playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    Да възкресим родовата и историческата си памет
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Да възкресим родовата и историческата си памет
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    КАЛИНА ТАСЕВА: Никога не съм се замисляла дали съм българка или македонка
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    ВАЗОВАТА ЗАДРУГА. Катя Зографова за новата си книга: „Летопис на Вазовия род“
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ВАЗОВАТА ЗАДРУГА. Катя Зографова за новата си книга: „Летопис на Вазовия род“
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Македония в творчеството на Иван Вазов
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Влатко Стефановски на живо в София: за общатата история, която можем да разказваме с общата ни музика – ексклузивно интервю преди концерта
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ХЕРАКЛЕЯ СИНТИКА- наследството на историята, което можем да превърнем в съвременен разказ с щастлив край
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ХЕРАКЛЕЯ СИНТИКА- наследството на историята, което можем да превърнем в съвременен разказ с щастлив край
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Ничии между две държави
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Ничии между две държави
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Иван Гиздавков, родовата памет и паметта на виното
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Влайчо Караиванов – кмет на Свети Врач и добър стопанин на града /1934 – 1937 г./
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Влайчо Караиванов – кмет на Свети Врач и добър стопанин на града /1934 – 1937 г./
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    БЪДИ ПРЕДИ ВСИЧКО ЧОВЕК!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    КЪДЕ Е ГРОБЪТ НА МЕТОДИЙ И КОЛКО ОЩЕ НЕЩА НЕ ЗНАЕМ ЗА СВЕТИТЕ БРАТЯ?
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    СПОМЕНИ ОТ ПРЕДИ 93 ГОДИНИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    СПОМЕНИ ОТ ПРЕДИ 93 ГОДИНИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЗА ЕТНИЧЕСКИЯ И ПОЛИТИЧЕСКИЯ МАКЕДОНИЗЪМ-продължение на разговора с професор Ангел Димитров въз основа на книгата му „Македония между югославизма и национализма. Раждането на една нова държава“
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ЕДИН НАРОД – ДВЕ ДЪРЖАВИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЕДИН НАРОД – ДВЕ ДЪРЖАВИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЕДИН НАРОД – ДВЕ ДЪРЖАВИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЛЕТНИ ОПЕРНИ ВЕЧЕРИ НА ОТКРИТО В БЛАГОЕВГРАД
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    12 ЮНИ – ДЕН НА ДЕТСКОТО ТВОРЧЕСТВО В БЛАГОЕВГРАД
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    РУМЯНА ХАЛАЧЕВА ГОСТУВА В БЛАГОЕВГРАД С РОМАНА СИ „ДЪЛБИНИТЕ НА ДРЕВНОСТТА”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЕВЕЛИНА ДИНОВА И ЛЮБОМИР ШАРЛАНДЖИЕВ – ДЕЦА ОТ ЕДИН РОД – НА БЕЖАНЦИ ОТ ГЕВГЕЛИЙСКО
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЕВЕЛИНА ДИНОВА И ЛЮБОМИР ШАРЛАНДЖИЕВ – ДЕЦА ОТ ЕДИН РОД – НА БЕЖАНЦИ ОТ ГЕВГЕЛИЙСКО
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    проф. АНГЕЛ ДИМИТРОВ: ИСТОРИЯТА ОБЩА, ИЛИ СПОДЕЛЕНА?
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    РОДЕНА С МИСИЯТА ДА ОБИЧА И ДА БЪДЕ ОБИЧАНА
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ПРОФ. НИКОЛАЙ ОВЧАРОВ: БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ – ЕДИН НАРОД ИЛИ ДВА НАРОДА, ЕДИН ОБЩ ЕЗИК ИЛИ ДВА РАЗЛИЧНИ ЕЗИКА?
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    ПРОФ. НИКОЛАЙ ОВЧАРОВ: БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ – ЕДИН НАРОД ИЛИ ДВА НАРОДА, ЕДИН ОБЩ ЕЗИК ИЛИ ДВА РАЗЛИЧНИ ЕЗИКА?
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    ПРОФ. НИКОЛАЙ ОВЧАРОВ: БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ – ЕДИН НАРОД ИЛИ ДВА НАРОДА, ЕДИН ОБЩ ЕЗИК ИЛИ ДВА РАЗЛИЧНИ ЕЗИКА?
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    ДИМИТЪР ТАЛЕВ: „ЧУДНА И ТОЛКОВА ХУБАВА БЪРКОТИЯ Е ЖИВОТЪТ”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „БЪЛГАРСКАТА ПЕПЕЛЯШКА“ ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ИТАЛИАНСКИЯ ЖУРНАЛИСТ ДЖУЗЕПЕ МОДРИЧ
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „БЪЛГАРСКАТА ПЕПЕЛЯШКА“ ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ИТАЛИАНСКИЯ ЖУРНАЛИСТ ДЖУЗЕПЕ МОДРИЧ
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ФОТОИЗЛОЖБА „СОЛУНСКАТА АЛМА МАТЕР”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ФОТОИЗЛОЖБА „СОЛУНСКАТА АЛМА МАТЕР”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    СВЕТЪТ НА ЩЪРКЕЛОВ. „ Ако България изчезне, можем само по творбите на Щъркелов да я възстановим“
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    МОЯТ ДЕДО БЕШЕ МНОГО ЧУЕН
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ДВАМА БРАТЯ КОСТАДИН И НИКОЛА ПАНТУШЕВИ ОТ СЕЛО БАНИЦА ПОГРЕБВАТ ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ СЛЕД УБИЙСТВОТО МУ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЗА ДОЙРАНСКАТА ЕПОПЕЯ И ХАРИЗМАТА НА БЪЛГАРСКИЯ ВОИН – ПИСАТЕЛЯТ ХРИСТО БУКОВСКИ
    Радомира Михова

