина линия Георги Иванчев е от Постол, близко село до античния Пела, разположено на хълм в северозападния край на пресушеното между 1927 и 1937 година Ениджевардарско езеро. През 1924 година питат дядо му – ти българин ли си или грък? Той отговаря, че е българин и тогава му казват – взимаш, каквото имаш и заминаваш за България. Да, но най-малкият му син, бащата на Георги в това време е бил войник, гръцки войник в Лариса. Налага се единият му чичо, четвъртият брат, да остане и да дочака най-малкия си брат да се уволни. И това се случва, а за България заминава след като се жени за баба му през 1932 г. Другият му дядо по майчина линия също е бил четник на Апостол войвода, основна фигура на ВМРО в Солунския революционен окръг,който след Илинденско – Преображенското въстание организира българската съпротива в района. Романът „Гласовете ви чувам“ на Димитър Талев започва с песен за Апостол войвода:

„Седи, ни му шетай, а бре, бай Постоле,
воо нокьно време по месечина.

На път те чекат, а бре, бай Постоле,

на път те чекат дор три посии:

първа посия — гърци андарти,

втора посия — турци джандари,

трета посия — клети шпиони“.

Но да се върнем към дядото на Георги Иванчев. По време на въстанието от 1903 година, тогава са били в блатото, така са наричали Ениджевардарското езеро, там в шаварите (голямата тръстика) са се криели четниците, дядо му е бил ранен и по каналите на организацията се озовава в София, за да се лекува, а през 1909 година се връща в Македония и се жени за баба му, която пък е от Субашевия род. Да, но се случва нещо странно на полето, опитният четник умира при неизяснени обстоятелства и е погребан там, в Ениджевардарско.

Георги Иванчев е посетил няколко пъти родните места на своите предци и много му харесва Егейска Македония. Спомня си, че родният дом много е липсвал особено на неговата майка, която все тъжни песни му е пяла, а една той помни –„Тежък камък ми е паднал“. А семейните спомени той предава на внучката си Гергана, която живее и учи в Лондон.

Tagged as: Апостол войвода, "Мера според мера", "Гласовете ви чувам".

Rate it

Автор

Радомира Михова

Радомира Михова е магистър по чешки език и литература, създател е на тренинга „Успешен Глас“ и сертифициран лектор по речеви технологии от руската школа по комуникации на Наталия Козелкова. По професия е радио журналист с 27 годишна практика. Автор е на десетки предавания в различни области – култура, изкуство, образование, музика и др. Носител е на престижни награди за радио предавания – Голямата награда на фестивала „Сребърна вълна” – к. к. Албена (2003 г.) за „Веда Словена“, „Осмата муза“ (2003 г.), награда „Сирак Скитник“ за принос в издателската дейност на БНР (2010 г.), Първа награда за „Без резервация“ в категория „Радио“ на Министерството на туризма (2019 г.) и др. От 2008 до 2014 г. е била директор „Рекламно – издателска къща“ на Българското национално радио, а до 2018 г. – главен редактор на Радио София. Член е на СБЖ.

Вижте още

От един род

1652

Без граници

ИСТОРИЯТА НА САША ЛАСИНА

Юлия Караджова 23.03.2020

От хърватския остров Брач през Воден и Калапот в Егейска Македония, до Благоевград Животът на Саша Ласина е сюжет за роман, особено ако се проследят назад във времето хората и […]