“НЕ СЕ ВРАКЯЙ, СИНЕ”

Юлия Караджова 31.03.2020 1

НЕ СЕ ВРАКЯЙ,СИНЕ – македонска песен, която Магдалена Шумарова от Петрич свързва със съдбата на своя род

Тези, които не са преживявали съдбата да бъдат наследници на родители и близки, които са излежавали присъди без да знаят защо в Белене и други комунистически лагери, няма да разберат и да почувстват разказа на Магдалена Шумарова от Петрич. На около 20 години тя се запознава с родителите на майка си Марика Харизанова – баба Андроника и дядо Трайко от Кукуш. За първи път вижда снимките им на Петричкото гробище. По-късно се запознава и с родителите на баща си Георги Китанов на гробището в село Габрово, Струмишко, Вардарска Македония. Там открива удивителна прилика с баба си Милица: „ Същото ниско чело, същите синьо-зелени очи, поглед – кротък и тъжен, коса – тъмноруса, сресана на две плитки” – пише в книгата си „Опело за живи” Магдалена. И продължава да разказва за баба Милица: “Сякаш чух гласи й и песента, която би искала да изпее на моя баща, да му даде последен майчин съвет. Чух една македонска песен, много известна, проницателна и мъдра:

“Не се вракяй, сине!

Само омраза там те очекува.

Жената лесно ке те подмине и

во тъмницата ке е срекята.

Не се вракяй, сине! Детската любов е надалеку.

Влак я прегази, като премина и никой не те чека веке.

Татко, сънувам ли, или е истина?

Ти ми подаде ръка и ме викна:

Дъще, прекръсти се хрисимо,

вече не си ли свикнала?

При нас си ела, тук е хубаво,

ето ти мойта ръка, слюдена.

Татко, не мога, защото съм влюбена,

защото съм само една пеперуда.

И летя, и летя самичка нанякъде,

без посока и без никаква цел.

Зад мене поникват тревички всякакви

и аз се превръщам в гранитен панел.”

„Тази македонски песен, пише Магдалена, отразява мъдростта на един цял поробен народ.” И си представя какво е искала да каже нейната баба на сина си: „ Какво стана, когато се върна, какво ти видяха очите и какво ти видя сърцето? Ти на два пъти сгреши, чедо, два пъти се връщаше назад, а не сполучи и двата пъти. Веднъж се върна от Скопие. Защо, чедо, защо си напусна дома и родната къща, за да изгниеш в Белене! Вторият път пък се върна от Белене. Защо, чедо, за да умреш необичан и презрян, свой между чуждите! Ако си беше останал в Белене, ако беше потънал с понтонния мост, ако се беше оставил да те пребият от бой… защо не се остави, сине, защо се върна у дома, при съпругата ти? Та ти не познаваше още децата си, те бяха обречени, те бяха без никаква вина виновни, тях щяха да ги преследват, без самите те да знаят защо. И никога няма да могат да намерят логическо обяснение за всичко, което ще им се случи.” И аз си задавам въпроса: Какво ли трябва да е преживяла една майка,за да завещае песента „Не се вракяй, сине” на сина си ?! Част от отговора може да намерите в разказа на Магдалена Шумарова. Но цялата истина никой никога няма да узнае.

Магдалена Шумарова е родена в Петрич. Завършва българска филология в Софийския университет. Работи като учител по български език и литература. Две години е редактор на в.”Петрички вести”. Член е на Съюза на българските писатели. Издала е пет поетични и три прозаични книги. Последната се казва „Опело за живи”- документална проза за децата на репресираните от комунистическия режим, излежавали присъди в Белене и Богданов дол. ”Опело за живи” – защото живота на тези хора е минал под знака на фамилиите им, останали в черния списък по времето на социализма.

В предисловието на книгата Магдалена Шумарова пише: ”Никой автор не може да измисли това, което наистина се е случило в живота” и посвещава тази книга на нейното внуче Ян Васил, за да знае от какви хора произхожда”. Надява се съдбата на това дете да не бъде зависима от кармичните родови връзки, защото бъдещето на децата трябва да бъде изпълнено със светлина, любов и свобода!

Tagged as: Белене, опело за живи.

Rate it

Автор

Юлия Караджова

Юлия Петрова Караджова - 42 години трудов стаж в Регионален телевизионен център –Благоевград-/ 1975 – 2017 /. Завършва специалността „Телевизионна журналистика“ във Факултета по журналистика към Софийския университет „Климент Охридски“ . Работи като редактор, журналист , водещ в програмите на телевизионния център и на БНТ и като продуцент на телевизионните предавания „България днес” и „Добро утро с БНТ2”. В продължение на 10 години прави авторското си предаване „Изкуството да живеем“ ,което се излъчва в регионалната програма „Канал Пирин“ и в сателитната програма на БНТ. Автор е на десетки документални и художествени филми, които се пазят във фонда на БНТ. Автор е на книгата „Пътуване към утрото“-2009 година на издателство „Захари Стоянов“. juliaizkustvo@abv.bg

Вижте още

Споделено знание

1075

Без граници

ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ОДРИНСКАТА КРЕПОСТ разказва полковник доц. д-р Станчо Станчев

Радомира Михова 26.03.2020

Превземането на Одрин е един от върховете на българското и световно военно изкуство Обсадата на Одринската крепост по време на Балканската война завършва на 26 март (по стар стил) с […]