playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    ОТКРИВАНЕТО НА ГАРАТА В ГОРНА ДЖУМАЯ – разказва Любима Димитрова
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Не се вракяй, сине”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ОДРИНСКАТА КРЕПОСТ разказва полковник доц. д-р Станчо Станчев
    Радомира Михова

  • cover play_arrow

    ЧОВЕКЪТ И ВОЙВОДАТА ДИЛБЕР ИЛИЯ Прототипът на Дилбер Танас от филма „Мера според мера”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ГОРНОДЖУМАЙСКИЯТ ВОЙВОДА. акад. Христо Григоров за своя дядо, Христо (Ичко) Бойчев,
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ЕНИДЖЕВАРДАРСКИЯТ РОД НА ГЕОРГИ ИВАНЧЕВ ОТ АСЕНОВГРАД
    Радомира Михова

  • cover play_arrow

    ИСТОРИЯТА НА САША ЛАСИНА
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НЕПРОЧЕТЕНИТЕ АРХИВИ НА ВАНЧЕ МИХАЙЛОВ
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    ЦАР И ВОЙВОДА Мая Вапцарова за дядо си, Йонко Вапцаров
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    ЦАР И ВОЙВОДА Мая Вапцарова за дядо си, Йонко Вапцаров
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    проф. ЛИЛИЯ ИЛИЕВА-научните аргументи в езиковия спор
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    проф. КИРИЛ ТОПАЛОВ: „Мога ли да приема аз, че дядо ми, който си е давал здравето и живота в тия борби, не е говорил български?
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Доц. д-р Димитър Тюлеков за македонския език
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    140 години „Св. св. Кирил и Методий-бивша Солунска“ гимназия
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Три сестри
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Петьо Кръстев: „ТРАДИЦИОННИТЕ ПЕСНИ НЯМАТ ГРАНИЦИ“
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Петьо Кръстев: „ТРАДИЦИОННИТЕ ПЕСНИ НЯМАТ ГРАНИЦИ“
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Неда Антонова – Съвършената Преподобна Стойна
    Радомира Михова

  • cover play_arrow

    КАФЕНЕ „КОСТУР“
    Радомира Михова

  • cover play_arrow

    Пътуване към корените
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Доц. д-р Владимир Пенчев: Време е да поставим паметна плоча на дома, в който е живял Валадимир Сис.
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    проф. МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ: Достоверни ли са новооткритите стихове, писма и документи на Яворов в контекста на връзката му с борбите в Македония? Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Радио Стримоника, българо-гръцко радио в с.Ръждавица. “Чрез културата можем да правим много неща заедно” Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Че сѝте ние сме ѐдин народ тука Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Моето семейство и Миладиновия род Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Родовият очерк на Янка Иванова от с. Старчища
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    148 години от рождението на Гоце Делчев Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    КОСТАДИН ФИЛИПОВ: “По произход съм българин..”
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    КОСТАДИН ФИЛИПОВ: “По произход съм българин..”
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Село Добърско – църквата и рилската пъстърва
    Радомира Михова

  • cover play_arrow

    Село Добърско – църквата и рилската пъстърва
    Радомира Михова

  • cover play_arrow

    ЖИВОТЪТ МЕЖДУ НЕ И ДА: „НО-УИ“ НА ЛИДИЯ ДИМКОВСКА Стефан Стефанов

play_arrow

Без граници

ЕНИДЖЕВАРДАРСКИЯТ РОД НА ГЕОРГИ ИВАНЧЕВ ОТ АСЕНОВГРАД

Радомира Михова 25.03.2020 5


Background
share close

 

„Кръстен съм Георги на дядо ми, комитата от четата на Апостол войвода, когото народът ни възпява в много песни като Ениджевардарското слънце.“ Той е баща на майка му, родена в Ениджѐ Ва̀рдар или Па̀зар. По бащина линия Георги Иванчев е от Постол, близко село до античния Пела, разположено на хълм в северозападния край на пресушеното между 1927 и 1937 година Ениджевардарско езеро. През 1924 година питат дядо му – ти българин ли си или грък? Той отговаря, че е българин и тогава му казват – взимаш, каквото имаш и заминаваш за България. Да, но най-малкият му син, бащата на Георги в това време е бил войник, гръцки войник в Лариса. Налага се единият му чичо, четвъртият брат, да остане и да дочака най-малкия си брат да се уволни. И това се случва, а за България заминава след като се жени за баба му през 1932 г. Другият му дядо по майчина линия също е бил четник на Апостол войвода, основна фигура на ВМРО в Солунския революционен окръг,който след Илинденско – Преображенското въстание организира българската съпротива в района. Романът „Гласовете ви чувам“ на Димитър Талев започва с песен за Апостол войвода:

 

„Седи, ни му шетай, а бре, бай Постоле,
воо нокьно време по месечина.

На път те чекат, а бре, бай Постоле,

на път те чекат дор три посии:

първа посия — гърци андарти,

втора посия — турци джандари,

трета посия — клети шпиони“.

 

Но да се върнем към дядото на Георги Иванчев. По време на въстанието от 1903 година, тогава са били в блатото, така са наричали Ениджевардарското езеро, там в шаварите (голямата тръстика) са се криели четниците, дядо му е бил ранен и по каналите на организацията се озовава в София, за да се лекува, а през 1909 година се връща в Македония и се жени за баба му, която пък е от Субашевия род. Да, но се случва нещо странно на полето, опитният четник умира при неизяснени обстоятелства и е погребан там, в Ениджевардарско.

 

Георги Иванчев е посетил няколко пъти родните места на своите предци и много му харесва Егейска Македония. Спомня си, че родният дом много е липсвал особено на неговата майка, която все тъжни песни му е пяла, а една той помни –„Тежък камък ми е паднал“. А семейните спомени той предава на внучката си Гергана, която живее и учи в Лондон.

Tagged as: , , .

Rate it
Автор

Радомира Михова

Радомира Михова е магистър по чешки език и литература, създател е на тренинга „Успешен Глас“ и сертифициран лектор по речеви технологии от руската школа по комуникации на Наталия Козелкова. По професия е радио журналист с 27 годишна практика. Автор е на десетки предавания в различни области – култура, изкуство, образование, музика и др. Носител е на престижни награди за радио предавания – Голямата награда на фестивала „Сребърна вълна” – к. к. Албена (2003 г.) за „Веда Словена“, „Осмата муза“ (2003 г.), награда „Сирак Скитник“ за принос в издателската дейност на БНР (2010 г.), Първа награда за „Без резервация“ в категория „Радио“ на Министерството на туризма (2019 г.) и др. От 2008 до 2014 г. е била директор „Рекламно – издателска къща“ на Българското национално радио, а до 2018 г. – главен редактор на Радио София. Член е на СБЖ.

Background
Вижте още
От един род
play_arrow
share playlist_add
close
  • 322

Без граници

ИСТОРИЯТА НА САША ЛАСИНА

Юлия Караджова 23.03.2020

От хърватския остров Брач през Воден и Калапот в Егейска Македония, до Благоевград Животът на Саша Ласина е сюжет за роман, особено ако се проследят назад във времето хората и […]

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.