Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен”

Юлия Караджова 09.12.2020 5

Наследници на заровалии пред храма „Свети Илия”

каменни кръстове в Зарово, направени от потомците в с. Илинденци

Петя Хантова е заровалийка по бащина линия. От Зарово, Солунско са прадядо й Ангел и прабаба й Кирана. От прадядо си е наследила лекотата, с която изучава чужди езици, защото той е говорил 8 езика, сред които иврид и арабски. Занимавал се е с търговия. В Петрич потомци на заровалии са само две семейства. След пожара през 1913 година всички напускат селото и се заселват в Благоевград, Крупник и в с. Илинденци, кръстено на Свети Илия, за да им напомня за родното място. Така се казва единствената черква, оцеляла в Зарово след палежите.

Петър, дядото на Петя, е издънка на Ирибозовия род. Баба му Велика Хантова и Андон Ирибозов са брат и сестра. Родословният корен на Ирибозови ги връща в историята няколко века назад – още през 1600 година.

С изключение на тази година, потомците на заровалии не пропускат да посетят днешното село Никополи, построено на мястото на някогашното Зарово, където ги посрещат сърдечно, защото хората, които днес живеят там, имат подобна бежанска съдба.

Петя Хантова е адвокат по професия с поетична дарба, която според нея е наследила от майчиния си род. А той идва от село Галиче, Врачанско.

В дома на майка й е открито първото светско училище в региона и това се случва, когато отваря врати Априловската гимназия. Петя се гордее с името на своя прадядо Лукан Тодоров Игнатовски – /Лукан Галишки – 1845-1876/. Той е основателят и официалният куриер на Врачанския революционен комитет. Изпълнявал е куриерски услуги от Враца и Букурещ, през Бяла Слатина и Оряхово. Пренасял е оръжия, шифровани документи и тайни съобщения. Тази информацията е публикувана в книгата „Галиче през времето на Васил Лиловски. Лукан често е преминавал Дунава, за да отиде във Влашко. Там, в Бекет, Крайова и Гюргево се сприятелява с българските емигранти-революционери. През 1872 година се среща с Васил Левски и пред него полага клетва да служи честно на народа си и да се бори за неговото освобождение. Връщайки се веднъж от Румъния, Васил Левски е пренощувал в дома на Лукан Галишки, „който го провожда по предварително казания маршрут”. В личното си тефтерче Васил Левски е отбелязал разстоянието от Оряхово до Галиче. На пристигащите от Румъния в България апостоли, Лукан предава фалшиви тескерета, майсторски изработени от даскал Филип Симидов. На 15 април 1876 година Лукан Галишки известява на Врачанските съзаклятници, че оръжието купено от тях, е складирано на румънския бряг срещу Козлодуй. Двадесет дни по-късно чрез тайнопис той съобщава във Враца, „че четата на Христо Ботьов ще мине на 17 май /стар стил/ по Дунава по посока към Вратица”. Лукан е трябвало да подсигури 50 конски каруци за Ботевите четници. Арестуван е във връзка с пристигането на Радецки и Ботевата чета на българска земя. Стоян Заимов пише: „Галишки приготвил талигите , но два дни преди минаването на четата /15 май/, е задържан от оряховските власти поради предателство, обхванало целия канал Бекет-Оряхово, Бяла Слатина и Враца”. По спомени на Никола Обретенов, Лукан Галишки е арестуван в Оряхово и отведен в Русе, където умира от жестоки побоища. Тялото му е открито и погребано от баба Тонка Обретенова в гроба на Стефан Караджа. За Лукан Галишки разказва и Захари Стоянов в своите „Записки по българските въстания”. Портретът на Лукан Галишки днес може да се види на входа на музея в Козлодуй.

портрет на Лукан Галишки, рисуван от художника Васил Кюркчиев

Петя Хантова не пропуска да предаде родовата история на двамата си сина, които се надява да я предадат на своите деца. Така никой няма да бъде забравен и чрез преданията от поколение на поколение ще се запази истината за историческите събития и личности.

Петя Хантова е родена през 1971 година в Петрич. Завършила е Езиковата гимназия „Акад. Людмил Стоянов” в Благоевград и специалността „Право” в Югозападния университет „Неофит Рилски”. От 1998 г. е член на Благоевградската адвокатска колегия. Член е на Съюза на юристите в Българя, а от 2004 г. е и председател на дружеството на юристите в Петрич. Пише поезия. Автор е на книгите: „По брега на сълзите”, „На Обич орисана” и „Тъгата ми отива”. Носител е на Голямата награда „Романьола Мирославова” в Международния конкурс за поезия „Лирични гласове” в София през 2019 година. Приятелите я наричат Хана. Майка е на двама сина. Участва в много проекти с културна, социална и политическа насоченост – по своему многолика, разнопосочна и целеустремена.

Прочитания: 340

Tagged as: Петя Хантова, Галиче, Зарово, Лукан Галишки.

Rate it

Автор

Юлия Караджова

Юлия Петрова Караджова - 42 години трудов стаж в Регионален телевизионен център –Благоевград-/ 1975 – 2017 /. Завършва специалността „Телевизионна журналистика“ във Факултета по журналистика към Софийския университет „Климент Охридски“ . Работи като редактор, журналист , водещ в програмите на телевизионния център и на БНТ и като продуцент на телевизионните предавания „България днес” и „Добро утро с БНТ2”. В продължение на 10 години прави авторското си предаване „Изкуството да живеем“ ,което се излъчва в регионалната програма „Канал Пирин“ и в сателитната програма на БНТ. Автор е на десетки документални и художествени филми, които се пазят във фонда на БНТ. Автор е на книгата „Пътуване към утрото“-2009 година на издателство „Захари Стоянов“. juliaizkustvo@abv.bg

Вижте още

От един род

Акцент

Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща….

Валери Тодоров 04.12.2020

Споделя по повод споровете със Северна Македония Петър Мутафчиев – един от наследниците на многобройния род на Кузман Шапкарев, разпръснал се от Варна до Тирана по целия Балкански полуостров. Всъщност […]