play_arrow
“Живеем в езика, който ни събира” Разговор с професор Боян Биолчев за повестта „Преселението“, за времето отразено в нас и за днешния ни ден
Паулиана Новакова
play_arrow
„Крепост не пада никога отвън, тя пада само отвътре“- проф. д.и.н. Лизбет Любенова за уроците на историята
Паулиана Новакова
play_arrow
ПРЕМЪЛЧАНИТЕ ИСТИНИ: Цанко Серафимов за “Синята тетрадка” на Иван Михайлов и “Пет кървави изповеди” от Асен Аврамов на издателство Орбел
Паулиана Новакова
play_arrow
„ОТВЪД СВЕТА“-ЛЕГЕНДАТА КОВАЧЕВИЦА. Болярски и костурски родове ли са я създавали? Фотографът Косьо Косев разказва
Паулиана Новакова
play_arrow
„Към езерото“-Човешката география на Балканите отвъд политическите граници -разговор с Капка Касабова
Паулиана Новакова
play_arrow
Цанко Серафимов: Иван Михайлов, познатият непознат
Паулиана Новакова
play_arrow
„Ум царува, ум робува“, или защо толкова малко знаем за Георги Раковски – проф. Кирил Топалов
Паулиана Новакова
play_arrow
„Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост
Паулиана Новакова
play_arrow
Спомените на Васил Гърков от Кукуш
Юлия Караджова
play_arrow
Спомените на Васил Гърков от Кукуш
Юлия Караджова
play_arrow
Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев
Паулиана Новакова
play_arrow
Кешлъко гори!!!
Юлия Караджова
play_arrow
Кешлъко гори!!!
Юлия Караджова
play_arrow
Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
Валери Тодоров
play_arrow
Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
Валери Тодоров
play_arrow
Водици в Добърско
Юлия Караджова
play_arrow
“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
Юлия Караджова
play_arrow
“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
Юлия Караджова
play_arrow
Старчевата в Разлог – назад към древността
Юлия Караджова
Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен”
Юлия Караджова
play_arrow
“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
Юлия Караджова
play_arrow
“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
Юлия Караджова
play_arrow
Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща….
Валери Тодоров
play_arrow
В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА!
Юлия Караджова
play_arrow
Кръстена на Света Екатерина
Юлия Караджова
play_arrow
„Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА
Паулиана Новакова
play_arrow
Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден
Юлия Караджова
play_arrow
Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония
Паулиана Новакова
play_arrow
Юра Константинова – Българите в османския Солун
Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова
play_arrow
Гутенберговата революция и българите
Паулиана Новакова
play_arrow
Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН
Паулиана Новакова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова
България възрази срещу внесения от Република Северна Македония План за действие за малцинствата, който трябва да е част от процеса на интеграция на Северна Македония към ЕС.
Според премиера на Република Северна Македония Християн Мицкоски, цитиран от МИА и БТА, Планът за действие за защита на малцинствата не се приема, защото е на македонски език. Той бил предупредил Брюксел, че това ще се случи, като определи плана като “най-добрият”.
Снимка: БГНЕС/ЕРА
„Нито една страна членка не е против, нито едно малцинство в Македония не е против при положение, че имаше открит дебат. Е, проблем било, че бил на македонски език. Извинявайте, но моят майчин език е македонски, официалният език за международна употреба е македонският, няма друг. Ако на някого това му пречи, аз тук не мога да помогна и съжалявам, че това е така“, заяви Мицкоски.
Той заяви, че е направено всичко, което е било поискано – приети са предложенията на експерт от Италия при изработването на плана и е било изпълнено искането на Брюксел „ден по-рано да се изпрати в България, за да се покаже добра воля“.
„Това още веднъж показва, че няма връзка с малцинството или с българите в Конституцията. Техните (на България) искания имат много по-дълбоки корени и проблемите са по-дълбоки и още веднъж показват, че тяхното намерение е съвсем различно“, заяви Мицкоски.
Той призна, че в момента правителството му няма никакви контакти с България, но са готови да представят аргументите си когато и където да било, в която и да е организация.
След като пропиляха три години, през които можеха да впишат българите в Конституцията, властите в Северна Македония продължават “да тупкат топката”, посочи българското Министерство на външните работи.
“Република България отбелязва с безпокойство поредните съчинени тези на властите в Скопие, които остро се разминават с есенцията на Европейския консенсус от 2022 г.”, подчертава българското външно министерство.
Безценна се смята помощта, която стотици хора дават за българския манастир „Свети Георги Зограф” в Света гора. Наричат ги харизани, защото харизват, даряват труда и времето си на манастира.
Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.
