

БОЙКА АСИОВА: ЖАЛБА ПО ГОЦЕ
Гоце Делчев, днес национален герой на България и Северна Македония, загива само на 31 години на 21 април по стар стил (4 май) 1903 г. в с. Баница, Серско. Костите […]
play_arrow
“Живеем в езика, който ни събира” Разговор с професор Боян Биолчев за повестта „Преселението“, за времето отразено в нас и за днешния ни ден
Паулиана Новакова
play_arrow
„Крепост не пада никога отвън, тя пада само отвътре“- проф. д.и.н. Лизбет Любенова за уроците на историята
Паулиана Новакова
play_arrow
ПРЕМЪЛЧАНИТЕ ИСТИНИ: Цанко Серафимов за “Синята тетрадка” на Иван Михайлов и “Пет кървави изповеди” от Асен Аврамов на издателство Орбел
Паулиана Новакова
play_arrow
„ОТВЪД СВЕТА“-ЛЕГЕНДАТА КОВАЧЕВИЦА. Болярски и костурски родове ли са я създавали? Фотографът Косьо Косев разказва
Паулиана Новакова
play_arrow
„Към езерото“-Човешката география на Балканите отвъд политическите граници -разговор с Капка Касабова
Паулиана Новакова
play_arrow
Цанко Серафимов: Иван Михайлов, познатият непознат
Паулиана Новакова
play_arrow
„Ум царува, ум робува“, или защо толкова малко знаем за Георги Раковски – проф. Кирил Топалов
Паулиана Новакова
play_arrow
„Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост
Паулиана Новакова
play_arrow
Спомените на Васил Гърков от Кукуш
Юлия Караджова



Спомените на Васил Гърков от Кукуш
Юлия Караджова


Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев
Паулиана Новакова



Кешлъко гори!!!
Юлия Караджова



Кешлъко гори!!!
Юлия Караджова



Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
Валери Тодоров



Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
Валери Тодоров


Водици в Добърско
Юлия Караджова



“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
Юлия Караджова



“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
Юлия Караджова


Старчевата в Разлог – назад към древността
Юлия Караджова
Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен”
Юлия Караджова



“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
Юлия Караджова



“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
Юлия Караджова


Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща….
Валери Тодоров


В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА!
Юлия Караджова


Кръстена на Света Екатерина
Юлия Караджова


„Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА
Паулиана Новакова


Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден
Юлия Караджова


Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония
Паулиана Новакова


Юра Константинова – Българите в османския Солун
Юлия Караджова




Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
Юлия Караджова




Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
Юлия Караджова




Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
Юлия Караджова






120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова






120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова






120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова






120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова






120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова


Гутенберговата революция и българите
Паулиана Новакова


Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН
Паулиана Новакова





45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова





45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова





45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова





45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова
Паулиана Новакова 24.05.2022


„Когато се докосна до някои важни неща, свързани с историческото битие на българина, не питам себе си. Помня предците ми какво са казвали, помня разговорите със преживялите събития старци, които съм записвал за щастие на време, защото като писател знам само, че едно отклонение от истината дори и по причина за художественост, пак е недопустимо.“
Има книги, които те намират сякаш в точното време, за да ти кажат нещо за днешния ден. Такава е „Преселението“. Книга откровение, като я нарича авторът, за премълчаната ни история и участта на бежанците, потърсили спасение у нас по време на Балканските войни.
„Преселението“ спечелва наградата „Хеликон“ 2019-а. Аз лично я открих сега, 22-ра, когато търсим отговори защо след толкова страдания на човечеството отново има война, какво става с човека по време на война, оцелява ли човешкото, лекуват ли се травмите, какво е да си прокуден, бежанец. Не знам доколко сме узрели като общество за този вид откровения. Автентичните разкази, останали извън голямата история, могат обаче да ни дадат отговори. Но те дълго време бяха умишлено премълчавани по идеологически причини, а и вероятно потискани дълбоко в паметта, за да не разравят огнището на болката.
Историята на повестта е за едно семейство, което по време на Междусъюзническата война след необмисленото изтегляне на нашите войски от Източна Тракия, се опитва да се спаси от репресиите и етническото прочистване, което затрива българските села там. Жесток, мъчителен и същевременно дълбоко поетичен интимно-човешки разказ за оцеляването и неговата цена. Шест годишно дете убива турчин за да спаси невръстното си братче от насилие. Но убийството не прощава. Съдбата така навързва причинно-следствените връзки, че спасението, макар да се случва, се оказва невъзможно. Оцелява само шестгодишният, за да оцелее и паметта.
Боян Биолчев сам е от такова потекло на преселнишки родове. Дядо му, на когото е кръстен-Боян Биолчев, е родом от град Прилеп и е от големия род Биолчеви. Съученик е на Гоце Делчев в Солунската гимназия. Присъединява се към ВМОРО. Бори се с действащата в Прилеп сръбска пропаганда, след което бяга в България. Участва в аферата „Мис Стоун“ и са му поверени 1000 лири от откупа. Подкрепя фракцията на Яне Сандански в Македоно-одринското освободително движение. При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение, участва в Първата световна война. По майчина линия Боян Биолчев пък е от Джинговия борчески род от Солун. Джингов е собственик на българската печатница в града и е първи братовчед на Христо Смирненски. Женен е за Гpозда от Солун, племенница на Стамат Танчев.
За своя род Боян Биолчев още не е писал, само е разказвал. Повестта, която е захранена от спомените на други преселници във Василико, днес Царево, няма как обаче да не носи отпечатъка на личната биография, на наследените емоционални връзки, на предаденото и неизказаното, запечатано в личните гени на автора.
Затова и разговорът ни прескача във времето от личната биография и личните спомени, към въображаемия разказ на героите от повестта с препратки към днешното ни битие.
„Ние живеем в езика, който ни събира“ – казва Боян Биолчев. „Защото единственото могъщо средство да събереш различни емоции е литературата“
Боян Асенов Биолчев е роден на 11.12.1942 г. в София, където завършва 7-ма гимназия, след което следва полска филология в Ягелонския университет в Краков, Полша (1962-1968), защитавайки магистърска степен при проф. Кажимеж Вика. Автор е на филмови сценарии за игрално и документално кино (“Войната свършва днес”, “Славянската цивилизация”, “Мъжка история”, “Тайната на дяволското оръжие”, “Вик за помощ”, “Раздяла за трима”, “Племенникът-чужденец”, “Леденият континент”, “Черно на бяло” и мн. др.). Освен като професор по славянски литератури и ректор на Софийския университет, като писател, който е автор на социално-психологична и политико-сатирична проза, Боян Биолчев е известен и като привърженик на спорта – ски, подводен риболов, футбол.
Tagged as: бежанци, Боян Биолчев, "Преселението", Междусъюзническа война, травмите на войните, духовната власт на писателя.


Радиожурналист с 37 години журналистически стаж в Българското национално радио. Дългогодишен радиоводещ на публицистичното предаване „Добър ден“ (1983-2007). Директор на програмата за култура на БНР „Христо Ботев“ (2007-2009), директор на първото радио от ново поколение, Интернет радио Бинар (2009-2013). Главен редактор на сайт за медии и култура www.obache.bg. Сайтът е носител на наградата "Златоно перо“ на СБЖ pauliana.novakova@gmail.com




Валери Тодоров 29.04.2022
Гоце Делчев, днес национален герой на България и Северна Македония, загива само на 31 години на 21 април по стар стил (4 май) 1903 г. в с. Баница, Серско. Костите […]




Юлия Караджова 24.10.2026
Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.

