Васил Петров – един от харизаните на Зографския манастир в Света гора

Безценна се смята помощта, която стотици хора дават за  българския манастир „Свети Георги Зограф” в  Света гора. Наричат ги харизани, защото харизват, даряват труда и времето си на манастира.

Един от тях е и Васил Петров от Благоевград. Роден е на 28 октомври 1959 година. Завършил е Строителния техникум „Васил Левски”, специалността ”геодезия и картогафия”. Трудовия му стаж минава в различни фирми в града като „ВИНПРОМ” ,”Промкомбинат Мир”, „Промишлена енергетика”. Започва работа и в частна строителна фирма, но от 10 години поръчките намаляват и затова често ходи в Света гора. За първи път тръгва към  Атон  през 2011 година за един от празниците, свързан с пренасяне мощите на Свети Георги, или така наречения зимен  Гергьовден, който се отбелязва на 16 ноември. Поканил го приятел от Сандански и оттогава до днес постоянно се връща към това свято място, просто защото там се чувства като у дома си.

Приема осъзнато православната вяра, впечатлен от поведението и разказите на брат си Димитър Димов, който е художник и през последните години  рисува предимно икони и портрети на известни светци и духовни водачи  в църковната  йерархия, както  и от  сина си Петър, който е роден на Разпети петък и започва своя трудов стаж в Православния информационен център на Неврокопската света митрополия, открит през 2009 година. Васил вижда, че вярата в Бога осмисля по различен начин живота им и решава и той  да приема христовата  вяра по-сериозно, като  стъпало към духовно развитие и усъвършенстване. Спомня си че в края на една от литургиите, която винаги завършва с „Отче наш”, се разхождал в черквата със запалена свещ и една от по-възрастните жени Коца Пелтекова го хванала за ръката и му казала, че на тази молитва се стои мирно. Оттогава постепенно започнал да изучава изискванията  за правилно държание в храма и как да общува с отците. Сега се дразни, когато хората не спазват правилата и влизат хаотично в храма, без необходимите познания за това, което се извършва в него.

Васил взима причастие в Зографския манастир

В Атон  Васил  ходи като поклонник, където има 17 гръцки манастири, един руски, един български и един сръбски, но  се включва в различни благотворителни дейности, необходими на отците в Зографския манастир. Работа там има целогодишно – грижа за маслините, каменоделни дейности, работа по пътища, по поддръжка на манастирските сгради, помощ е дори някой да оправи леглата в манастирските стаи за почивка. Напоследък Васил работи на Конака в столицата Карея, където монасите не обичат да ходят много хора, които не са отдадени изцяло на вярата. Но всяка помощ е от значение за тях.

Не само той, всички, които се докосват до живота на монасите в Зографския манастир, са благодарни  за молитвите на отците, които денонощно се молят за здравето на българите и просперитета на държавата ни.

Разказа, че в манастира има  специален кът, отреден за книгите  и за „История славянобългарска” на Св.Паисий Хилендарски и очаква да види по Българската национална телевизия сериен филм за този наш светец.

История славянобългарска в Зографския манастир

Приготвяне на коливото в Зографския мчанастир

Васил след оказаната помощ за приготвяне на коливото в Зографския манастир

Вярата го отвежда и в  социалната кухня към храма „Свети Николай летни”  в квартал Грамада на Благоевград, където отец Светослав Кючуков и презвитера Мирела, освен че се грижат за храма, организират  различни благотворителни и милосърдни дейности. Всяка събота се готви храна за социално слаби хора, които се увеличават с всяка изминала година. Ако в началото са били 50, сега са над 250. Има и много дарители, които помагат за поддържането на  дейността  и тази година ще отбележат 10 години от създаването на кухнята, която осигурява топла храна за нуждаещите се.

  Звуков файл –Васил Петров – за Света гора и за социалната кухня в  Храма Свети Нниколай  кв. Грамада на Благоевград и снимки 

Преди Нова година Българската национална телевизия излъчи историко-биографичния сериал „Свети Паисий – от Фараса към Небесата“, посветен на земния живот на преподобни Паисий Светогорец със светско име Арсение. На 13 януари 2015 г. той е канонизиран за светец от Светия синод на Вселенската патриаршия, а църквата чества празника му на 29 юни (по нов стил) и 12 юли (по стар стил. Този филм провокира размисли в много зрители, затова помолих Васил Петров да разкаже за своите срещи с мощите на този светец, защото той всяко лято планира почивката си така, че тя да съвпадне с честванията ,посветени на Св.Паисий Светогорец,за кото разказва в следващия звуков файл.

Звуков файл – Васил Петров – за свети Паисий Светогорец и за чудесата на други гръцки светци

Снимки от посещенията в Суроти, Гърция, където е гробът на Св. Паисий Светогорец:

Гробът на Св. Паисий Светогорски

Опашка за поклонение пред гроба на Светеца

Предложи да споделя една от мъдростите на св. Паисий Светогорец и аз избрах тази: „Христос иска от нас да сме радостни. Хората могат да имат мечти, да си казват, ще построя това, ще направя онова, ще отида тук, ще отида там, могат да се радват на почести, могат да се забавляват и да се веселят, но тази радост, която изпитват не може да запълни душата им,тя е мимолетна, защото тази радост е материална, светска. Така човек винаги има празнота в сърцето си. Светската радост е нещо временно,тя не дава това, което дава духовната радост.Да предположим някой получава нещо и му се радва. Някой друг дава всичко от себе си и се радва на всичко. Радостта, която човек изпитва, когато взема е човешка радост,а радостта която изпитва, когато дава , е божествена радост.Човек дава любов и получава радост, т.е.радостта, която изпитва е отплата. Давайте щедро любов на ближния си и тогава сърцето ви ще се изпълни с духовна радост.Нея нищо и никой не може да ви отнеме”.

Из филма „Св. Паисий – от Фараса към небесата”

Tagged as: Зографски манастир в Атон, храм Свети Николай в Благоевград, Юлия Караджова, Васил Петров, Св. Паисий Светогорски.