Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите… Валери Тодоров
play_arrow
Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите… Валери Тодоров
play_arrow
Водици в Добърско Юлия Караджова
play_arrow
“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска” Юлия Караджова
play_arrow
“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска” Юлия Караджова
play_arrow
Старчевата в Разлог – назад към древността Юлия Караджова
play_arrow
Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен” Юлия Караджова
play_arrow
“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!” Юлия Караджова
play_arrow
“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!” Юлия Караджова
play_arrow
Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща…. Валери Тодоров
play_arrow
В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА! Юлия Караджова
play_arrow
Кръстена на Света Екатерина Юлия Караджова
play_arrow
„Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА Паулиана Новакова
play_arrow
Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден Юлия Караджова
play_arrow
Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония Паулиана Новакова
play_arrow
Юра Константинова – Българите в османския Солун Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход! Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход! Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход! Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
Гутенберговата революция и българите Паулиана Новакова
play_arrow
Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН Паулиана Новакова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
play_arrow
Къде действително е роден „Патриархът на българските книжници и учители“, Неофит Рилски? Член кор. проф. Румяна Радкова Паулиана Новакова
play_arrow
1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ Юлия Караджова
play_arrow
1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ Юлия Караджова
play_arrow
Искаме историята да вдъхновява Паулиана Новакова
play_arrow
Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога! Юлия Караджова
play_arrow
Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога! Юлия Караджова
play_arrow
Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога! Юлия Караджова
play_arrow
Цената на независимостта – Победата на капитаните, храбростта на един български княз и игрите на големите през погледа на един италиански военен писател от края на 19 век Паулиана Новакова
play_arrow
Духът на времето и енергията на Калина Тасева усетиха хората на изложбата в Благоевград Юлия Караджова
play_arrow
Духът на времето и енергията на Калина Тасева усетиха хората на изложбата в Благоевград Юлия Караджова
play_arrow
„Всички ние сме порасли с много заблуди“ МИЛЧО МАНЧЕВСКИ и филмът му „Върба“ откриха София Филм Фест Паулиана Новакова
play_arrow
В търсене на българската Сафо: „Александър Балабанов и Яна Язова: Двуединството на духа “: нова книга на проф. Дора Колева Паулиана Новакова
play_arrow
Времето на цар Самуил – виртуална реалност Юлия Караджова
play_arrow
Проф. Десислава Минчева: Тези картини не можеш да ги сбъркаш… Валери Тодоров
play_arrow
Проф. Десислава Минчева: Тези картини не можеш да ги сбъркаш… Валери Тодоров
Във втората среща с Минна Антова, потомка на Миладиновия род, отново се връщаме към спомените за Царевна Миладинова. Тя има четири деца. Първото – Райна, умира и следващото дете, също момиче, е наречено на отново Райна. Другите деца са Мария – бабата на Минна Антова и Владислав. Райна няма наследници, Владислав Алексиев има голям род, а Мария има трима сина. Най-голям е бащата на Минна – Веселин. Иван Алексиев е виден юрист по морско право, Никола, известен с прякора Густи, е виден лекар в Пловдив. Той се жени за наследничка на Чинтуловия род, разказва Минна.
Царевна Младинова е била умна и прозорлива жена, прагматична, въпреки че е била и романтична натура. Кузман Шапкарев я ухажва и иска да се ожени за нея. Той силно уважавал делото на братя Миладинови и за него било чест да се сроди с тях. Той вече имал един брак, но всичките четири жени, с които се свързва, умират. Явно някаква интуиция е подсказала на Царевна Младинова да не се обвързва с него. Все пак той се омъжва за нейна сестра.
Две от дъщерите не поемат обществения заряд, но имат сполучливи бракове. Не стават обществени дейци. Въпреки че в домовете се събират видни фигури и обсъждат важни теми за промени в обществото, сред които темата за Македония била задължителна. След края на обсъждането стреляли във въздуха с пушки кремъклии. Така е било в дома на дядото на Минна – Христо Попантов.
