ГОРНОДЖУМАЙСКИЯТ ВОЙВОДА. АКАД. ХРИСТО ГРИГОРОВ ЗА СВОЯ ДЯДО – ХРИСТО (ИЧКО) БОЙЧЕВ

В каква степен родовата памет предопределя жизнения път на човека?  Ако се вслушаме в разказа на Христо Григоров, ще повярваме, че нищо не е случайно. Че таченето на делото на нашите предци влияе не само на личните ни житейски избори, но и подхранва  убедеността, че  генетичният код  на националната ни идентичност няма да се загуби.

Христо Бойчев, Ичко войвода. В личния разказ на неговия внук, Христо Григоров, паметникът, пред който горноджумайци се прекланят, защото той е човекът, който  на два пъти спасява града, оживява от плът и кръв. Спасява го с оръжие, спасява го с хитрост. Сам не успява да се спаси обаче, от превратностите на политиката, и по-късно бива  изселен от Горна Джумая, защото  не се писал „македонец“.

„Трябва да се знае, че тогава Коминтерна,  Тито, Сталин и Димитров, вземат едно решение, Пиринска Македония  да бъде присъединена към Югославия. Затова е трябвало да се промени самосъзнанието на населението, да бъдат македонци“ – разказва Христо Григоров.

И с два куфара, с баба Сандра, в конски вагон ги пращат в Бяла черква. Заедно с: „цялата интелигенция на този край- доктори, учители и пр, отказали да се пишат „македонци.“

Много неща не знаем за това време и е хубаво да ги чуем от първа ръка. Защото познанието на миналото, поуките от историята, ни връщат към онзи морал, който са имали нашите предци. Морал, който ги е съхранил във времето. Морал, от който имаме нужда и сега. Върнем ли си ценностната си система, завещана от предците, в която  съпричастието, милосърдието,  солидарността, са основните човешки добродетели,  нищо не може да ни заплаши, убеден е Христо Григоров.

Затова и доброволчеството е главната мисия на Червения кръст днес.

Д-р х.к.Христо Григоров се е погрижил за паметта  на своя дядо, но не само за него. Издава  книги, които да възродят и нашата памет, като попълнят белите петна в нея. Сред изданията  изключително ценно е фототипното копие  на сборника „Бъларски народни песни“ на Братя Миладинови от 1861 г.

Христо Генадиев Григоров  е  роден на 14 октомври 1944 г. в Благоевград. Завършил е висшето си образование във Висшия медицински институт в София, фармацевтичен факултет. Има следдипломна квалификация „Международни икономически отношения”. От 2011 г. е Доктор хонорис кауза на Българската академия на науките и изкуствата. През 2016 г. Академичният съвет на Българската академия на науката и изкуството единодушно присъжда почетното звание „Академик“ на г-н Христо Григоров за неговите изключителни заслуги за опазването и развитието на гражданското общество у нас и за приноса към българската наука на авторските му издания в областта на националната история и на историята и развитието на Българския Червен кръст.  

Работил е в Държавното аптечно управление към Министерството на здравеопазването, Генерален директор на фирма „Бристол Майерс” – САЩ, член на борда на директорите на Българо-американската банка  за инвестиции и развитие, Ръководител на първото българо-немско сдружение „Медабик”, Председател на Надзорния и на Управителния съвет на Търговска Банка “Средец”. Член е на борда на директорите на Българската търговско-промишлена палата и Заместник-председател  на Управителния съвет на Турско-Българска Търговско-Индустриална Камара.    

 Христо Григоров е член на БЧК повече от 25 години, през които  два мандата е председател на Столичната организация на БЧК, два мандата зам.-председател на БЧК и от 2001 г. е председател на БЧК – пети мандат. През всичките години работи всеотдайно за ефективната реализация на мисията на най-голямата и най-старата  хуманитарна организация у нас, за укрепване и  утвърждаване  на организацията като модерна и ефективна хуманитарна институция с европейски облик, стабилна опора и сигурен помощник на държавата и обществото.   

Tagged as: Христо Григоров, Червения кръст, Христо Бойчев-Ичко войвода, Горна Джумая, национално-освободително движение в Македония.