НЕОБИКНОВЕНИЯТ СВЯТ НА КАЛИНА ТАСЕВА

Нейното творчество е тясно преплетено с  македонските й корени и личното усещането за времето със знаците на няколко епохи, белязани с кръв, насилие, стремеж към свобода, главоломни политически обрати и творчески спорове. Всичко това само е докоснало творчеството на  КАЛИНА ТАСЕВА, защото силата на нейните внушения и послания като художник има дълбочина, която не зависи от конюнктурата на времето.

Най-ярките й усещания са свързани с детството – огромното преклонение пред онези бунтовни мъже, пожертвали всичко, включително себе си  за свободата на Македония. „Мислила съм понякога за себе си, задавала съм си въпроса. Имам ли куража за подобно нещо – да зарежа дом, семейство, уют в името на кауза. Тези хора – македонските комити, са били обикновени хора – земеделци, занаятчии, но са продавали ниви, имущество, за да си купят пушки, пищови…Вижте Левски – навън студ, гладна зима, а той пее. Необикновено ми се вижда и нашето Възраждане. Повечето от тези хора, които са се борили за свобода и просвета, са били заможни. Но не са се колебали да  жертват сигурността. Къде изчезна този дух”, пита Калина Тасева. Серията й портрети показват суровата природа на македонските комити, с характерните носии, оръжия, с тяхната „ритуална вглъбеност“  (Румен Серафимов в албума „Калина Тасева“ – Българско изкуство.Имена) и бунтовна обреченост, сякаш излезли от трагичните хроники на Илинденско-Преображенското въстание. Също серията женски образи, запечатани в молитвени пози, стоически понасящи същото тази съдбовна обреченост.

В документалния разказ на 94-годишната художничка  се преплитат реминисценции с фрагменти от семейни истории, свързани с борбите за Македония, спомени за националните катастрофи на България, любопитен епизод за завещанието на адвоката Иван Харизанов – брат на дядо й Любомир и изгубената торба с документи за Яне Сандански, ненаписаната по тази причина  биография на войводата, което е трябвало да поеме като дълг нейният баща. Също за трагичната съдба на Кире, брат на баща й. Впрочем дядо й, Любомир Харизанов, е съпровождал македонските чети и изпращал кореспонденции за българския печат. Тази тема остава в паметта на Калина и на нейния баща, който като журналист също често се връща към македонската тема. Майката на Калина Тасева е племенница на Яне Сандански. От разказа ще разбере и защо баба й Фекия не е обичала особено Сандански. Сред роднините от Харизановия род и е писателят Димитър Димов, братовчед на майка й, наричан от близките си Мишо. Майка на Димов е сестра на Иван Харизанов.

Възможно е изгубените  документи и снимки на Яне Сандански да са отишли в архива на Ванче Михайлов, предполага Калина Тасева. Семейна тайна е невъзможната любов на Яне към дъщерята на Иван Харизанов. Калина  си обяснява причините за ранната смърт на майка й, на писателя Димитър Димов и други хора от рода с наследствената за рода  хипертония. Разказът минава и през отвличането на американската мисионерка мис Стоун, опитите на Сандански да намери общ език с младотурците в името на бъдещето на Македония.

Ще срещнете и немалко истории, свързани с журналистиката – професията на баща й, с художниците.  Смешна и любопитна е историята за издателите на в-к „Ден“ – Васев и Тасев, наричани шеговито Втасев. Повече от 18 години Калина Тасева е в ръководствот на Съюза на българските художници. Впрочем тя започва да учи в Художествената академия при Дечко Узунов, а завършва при Илия Петров – двама художници с много различни характери и творчески почерк, ярки  фигури в българското изобразително изкуство.

Разказът за създаването на картината “Левски в съда” през 1952 г., влязла в христоматиите по история, е любопитен поглед върху почерка на самата Калина Тасева, знаков за нейният респект към носиите, към силните личности. Рисувана е в галерия на ул. „Ева Волицер“ в квартал  Стрелбище в София. „Баща ми събираще  много книги, биографични, главно за Левски. И бях впечатлена особено от една, според мен, тя е най-хубавата и най-сериозната – на Иван Унджиев“. За картината й позира й нейният мъж Юли Минчев, впрочем добър познат на читателите на детския вестник „Септемврийче“. Облеклата на турците са рисувани от натура, взети от музея, с особена чувствителност към детайлите. Тасева привързва към спомените си за картината и отношението към  двата големи нейни учители – Дечко Узунов и Илия Петров, художници с различен стил, с различното отношение и разбиране за обучението на бъдещите художници.

„Обичам носиите, признава за едно от пристрастията си Калина Тасева. Особено добруджанските. Българските носии са много хубави. И на мъжете, и на жените. Доста нещо съм нарисувала от Тракия, тракийски носии. Те са в тъмночервено, алено или тъмнозелено широко рае. С черни кадифени маншети. И бели,седефени. Това са ежедневни носии, с които те ходят  на работа. Много привлекателни за рисуване“.

В по-късна възраст нейно увлечение стават пейзажите. Най-много е рисувала край Мелник. И в това, може би, се крие  някакъв магнетизъм. Майка  и е от село Влахи, недалеч от  Мелник. „Там природата е най-податлива за рисуване. От всичко може да се извади пейзаж“, обяснява художничката.

До преди десетина години е рисувала пейзажи само от натура. Обикаляли Тракия с Лиляна Русева, съпруга на Светлин Русев. Рисували всичко – скали, реки, канали…Сега често гледа старите картини. Измъчва я това, че от няколко години е слабо подвижна, прикована повече към леглото. Дори подготовката на картина за рисуване й струва доста усилия. Но стремежът към рисуването не я напуска.

От серията уникални портрети самата тя най-много харесва портрета на Вера Недкова. Оценен впрочем изключително високо и от критиците. И портретите на Нина, отишла си рано от този  свят. Харесва портретите, рисувани от дъщеря си – проф. Десислава Минчева, също авторитетно име в изобразителното изкуство. Внукът й обаче е избрал за своя професия фотографията. Не му харесала професията на художника.

С благоговение Калина Тасева разказва за баща си, който не успял, заради бедността на семейството, да се изучи. Но пишел леко. Работи дълго време във в-к „Мир“, закрит, както и всички излизали дотогава вестници, след 9 септември 1944 г. Трудно намира работа и заради брат си Кире, анархист, застрелян от полицията. Чувства липсата му, често го сънува. Семейството поддържа много връзки с културния елит на столицата. „Живеехме в една стая. Не криеха нищо от мен“, разказва Калина Тасева и си спомня за бомбите, които Кире скрил под прага на тавана. Показва ми колекция от снимки от четническите борби в Македония и силно преживява, че не може да намери две от снимките, на които особено държи. Едната от тях  е рядката снимка на убития Ян Сандански, преметнат върху  седлото на коня…

Tagged as: Валери Тодоров, Калина Тасева, Яне Санданскиу Македония, Дечко Узенов, Илия Петров, Десислава Минчева, Иван Харизанов.