playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    „Към езерото“-Човешката география на Балканите отвъд политическите граници -разговор с Капка Касабова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Цанко Серафимов: Иван Михайлов, познатият непознат
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Ум царува, ум робува“, или защо толкова малко знаем за Георги Раковски – проф. Кирил Топалов
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Водици в Добърско
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Старчевата в Разлог – назад към древността
    Юлия Караджова

  • play_arrow

    Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща….
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кръстена на Света Екатерина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Юра Константинова – Българите в османския Солун
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Гутенберговата революция и българите
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Къде действително е роден „Патриархът на българските книжници и учители“, Неофит Рилски? Член кор. проф. Румяна Радкова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Искаме историята да вдъхновява
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
    Юлия Караджова

Акцент

По пътя на Миладиновия род… Минна (поп)Антова е потомка на рода Миладинови, по-точно на едно от разклоненията му- фамилията Попантови.

Валери Тодоров 18.12.2020 4


Background
share close

Тя е художничка, живее във Виена, където е завършила живопис и скултура, следвала е също философия и психология, които много й помагат в работата. Работи по обществени поръчки, главно за Виенския университет. Един от проектите й в момента е  превръщането на бившата еврейска синагога в Общата болница  в мемориал.Темите й могат да бъдат описани като конструкция и деконструкция на културна памет в обществено, публично  пространство. Занимава се и с културен трансфер, акултурация и джендър. Правила е изложби в България, Южна Америка, Китай.

Знае много истории, свързани с рода Миладинови, разказвани от близки. Прабаба й е дъщеря на Царевна Миладинова, основателката на Солунската девическа гимнация. Първото й  съприкосновение с тази история е чрез баща й. Когато братя Миладинови умират  в Цариградския затвор (според някои версии са отровени), граф. Игнатиев – тогавашният руски посланик в Цариград, решава, че голямото влияние което имат тогава в борбата за освобождение на България, тяхното дело за събирането и запазването на народните умотворения, може да се използва и за влияние на Руската империя в тази географска област. Идеята му е синът на Димитър Миладинов да се изучи в Русия и затова изпраща тогавашния консул Хитров в Струга при вдовицата на Миладинов. По това време обаче синовете са се смятали за опора на семейството и Митра Миладинова скрива сина си. Казала че не знае къде  е и го чака. Чакал няколко дни и консулът, но през това време чул едно момиче в църквата да чете на български, което и било революционно за онова време. Дотогава в църквата се е четяло на гръцки. Коя е това момиче, попитал той и му отговорили, че това е предпоследната дъщеря на Димитър Миладинов. Добре, синът ви не идва, няма го, а поне дъщеря си ще ми дадете ли, попитал консулът. Да, може, съгласява се Митра. За 8-годишната Царевна това е било тежко откъсване от дома. Това че майка й я дава и откъсва от себе си, оставя рана. Която обаче се компенсира с уникалната възможност да получи прекрасно образование. Няколко  месеца живее в Цариград в семейството на граф Игатиев, играе с неговите деца, за да понаучи руски и през Одеса се оказва в Киев, където учи  в знаменитата Педагогическа гимназия. Попада  в интересна среда. Руските аристократи подкрепят  образованието с напредничави идеи. С менторство – по-големите момичета покровителстват по-малките. И  на принципа на самоорганизации. И когато се връща в България, която е под османска власт, Царевна прилага тези два метода. Училищата са били под егидата на партиаршията.  Тя обикаля Шумен, набира момичета на различна възраст. Цял живот поддържа връзка и със съученичките си в Киев. Тя продължава просветителското дело на баща си, като допринася за българското девическо образование. Учи момичетата не само на български език, но включва в обучението история, география, езици, отваря им хоризонта към Европа. Поверяват й  да открие Девическата гимназия в Солун. Вече има Мъжка гимназия. Преди да се омъжи за Никола Попалексиев, който е бил виден настоятел на училището, търговец, Царевна Миладинова взема по пътя си от различни училища в Македония и Тракия три момичета и ги осиновява, образова. И  трите стават учителки. Последната от тях – Бояна Миладинова,  имах честта да познавам, разказва в радиоподкаста Минна Антова.  Тя беше над сто години, запомнила съм  живите й проницателни очи. Аз бях на 3 – 4 години, а срещата беше в къщата на брата на дядо ми Тодор Попантов – на Тепетата горе  (знаменитата Антова къща).

