playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    “Живеем в езика, който ни събира” Разговор с професор Боян Биолчев за повестта „Преселението“, за времето отразено в нас и за днешния ни ден
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Крепост не пада никога отвън, тя пада само отвътре“- проф. д.и.н. Лизбет Любенова за уроците на историята
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ПРЕМЪЛЧАНИТЕ ИСТИНИ: Цанко Серафимов за “Синята тетрадка” на Иван Михайлов и “Пет кървави изповеди” от Асен Аврамов на издателство Орбел
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „ОТВЪД СВЕТА“-ЛЕГЕНДАТА КОВАЧЕВИЦА. Болярски и костурски родове ли са я създавали? Фотографът Косьо Косев разказва
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Към езерото“-Човешката география на Балканите отвъд политическите граници -разговор с Капка Касабова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Цанко Серафимов: Иван Михайлов, познатият непознат
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Ум царува, ум робува“, или защо толкова малко знаем за Георги Раковски – проф. Кирил Топалов
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Водици в Добърско
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Старчевата в Разлог – назад към древността
    Юлия Караджова

  • play_arrow

    Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща….
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кръстена на Света Екатерина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Юра Константинова – Българите в османския Солун
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Гутенберговата революция и българите
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

play_arrow

Акцент

“Живеем в езика, който ни събира” Разговор с професор Боян Биолчев за повестта „Преселението“, за времето отразено в нас и за днешния ни ден

Паулиана Новакова 24.05.2022


Background
share close

„Когато се докосна до някои важни неща, свързани с историческото битие на българина, не питам себе си. Помня предците ми какво са казвали, помня разговорите със преживялите събития старци, които съм записвал за щастие на време, защото като писател знам само, че едно отклонение от истината дори и по причина за художественост, пак е недопустимо.“

Има книги, които те намират сякаш в точното време, за да ти кажат нещо за днешния ден. Такава е „Преселението“. Книга откровение, като я нарича авторът, за премълчаната ни история и участта на бежанците, потърсили спасение у нас по време на Балканските войни.

„Преселението“ спечелва наградата „Хеликон“ 2019-а. Аз лично я открих сега, 22-ра, когато търсим отговори защо след толкова страдания на човечеството отново има война, какво става с човека по време на война, оцелява ли човешкото, лекуват ли се травмите, какво е да си прокуден, бежанец. Не знам доколко сме узрели като общество за този вид откровения. Автентичните разкази, останали извън голямата история, могат обаче да ни дадат отговори. Но те дълго време бяха умишлено премълчавани по идеологически причини, а и вероятно потискани дълбоко в паметта, за да не разравят огнището на болката.

Историята на повестта е за едно семейство, което по време на Междусъюзническата война след необмисленото изтегляне на нашите войски от Източна Тракия, се опитва да се спаси от репресиите и етническото прочистване, което затрива българските села там. Жесток, мъчителен и същевременно дълбоко поетичен интимно-човешки разказ за оцеляването и неговата цена. Шест годишно дете убива турчин за да спаси невръстното си братче от насилие. Но убийството не прощава. Съдбата така навързва причинно-следствените връзки, че спасението, макар да се случва, се оказва невъзможно. Оцелява само шестгодишният, за да оцелее и паметта.

Боян Биолчев сам е от такова потекло на преселнишки родове. Дядо му, на когото е кръстен-Боян Биолчев, е родом от град Прилеп и е от големия род Биолчеви. Съученик е на Гоце Делчев в Солунската гимназия. Присъединява се към ВМОРО. Бори се с действащата в Прилеп сръбска пропаганда, след което бяга в България. Участва в аферата „Мис Стоун“ и са му поверени 1000 лири от откупа. Подкрепя фракцията на Яне Сандански в Македоно-одринското освободително движение. При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение, участва в Първата световна война. По майчина линия  Боян Биолчев пък е от Джинговия борчески род от Солун. Джингов е собственик на българската печатница в града и е първи братовчед на Христо Смирненски. Женен е за Гpозда от Солун, племенница на Стамат Танчев.

 

 

За своя род Боян Биолчев още не е писал, само е разказвал. Повестта, която е захранена от спомените на други преселници във Василико, днес Царево, няма как обаче да не носи отпечатъка на личната биография, на наследените емоционални връзки, на предаденото и неизказаното, запечатано в личните гени на автора.

Затова и разговорът ни прескача във времето от личната биография и личните спомени, към въображаемия разказ на героите от повестта с препратки към днешното ни битие.

„Ние живеем в езика, който ни събира“ – казва Боян Биолчев. „Защото единственото могъщо средство да събереш различни емоции е литературата“

Боян Асенов Биолчев е роден на 11.12.1942 г. в София, където завършва 7-ма гимназия, след което следва полска филология в Ягелонския университет в Краков, Полша (1962-1968), защитавайки магистърска степен при проф. Кажимеж Вика. Автор е на филмови сценарии за игрално и документално кино (“Войната свършва днес”, “Славянската цивилизация”, “Мъжка история”, “Тайната на дяволското оръжие”, “Вик за помощ”, “Раздяла за трима”, “Племенникът-чужденец”, “Леденият континент”, “Черно на бяло” и мн. др.). Освен като професор по славянски литератури и ректор на Софийския университет, като писател, който е автор на социално-психологична и политико-сатирична проза, Боян Биолчев е известен и като привърженик на спорта – ски, подводен риболов, футбол.

Tagged as: , , , , , .

Rate it
Автор

Паулиана Новакова

Радиожурналист с 37 години журналистически стаж в Българското национално радио. Дългогодишен радиоводещ на публицистичното предаване „Добър ден“ (1983-2007). Директор на програмата за култура на БНР „Христо Ботев“ (2007-2009), директор на първото радио от ново поколение, Интернет радио Бинар (2009-2013). 
Главен редактор на сайт за медии и култура www.obache.bg. Сайтът е носител на наградата "Златоно перо“ на СБЖ pauliana.novakova@gmail.com

Background
Вижте още

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.