playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    “Живеем в езика, който ни събира” Разговор с професор Боян Биолчев за повестта „Преселението“, за времето отразено в нас и за днешния ни ден
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Крепост не пада никога отвън, тя пада само отвътре“- проф. д.и.н. Лизбет Любенова за уроците на историята
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ПРЕМЪЛЧАНИТЕ ИСТИНИ: Цанко Серафимов за “Синята тетрадка” на Иван Михайлов и “Пет кървави изповеди” от Асен Аврамов на издателство Орбел
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „ОТВЪД СВЕТА“-ЛЕГЕНДАТА КОВАЧЕВИЦА. Болярски и костурски родове ли са я създавали? Фотографът Косьо Косев разказва
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Към езерото“-Човешката география на Балканите отвъд политическите граници -разговор с Капка Касабова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Цанко Серафимов: Иван Михайлов, познатият непознат
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Ум царува, ум робува“, или защо толкова малко знаем за Георги Раковски – проф. Кирил Топалов
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Водици в Добърско
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Старчевата в Разлог – назад към древността
    Юлия Караджова

  • play_arrow

    Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща….
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кръстена на Света Екатерина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Юра Константинова – Българите в османския Солун
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Гутенберговата революция и българите
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

Акцент

Васил Петров – един от харизаните на Зографския манастир в Света гора

Юлия Караджова 06.01.2026


Background
share close

Безценна се смята помощта, която стотици хора дават за  българския манастир „Свети Георги Зограф” в  Света гора. Наричат ги харизани, защото харизват, даряват труда и времето си на манастира.

Един от тях е и Васил Петров от Благоевград. Роден е на 28 октомври 1959 година. Завършил е Строителния техникум „Васил Левски”, специалността ”геодезия и картогафия”. Трудовия му стаж минава в различни фирми в града като „ВИНПРОМ” ,”Промкомбинат Мир”, „Промишлена енергетика”. Започва работа и в частна строителна фирма, но от 10 години поръчките намаляват и затова често ходи в Света гора. За първи път тръгва към  Атон  през 2011 година за един от празниците, свързан с пренасяне мощите на Свети Георги, или така наречения зимен  Гергьовден, който се отбелязва на 16 ноември. Поканил го приятел от Сандански и оттогава до днес постоянно се връща към това свято място, просто защото там се чувства като у дома си.

Приема осъзнато православната вяра, впечатлен от поведението и разказите на брат си Димитър Димов, който е художник и през последните години  рисува предимно икони и портрети на известни светци и духовни водачи  в църковната  йерархия, както  и от  сина си Петър, който е роден на Разпети петък и започва своя трудов стаж в Православния информационен център на Неврокопската света митрополия, открит през 2009 година. Васил вижда, че вярата в Бога осмисля по различен начин живота им и решава и той  да приема христовата  вяра по-сериозно, като  стъпало към духовно развитие и усъвършенстване. Спомня си че в края на една от литургиите, която винаги завършва с „Отче наш”, се разхождал в черквата със запалена свещ и една от по-възрастните жени Коца Пелтекова го хванала за ръката и му казала, че на тази молитва се стои мирно. Оттогава постепенно започнал да изучава изискванията  за правилно държание в храма и как да общува с отците. Сега се дразни, когато хората не спазват правилата и влизат хаотично в храма, без необходимите познания за това, което се извършва в него.

Васил взима причастие в Зографския манастир

В Атон  Васил  ходи като поклонник, където има 17 гръцки манастири, един руски, един български и един сръбски, но  се включва в различни благотворителни дейности, необходими на отците в Зографския манастир. Работа там има целогодишно – грижа за маслините, каменоделни дейности, работа по пътища, по поддръжка на манастирските сгради, помощ е дори някой да оправи леглата в манастирските стаи за почивка. Напоследък Васил работи на Конака в столицата Карея, където монасите не обичат да ходят много хора, които не са отдадени изцяло на вярата. Но всяка помощ е от значение за тях.

Не само той, всички, които се докосват до живота на монасите в Зографския манастир, са благодарни  за молитвите на отците, които денонощно се молят за здравето на българите и просперитета на държавата ни.

Разказа, че в манастира има  специален кът, отреден за книгите  и за „История славянобългарска” на Св.Паисий Хилендарски и очаква да види по Българската национална телевизия сериен филм за този наш светец.

