По пътя на Миладиновия род… Минна (поп)Антова е потомка на рода Миладинови, по-точно на едно от разклоненията му- фамилията Попантови.

Тя е художничка, живее във Виена, където е завършила живопис и скултура, следвала е също философия и психология, които много й помагат в работата. Работи по обществени поръчки, главно за Виенския университет. Един от проектите й в момента е  превръщането на бившата еврейска синагога в Общата болница  в мемориал.Темите й могат да бъдат описани като конструкция и деконструкция на културна памет в обществено, публично  пространство. Занимава се и с културен трансфер, акултурация и джендър. Правила е изложби в България, Южна Америка, Китай.

Знае много истории, свързани с рода Миладинови, разказвани от близки. Прабаба й е дъщеря на Царевна Миладинова, основателката на Солунската девическа гимнация. Първото й  съприкосновение с тази история е чрез баща й. Когато братя Миладинови умират  в Цариградския затвор (според някои версии са отровени), граф. Игнатиев – тогавашният руски посланик в Цариград, решава, че голямото влияние което имат тогава в борбата за освобождение на България, тяхното дело за събирането и запазването на народните умотворения, може да се използва и за влияние на Руската империя в тази географска област. Идеята му е синът на Димитър Миладинов да се изучи в Русия и затова изпраща тогавашния консул Хитров в Струга при вдовицата на Миладинов. По това време обаче синовете са се смятали за опора на семейството и Митра Миладинова скрива сина си. Казала че не знае къде  е и го чака. Чакал няколко дни и консулът, но през това време чул едно момиче в църквата да чете на български, което и било революционно за онова време. Дотогава в църквата се е четяло на гръцки. Коя е това момиче, попитал той и му отговорили, че това е предпоследната дъщеря на Димитър Миладинов. Добре, синът ви не идва, няма го, а поне дъщеря си ще ми дадете ли, попитал консулът. Да, може, съгласява се Митра. За 8-годишната Царевна това е било тежко откъсване от дома. Това че майка й я дава и откъсва от себе си, оставя рана. Която обаче се компенсира с уникалната възможност да получи прекрасно образование. Няколко  месеца живее в Цариград в семейството на граф Игатиев, играе с неговите деца, за да понаучи руски и през Одеса се оказва в Киев, където учи  в знаменитата Педагогическа гимназия. Попада  в интересна среда. Руските аристократи подкрепят  образованието с напредничави идеи. С менторство – по-големите момичета покровителстват по-малките. И  на принципа на самоорганизации. И когато се връща в България, която е под османска власт, Царевна прилага тези два метода. Училищата са били под егидата на партиаршията.  Тя обикаля Шумен, набира момичета на различна възраст. Цял живот поддържа връзка и със съученичките си в Киев. Тя продължава просветителското дело на баща си, като допринася за българското девическо образование. Учи момичетата не само на български език, но включва в обучението история, география, езици, отваря им хоризонта към Европа. Поверяват й  да открие Девическата гимназия в Солун. Вече има Мъжка гимназия. Преди да се омъжи за Никола Попалексиев, който е бил виден настоятел на училището, търговец, Царевна Миладинова взема по пътя си от различни училища в Македония и Тракия три момичета и ги осиновява, образова. И  трите стават учителки. Последната от тях – Бояна Миладинова,  имах честта да познавам, разказва в радиоподкаста Минна Антова.  Тя беше над сто години, запомнила съм  живите й проницателни очи. Аз бях на 3 – 4 години, а срещата беше в къщата на брата на дядо ми Тодор Попантов – на Тепетата горе  (знаменитата Антова къща).

Минна припомня, че дядо й Христо и брат му Тодор са  сред ръководните дейци на Илинденското въстание в Тиквеш. Заточени са в Диарбекир, но успяват да избягат по пътя. Христо се жени са Мария Попалексиева, която е дъщеря на Царевна Миладинова. Кум им е Тодор Александров.

Как се развива съдбата на двамата братя Христо и Тодор Попантови? Те се разделят. Нейният дядо учи в Женева, после е съдия в Мала Азия и Шкодра, той е и наш колега – журналист. Коренът им е от село Ваташа, където в рода всички са били попове години наред. В селото има чешма от 1560 г. с надпис, че е подарена от Попалексиеви.  Братята ръководят въстанието във Ваташа и са първите от рода, които не стават попове. След като успяват да избягат от заточение , стигат до Швейцария. Тодор следва в  Женева математика, а дядо й Христо следва в Лозана право. И двамата се връщат в България. В Турция, по времето на Ататюрк, ги канят на работа, което е уникално – двама гяури, при това осъдени за революционна дейност, да работят за турското правителство. Дядо й е съдия в Мала Азия към Конституционния съд. Там изкарва две години, но не се чувства комфортно и се завръща в София. Аз го познавам като много възрастен, но много внимателен човек. Един от най-силните ми спомени – показвам му рисунки. Била съм на 4 годинки, разказва Минна Антова. Нарисувала съм портрет на майка ми. С миши опашки. Добре, но майка ти няма такива опашки, ми казва той. Отвръщам му –  на мен така ми харесва. Значи това е идеалът. Запомнила съм думата, но не съм знаела какво означава. Гледаше на мен като на голям човек.

Колкото до Царевна Миладинова…През една тежка зима тя отива да даде пенсията си за бедстващи жени на кмета на София. На връщане я бута трамвай и тя умира от раните си. Мъжът й – Никола Попалексиев, след нейната смърт престава да говори. Само разглеждал семейни снимки. До такава степен е бил привързан и е ценял жена си и като съпруга, и като общественичка, че отказва контакти с други хора.

А Тодор Попантов живее в Пловдив, учител е по математика и физика. Той купува прочутата Антова къща над Античния театър, на тепетата, една емблематична сграда и днес, която става  гостоприемна къща за дейците от областта на културата. Отчуждена е по времето на социализма само за 120 хиляди лева, роднините се разпръскват и къщата става резиденция на външно министерство. Това позволява обаче да се запази в добър вид. Реставрира се , поддържа се и е част от културната програма в Пловдив.  Сега е върната на общината, разказва Минна Антова. Повече за тази история – в подкаста и в продължението във втора част.

Tagged as: Минна Антова Виена, Царевна Миладинова, Граф Игнатиев, Христо Попантов, Тодор Попантов.