

Спомените на Васил Гърков от Кукуш
Факсимиле на споменитеПише ги за трети път в края на живота си, след като на два пъти по стечение на обстоятелствата се изгубват няколко тетрадки, в които подробно описва участието […]
play_arrow
“Живеем в езика, който ни събира” Разговор с професор Боян Биолчев за повестта „Преселението“, за времето отразено в нас и за днешния ни ден
Паулиана Новакова
play_arrow
„Крепост не пада никога отвън, тя пада само отвътре“- проф. д.и.н. Лизбет Любенова за уроците на историята
Паулиана Новакова
play_arrow
ПРЕМЪЛЧАНИТЕ ИСТИНИ: Цанко Серафимов за “Синята тетрадка” на Иван Михайлов и “Пет кървави изповеди” от Асен Аврамов на издателство Орбел
Паулиана Новакова
play_arrow
„ОТВЪД СВЕТА“-ЛЕГЕНДАТА КОВАЧЕВИЦА. Болярски и костурски родове ли са я създавали? Фотографът Косьо Косев разказва
Паулиана Новакова
play_arrow
„Към езерото“-Човешката география на Балканите отвъд политическите граници -разговор с Капка Касабова
Паулиана Новакова
play_arrow
Цанко Серафимов: Иван Михайлов, познатият непознат
Паулиана Новакова
play_arrow
„Ум царува, ум робува“, или защо толкова малко знаем за Георги Раковски – проф. Кирил Топалов
Паулиана Новакова
play_arrow
„Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост
Паулиана Новакова
play_arrow
Спомените на Васил Гърков от Кукуш
Юлия Караджова



Спомените на Васил Гърков от Кукуш
Юлия Караджова


Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев
Паулиана Новакова



Кешлъко гори!!!
Юлия Караджова



Кешлъко гори!!!
Юлия Караджова



Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
Валери Тодоров



Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
Валери Тодоров


Водици в Добърско
Юлия Караджова



“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
Юлия Караджова



“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
Юлия Караджова


Старчевата в Разлог – назад към древността
Юлия Караджова
Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен”
Юлия Караджова



“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
Юлия Караджова



“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
Юлия Караджова


Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща….
Валери Тодоров


В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА!
Юлия Караджова


Кръстена на Света Екатерина
Юлия Караджова


„Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА
Паулиана Новакова


Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден
Юлия Караджова


Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония
Паулиана Новакова


Юра Константинова – Българите в османския Солун
Юлия Караджова




Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
Юлия Караджова




Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
Юлия Караджова




Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
Юлия Караджова






120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова






120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова






120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова






120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова






120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова


Гутенберговата революция и българите
Паулиана Новакова


Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН
Паулиана Новакова





45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова





45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова





45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова





45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова
София Гълъбова 09.04.2021


Оцеляла през вековете, преминала през добри и лоши исторически събития, черквата „Свети Георги Победоносец“ в село Баня е съхранил отпечатъка на съдбата на хората от Разложкия край. Зад стените на храма и до днес са запазени следите на исторически събития, превърнали се в символ на волята на българина да брани вярата си и своята свобода.
На снимката: Отец Янко Русков
Издига се в центъра на селото със своята внушителна архитектура и камбанария, извисена над основната сграда. Хората успяват да съхранят храма и до днес, макар и много пъти да е опожаряван и срутван до основи от чужди нашественици. По думите на отец Янко Русков през 1801 година кърджалии, които минават през Разложкия край опустошават и изгарят старата черква. За да получат разрешение от султана, да изградят наново святото място, през 1834 година местните хора стигат чак до Истанбул. Върху мраморна плоча, която днес може да се види върху външната стена на храма е издълбан текста на султанското разрешение за неговото построяване. В друг надпис в черквата пък е отбелязано, че е построена от чорбаджи Стойко Бояджиев, Иван Ясянчин и жителите на село Баня. Храмът „Свети Георги Победоносец“ в село Баня е осветен през 1835 година от самоковския митрополит Игнатий. А свещенослужител става Иван Асянчин. Преди да приеме духовният сан е бил даскал в местното училище. Служи в храма „Свети Георги Победоносец“ и се включва активно в подготовката на Кресненско-Разложкото въстание. Разлог, Разложка околия не остава безучастна, разказва отец Янко Русков. В село Баня се развива основната битка между турци и въстаниците, преди всичко от съседните селища – Добърско, Драглище , Белица, Годлево, Банско и Разлог. „Има много убити хора. Обаче, най-голямото нещастие, което стига – това е селото. Цялото село се запалва. Запалват църквата. Ограбват я изцяло. Всичко, което е имало, остават само отново голи зидове. Трагедията е страшна. Хората са принудени да бягат, да се спасят“, допълва отец Янко Русков. Отец Иван Асянчин също напуска село Баня и се установява в Самоков. Но продължава да помага за съхраняването на храма, в който е служил, както и за просвещението на хората в родното му село. Дарява 50 декара земя на църквата и изпраща 2 хиляди златни лева за децата, които учат и които са пострадали по времето на въстанието.


След като за втори път храмът „Свети Георги Победоносец“ е сринат до основи, повече от десет години хората на село Баня се опитват отново да го възстановят със собствени средства. През 1891 година черквата е завършена в сегашния и вид.
По време на освободителните Балкански войни, от храма „Свети Георги Победоносец“ местните хора водят главното сражение срещу турските войски. Върху образите на светците от външната стенопис все още се виждат следите от куршумите , с които светинята е обстрелвана по време на битката. В двора на черквата „Свети Георги Победоносец“, хората от село Баня са издигнали и монументи, в памет на загиналите войници в освободителните войни. А храмът за местните жители се е превърнал в най-яркия символ на вярата и свободния им дух.
Tagged as: черквата „Свети Георги Победоносец“ в село Баня.


Родена през 1959 година в град Мелник. Учила в Основно училище „Емануил Васкидович” – град Мелник, средното си образование получава в Политехническа гимназия „Св.св. Кирил и Методий” /бивша Солунска/ - Благоевград. Магистър по история, философия и социология. От 1990 година работи като журналист. Щатен кореспондент на в. „Пиринско дело” и в. „Струма” от Сандански. Главен редактор на новините, след това изпълнителен директор на КТБ – Благоевград. От 2000 година е организатор „Реклама” в Канал „Пирин”, а от 2011 година – репортер и редактор в БНТ – Благоевград.




Юлия Караджова 18.02.2021
Факсимиле на споменитеПише ги за трети път в края на живота си, след като на два пъти по стечение на обстоятелствата се изгубват няколко тетрадки, в които подробно описва участието […]




Юлия Караджова 24.10.2026
Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.