  • cover play_arrow

    „ОТ РАННИ МЛАДИНИ ОБИЧАХ И ТЪРСЕХ БОГА И БОЖЕСТВЕНОТО ВЪВ ВСИЧКО…” – МИТРОПОЛИТ БОРИС НЕВРОКОПСКИ
    Юлия Караджова

play_arrow

Без граници

ГОРНОДЖУМАЙСКИЯТ ВОЙВОДА. АКАД. ХРИСТО ГРИГОРОВ ЗА СВОЯ ДЯДО – ХРИСТО (ИЧКО) БОЙЧЕВ

Паулиана Новакова 25.03.2020 5


Background
share close

В каква степен родовата памет предопределя жизнения път на човека?  Ако се вслушаме в разказа на Христо Григоров, ще повярваме, че нищо не е случайно. Че таченето на делото на нашите предци влияе не само на личните ни житейски избори, но и подхранва  убедеността, че  генетичният код  на националната ни идентичност няма да се загуби.

Христо Бойчев, Ичко войвода. В личния разказ на неговия внук, Христо Григоров, паметникът, пред който горноджумайци се прекланят, защото той е човекът, който  на два пъти спасява града, оживява от плът и кръв. Спасява го с оръжие, спасява го с хитрост. Сам не успява да се спаси обаче, от превратностите на политиката, и по-късно бива  изселен от Горна Джумая, защото  не се писал „македонец“.

 

Трябва да се знае, че тогава Коминтерна,  Тито, Сталин и Димитров, вземат едно решение, Пиринска Македония  да бъде присъединена към Югославия. Затова е трябвало да се промени самосъзнанието на населението, да бъдат македонци“ – разказва Христо Григоров.

И с два куфара, с баба Сандра, в конски вагон ги пращат в Бяла черква. Заедно с: „цялата интелигенция на този край- доктори, учители и пр, отказали да се пишат „македонци.“

Много неща не знаем за това време и е хубаво да ги чуем от първа ръка. Защото познанието на миналото, поуките от историята, ни връщат към онзи морал, който са имали нашите предци. Морал, който ги е съхранил във времето. Морал, от който имаме нужда и сега. Върнем ли си ценностната си система, завещана от предците, в която  съпричастието, милосърдието,  солидарността, са основните човешки добродетели,  нищо не може да ни заплаши, убеден е Христо Григоров.

Затова и доброволчеството е главната мисия на Червения кръст днес.

Д-р х.к.Христо Григоров се е погрижил за паметта  на своя дядо, но не само за него. Издава  книги, които да възродят и нашата памет, като попълнят белите петна в нея. Сред изданията  изключително ценно е фототипното копие  на сборника „Бъларски народни песни“ на Братя Миладинови от 1861 г.

 

Христо Генадиев Григоров  е  роден на 14 октомври 1944 г. в Благоевград. Завършил е висшето си образование във Висшия медицински институт в София, фармацевтичен факултет. Има следдипломна квалификация „Международни икономически отношения”. От 2011 г. е Доктор хонорис кауза на Българската академия на науките и изкуствата. През 2016 г. Академичният съвет на Българската академия на науката и изкуството единодушно присъжда почетното звание „Академик“ на г-н Христо Григоров за неговите изключителни заслуги за опазването и развитието на гражданското общество у нас и за приноса към българската наука на авторските му издания в областта на националната история и на историята и развитието на Българския Червен кръст.  

Работил е в Държавното аптечно управление към Министерството на здравеопазването, Генерален директор на фирма „Бристол Майерс” – САЩ, член на борда на директорите на Българо-американската банка  за инвестиции и развитие, Ръководител на първото българо-немско сдружение „Медабик”, Председател на Надзорния и на Управителния съвет на Търговска Банка “Средец”. Член е на борда на директорите на Българската търговско-промишлена палата и Заместник-председател  на Управителния съвет на Турско-Българска Търговско-Индустриална Камара.    

 Христо Григоров е член на БЧК повече от 25 години, през които  два мандата е председател на Столичната организация на БЧК, два мандата зам.-председател на БЧК и от 2001 г. е председател на БЧК – пети мандат. През всичките години работи всеотдайно за ефективната реализация на мисията на най-голямата и най-старата  хуманитарна организация у нас, за укрепване и  утвърждаване  на организацията като модерна и ефективна хуманитарна институция с европейски облик, стабилна опора и сигурен помощник на държавата и обществото.   

 

Tagged as: , , , , .

Rate it
Автор

Паулиана Новакова

Радиожурналист с 37 години журналистически стаж в Българското национално радио. Дългогодишен радиоводещ на публицистичното предаване „Добър ден“ (1983-2007). Директор на програмата за култура на БНР „Христо Ботев“ (2007-2009), директор на първото радио от ново поколение, Интернет радио Бинар (2009-2013). 
Главен редактор на сайт за медии и култура www.obache.bg. Сайтът е носител на наградата "Златоно перо“ на СБЖ pauliana.novakova@gmail.com

Background
Вижте още
Четата на Апостол войвода
От един род
play_arrow
share playlist_add
close
  • 342

Без граници

ЕНИДЖЕВАРДАРСКИЯТ РОД НА ГЕОРГИ ИВАНЧЕВ ОТ АСЕНОВГРАД

Радомира Михова 25.03.2020

  „Кръстен съм Георги на дядо ми, комитата от четата на Апостол войвода, когото народът ни възпява в много песни като Ениджевардарското слънце.“ Той е баща на майка му, родена […]

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.