Дядото на Минна – Христо Попантов, който се жени за дъщерята на Царевна Миладинова – Мария, оставя спомени. Той, също така, подписва призива за присъединаването на Вардарска Македония към България по време на Втората световна война. Христо Попантов много държи на тези мемоари, защото те обхващат периода на революционна борба и ентропията след това – разпокъсването на Македония. Записките са предадени на Народната библиотека, но по странен начин през 1990 – 91г. са изнесени оттам и публикувани без знанието на семейството в бившата югославска република Македония. През 1989 г. Минна посещава Македония и се среща в Кавадарци с директора на местния музей Ристо Таневски, който е организирал издаването на мемоарите на дядо й. Тезата на Таневски била, че това е македонска история. Само че, първо – не е изтекъл срокът за авторските права (75 г.), не става ясно как са получени и изнесени от България и трето – мемоарите дядо й пише на книжовен български език, а те са публикувани на „македонски“ език. Въпросът ми е защо България не проявява чувствителност към тези неща? Това важи и за изданието на сборника на Братя Миладинови – години наред пишеше само народни песни, изтриваше се надписът български. Но, мога да кажа категорично, че в рода ни никога не е имало спор или съмнение ние не сме българи от Македония, а македонци в България, отбелязва Минна Антова. Съзнанието е било българи по географска ширина Македония.
Носталгията я има, например по Струга при Царевна, при дядо ми… Имало е съзнание за християни и нехристияни, но да се спекулира с езика, да се променят факти, е фалшифициране на историята. Даже когато беше репресиран като млад дипломат, баща ми работеше във в-к „Земеделско знае“ и пишеше някои от речите на Георги Трайков – отсреща беше театърът, баща ми беше приятел с Кръстьо Мирски, идваха писатели, актьори и се спореше как може светът да се промени по цивилизован начин, да се излезе от света на полюсите. И това, което съм запомнила –конвергенцията, диалогът пазят цивилизацията, разказва в радиоподкаста казва Минна Антова. Упрек към българските историци, българската държава: Защо спомените на дядо ми, на Царевна Миладинова не бяха издадени? А спомените на Царевна Миладинова фигурират в македонски сайт на македонски език.
Защо България позволява историята й да бъде рециклирана и недобросъвестно използвана дори в дигиталното пространство? Човек като търси, намира, спорихме по темата с една българска историчка. Да, но колко хора в Европа знаят български език? Тази история трябва да я има в най-популярните портали на съответния език. Ако не го направиш, позволяваш други да вземат твоята история и да я изопачават, отбелязва Минна Антова. Ние само заедно можем да представяме една кауза. Други, различаващи се политически мнения винаги ще има. Но знанието, паметта е постоянна работа, тя трябва да се представя по популярен начин. Поддържа ли връзки наследниците, къда живеят, как се определят? Човешкото съзнание може да поеме няколко култури, твърди Минна Антова. Баща ми беше осъден на времето като космополит. Но какво означава това? Аз не разбирам сегашния обществен дискурс – или, или в оценката на последните 60 години. Или само носталгици, или само черногледи. За мен истината е по средата. Като художник смятам, че животът е не е само черно и бяло. Трябва да се опитваме в сивотата да вкарваме своите цветове.
Родовите истории са фокусът на историята. Трябва да четем обаче историята в оригинал. Но как да стане това? Диалогът е ключът на цивилизацията, трябва да търсим и другите мнения, подчертава Минна Антова. По повод някои сравнения, които се правят относно спора за езика между България и Северна Македония. Примерът с Австрия и Германия не е точен, репликира тя. Това са две държави, които са си съперничили в миналото. А и в Австрия има диалекти, с които без преводаче не можеш да се справиш. Например по границата с Швейцария. Но по-интересен е примерът между Австрия и Италия – Южен Тирол. Там се говори немски, през 60-те години имаше атентати с жертви. Но двете страни се споразумяха за автономия. Разбира се, между България и Северна Македони нещата стоят другояче, но мисля че без диалог няма да стане, отбелязва Минна Антова. Но оставим ли някъде в историята бяло петно, друг ще го запълни, казва тя. С пожеланието да изтрием фалшивите надписи върху историята се разделяме и й пожелаваме успех в подготвяната поредна изложба.
ВАЛЕРИ (Й) ТОДОРОВ, журналист, международен коментатор, издател, генерален директор на БНР (2007 -2013 г.), радиоводещ и ръководител на вечерните екипи на новините и обзорни политически предавания, директор на програма „Хоризонт“, директор на Радио Благоевград, „Радиоразпръскване“ на БНР, завеждащ Кореспондентските пунктове на БНР и БНТ в Москва (1993 – 1997, 1999 – 2006 г.).
valeriytodorov@gmail.com
Тя е художничка, живее във Виена, където е завършила живопис и скултура, следвала е също философия и психология, които много й помагат в работата. Работи по обществени поръчки, главно за […]
Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.