История славянобългарска в Зографския манастир

Приготвяне на коливото в Зографския мчанастир

Васил след оказаната помощ за приготвяне на коливото в Зографския манастир

Вярата го отвежда и в  социалната кухня към храма „Свети Николай летни”  в квартал Грамада на Благоевград, където отец Светослав Кючуков и презвитера Мирела, освен че се грижат за храма, организират  различни благотворителни и милосърдни дейности. Всяка събота се готви храна за социално слаби хора, които се увеличават с всяка изминала година. Ако в началото са били 50, сега са над 250. Има и много дарители, които помагат за поддържането на  дейността  и тази година ще отбележат 10 години от създаването на кухнята, която осигурява топла храна за нуждаещите се.

  Звуков файл –Васил Петров – за Света гора и за социалната кухня в  Храма Свети Нниколай  кв. Грамада на Благоевград и снимки 

Преди Нова година Българската национална телевизия излъчи историко-биографичния сериал „Свети Паисий – от Фараса към Небесата“, посветен на земния живот на преподобни Паисий Светогорец със светско име Арсение. На 13 януари 2015 г. той е канонизиран за светец от Светия синод на Вселенската патриаршия, а църквата чества празника му на 29 юни (по нов стил) и 12 юли (по стар стил. Този филм провокира размисли в много зрители, затова помолих Васил Петров да разкаже за своите срещи с мощите на този светец, защото той всяко лято планира почивката си така, че тя да съвпадне с честванията ,посветени на Св.Паисий Светогорец,за кото разказва в следващия звуков файл.

Звуков файл – Васил Петров – за свети Паисий Светогорец и за чудесата на други гръцки светци

Снимки от посещенията в Суроти, Гърция, където е гробът на Св. Паисий Светогорец:

Гробът на Св. Паисий Светогорски

Опашка за поклонение пред гроба на Светеца

Предложи да споделя една от мъдростите на св. Паисий Светогорец и аз избрах тази: „Христос иска от нас да сме радостни. Хората могат да имат мечти, да си казват, ще построя това, ще направя онова, ще отида тук, ще отида там, могат да се радват на почести, могат да се забавляват и да се веселят, но тази радост, която изпитват не може да запълни душата им,тя е мимолетна, защото тази радост е материална, светска. Така човек винаги има празнота в сърцето си. Светската радост е нещо временно,тя не дава това, което дава духовната радост.Да предположим някой получава нещо и му се радва. Някой друг дава всичко от себе си и се радва на всичко. Радостта, която човек изпитва, когато взема е човешка радост,а радостта която изпитва, когато дава , е божествена радост.Човек дава любов и получава радост, т.е.радостта, която изпитва е отплата. Давайте щедро любов на ближния си и тогава сърцето ви ще се изпълни с духовна радост.Нея нищо и никой не може да ви отнеме”.

Из филма „Св. Паисий – от Фараса към небесата”

Tagged as: , , , , .

Rate it
Автор

Юлия Караджова

Юлия Петрова Караджова - 42 години трудов стаж в Регионален телевизионен център –Благоевград-/ 1975 – 2017 /. Завършва специалността „Телевизионна журналистика“ във Факултета по журналистика към Софийския университет „Климент Охридски“ . Работи като редактор, журналист , водещ в програмите на телевизионния център и на БНТ и като продуцент на телевизионните предавания „България днес” и „Добро утро с БНТ2”. В продължение на 10 години прави авторското си предаване „Изкуството да живеем“ ,което се излъчва в регионалната програма „Канал Пирин“ и в сателитната програма на БНТ. Автор е на десетки документални и художествени филми, които се пазят във фонда на БНТ. Автор е на книгата „Пътуване към утрото“-2009 година на издателство „Захари Стоянов“. juliaizkustvo@abv.bg

Background
Вижте още
От един род
close
  • 31

Акцент

Кои са “историческите врагове” на Сърбия и Северна Македония

Без граници 02.01.2026

На фона на нестихващите студентски с искане за оставки,  управляващите в Белград определиха България и Хърватия като „исторически врагове“. Какво прикрива теорията за”външния враг”и защо така настойчиво Сърбия настройва и […]

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.