Минна припомня, че дядо й Христо и брат му Тодор са  сред ръководните дейци на Илинденското въстание в Тиквеш. Заточени са в Диарбекир, но успяват да избягат по пътя. Христо се жени са Мария Попалексиева, която е дъщеря на Царевна Миладинова. Кум им е Тодор Александров.

Как се развива съдбата на двамата братя Христо и Тодор Попантови? Те се разделят. Нейният дядо учи в Женева, после е съдия в Мала Азия и Шкодра, той е и наш колега – журналист. Коренът им е от село Ваташа, където в рода всички са били попове години наред. В селото има чешма от 1560 г. с надпис, че е подарена от Попалексиеви.  Братята ръководят въстанието във Ваташа и са първите от рода, които не стават попове. След като успяват да избягат от заточение , стигат до Швейцария. Тодор следва в  Женева математика, а дядо й Христо следва в Лозана право. И двамата се връщат в България. В Турция, по времето на Ататюрк, ги канят на работа, което е уникално – двама гяури, при това осъдени за революционна дейност, да работят за турското правителство. Дядо й е съдия в Мала Азия към Конституционния съд. Там изкарва две години, но не се чувства комфортно и се завръща в София. Аз го познавам като много възрастен, но много внимателен човек. Един от най-силните ми спомени – показвам му рисунки. Била съм на 4 годинки, разказва Минна Антова. Нарисувала съм портрет на майка ми. С миши опашки. Добре, но майка ти няма такива опашки, ми казва той. Отвръщам му –  на мен така ми харесва. Значи това е идеалът. Запомнила съм думата, но не съм знаела какво означава. Гледаше на мен като на голям човек.

Колкото до Царевна Миладинова…През една тежка зима тя отива да даде пенсията си за бедстващи жени на кмета на София. На връщане я бута трамвай и тя умира от раните си. Мъжът й – Никола Попалексиев, след нейната смърт престава да говори. Само разглеждал семейни снимки. До такава степен е бил привързан и е ценял жена си и като съпруга, и като общественичка, че отказва контакти с други хора.

А Тодор Попантов живее в Пловдив, учител е по математика и физика. Той купува прочутата Антова къща над Античния театър, на тепетата, една емблематична сграда и днес, която става  гостоприемна къща за дейците от областта на културата. Отчуждена е по времето на социализма само за 120 хиляди лева, роднините се разпръскват и къщата става резиденция на външно министерство. Това позволява обаче да се запази в добър вид. Реставрира се , поддържа се и е част от културната програма в Пловдив.  Сега е върната на общината, разказва Минна Антова. Повече за тази история – в подкаста и в продължението във втора част.

 

Tagged as: , , , , .

Rate it
Автор

Валери Тодоров

ВАЛЕРИ (Й) ТОДОРОВ, журналист, международен коментатор, издател, генерален директор на БНР (2007 -2013 г.), радиоводещ и ръководител на вечерните екипи на новините и обзорни политически предавания, директор на програма „Хоризонт“, директор на Радио Благоевград, „Радиоразпръскване“ на БНР, завеждащ Кореспондентските пунктове на БНР и БНТ в Москва (1993 – 1997, 1999 – 2006 г.). valeriytodorov@gmail.com

Background
Вижте още
От един род
insert_link share playlist_add
close
  • 242

Акцент

Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен”

Юлия Караджова 09.12.2020

Петя Хантова е заровалийка по бащина линия. От Зарово, Солунско са прадядо й Ангел и прабаба й Кирана. От прадядо си е наследила лекотата, с която изучава чужди езици, защото […]

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.