Потомка на архитектон Алекси Рилец

Юлия Караджова 27.08.2020 5

На 80 години Екатерина Георгиева е щастлива прабаба, която се гордее с миналото на рода си и има какво да разказва на правнуците. Нейната майка Вера Даскалова – по баща, Джовалова по съпруг – е далечна потомка на първия български архитектон Алекси Рилец, който е роден през 1760 г. в с. Лазарополе, Дебърско и умира на 90 годишна възраст през 1850 г. в село Рила /днес град Рила/. Предците на Алекси Рилец са сред най-известните дърворезбарски родове. Баща му – майстор Петър Филипов Бързаков – Гарката е известния учител по дърворезба, художник и архитект – основател на прочутата Дебърска дърворезбарска школа. В с. Рила Алекси Рилец пристига като дюлгерин на 20-годишна възраст, за да участва в строежа на Рилския манастир и сградите около него. Той проектира и ръководи строежа на Източното, Северното и Южното крило, с което дава съвременния облик на Рилския манастир. В Рила се запознава и оженва за певицата Мария от Ягоридковия род. През 2004 година потомците на младото семейство наброяват 511 души.

Владишкия трон, изработен от Алекси Рилец

Михаил Енев през 1997 пише: “Майстор Алекси Рилец … работил в мелнишките села и на много места из Македония. В родното Дебърско той изучил занаята и работил като резбар. Много историци съобщават, че той е работил като дюлгерин и в атонските манастири. Изградил църкви в Разлог, в с. Бистрица, Дупнишко, и направил резбован владишки трон в църквата “Св. Архангел Михаил” в с. Рила. Смята се, че строителството на някои стари къщи в с. Рила е също негово дело.” И днес в храма „Свети Николай Мирликийски чудотворец” в гр.Рила се пази Владишкия трон, който майстор Алекси прави и дарява за вечен спомен. Надписът на облегалката му гласи: ”Ктиторъ и приложникъ въ лето 1819 устабаши Алекса Рилецъ въвечный споменъ”.

Между старите къщи е килийното училище на сина му Даскал Димитър, обявено за архитектурно-исторически паметник, и родовата къща, обявена за паметник на културата. Даскал Димитър е бил известна личност, просветител, учил в Самоков при най-добрите иконописци и книговезци. Изографисва много икони, преписва псалтики. Почитан е в Джумайска, Дупнишка и Самоковска околии. Бил е близък приятел на Неофит Рилски. Правнучката на Димитър – Домника е баба по майчина линия на Екатерина Георгиева. Съпругата на даскал Димитър – Мария притежавала сандък, в който съхранявала най-скъпите си дарове и дрехи. Сандъкът се предавал на снахи и внучки. Там Домника открива под двойното дъно запазени две писма на Неофит Рилски до даскал Димитър, едното е от остров Халки- 1851 г., а другото от Рилския манастир – 1861 г. Димитър Алексиев Рилец –Даскалът умира през 1869 г. на 86 годишна възраст в село Рила.

Майката на Екатерина – Вера е от Рила, а баща й Крум – от Пастра – на 12 километра от Рилския манастир, където често е обичала да ходи пеша. Прадядо й Джовани – баща на дядо й Анибал, по бащина линия идва от село Тримонто Десото, разположено във високите Алпи в Северна Италия. Фамилията им е Джовалови. Майката на Анибал в Пастра наричали Мария италианката. Преместили се в Пастра, за да намерят поминък, който липсвал високо в планината, откъдето идвали. Тук работели като дървосекачи. Дядо й Анибал се оженил за баба й Катинка, на която е кръстена и Екатерина Георгиева.

семейството на прадядо й Джовани и Мария Джовалови,които се преселват от Италия в Рила

Екатерина си спомня от детството как след смъртта на Цар Борис III, царица Йоана минавала покрай тяхната къща в Пастра на път за Рилския манастир, където ходела на поклонение. Нейният секретар записвал в тефтер всичко, от което имали нужда хората в селото и след това стриктно изпълнявали поръчките им.

И още спомени от миналото на рода й разказва Екатерина в звуковия файл – спомени, които доказват безмислието на войните и на хилядите човешки жертви в името на идеали, в които искрено са вярвали.

Екатерина Георгиева е родена в село Пастра на 3 август 1940 година. Завършва фармацефтика в София и целия й професионален път минава в Аптечно управление и в аптеките на Благоевград. Като аптекар продължава да работи 22 години след пенсионирането си. Млада се омъжва за Михаил Георгиев, който всички познават като Минчо. Той е завършил икономика в Свищов и е работил в Окръжния съвет като завеждащ „Труд и работна сила”. Имат син Людмил и дъщеря Виолета. Синът им има две дъщери – Михаела и Катерина. И двете са омъжени в София и имат по две деца : Матей и Емма –децата на Михаела и Адриан и Емилия – децата на Екатерина. Най-малката Емилия е на 6 месеца и баба Кате съжалява, че съпругът й, който умира на 70 години, не успява да усети радостта от общуването с правнуците.

Rate it

Автор

Юлия Караджова

Юлия Петрова Караджова - 42 години трудов стаж в Регионален телевизионен център –Благоевград-/ 1975 – 2017 /. Завършва специалността „Телевизионна журналистика“ във Факултета по журналистика към Софийския университет „Климент Охридски“ . Работи като редактор, журналист , водещ в програмите на телевизионния център и на БНТ и като продуцент на телевизионните предавания „България днес” и „Добро утро с БНТ2”. В продължение на 10 години прави авторското си предаване „Изкуството да живеем“ ,което се излъчва в регионалната програма „Канал Пирин“ и в сателитната програма на БНТ. Автор е на десетки документални и художествени филми, които се пазят във фонда на БНТ. Автор е на книгата „Пътуване към утрото“-2009 година на издателство „Захари Стоянов“. juliaizkustvo@abv.bg

Вижте още

От един род

1897
1

Акцент

“С дядо си разговарям в сънищата”, казва поетът Румен Леонидов, правнук на войводата Леонид Янков, Лев Балкански

Паулиана Новакова 20.08.2020

„ А понякога имам чувството, че не аз, а синът ми разговаря с него.“ Забележителна е историята на Леонид Янков- Леонид войвода от с. Мачуково, Гевгелийско. Роден е 10-и март […]