Това, което се очакваше в отношенията между София и Скопие, се случи. Българското правителство официално уведоми Брюксел, че не подкрепя преговорната рамка за присъединяването на Република Северна Македония към ЕС. Засега не е ясно какво се случва с преговорите за присъединяване на Албания. Двете страни бяха поканени за преговори в пакет. Следващата среща на министрите от Съвета „Общи въпроси“ на ЕС ще се състои на 8 декември. Германия продължава да се надява, че в рамките на нейното ротационно председателство до края на годината все още има шанс да се постигне напредък. Стабилността и демокрацията на Западните Балкани са от централно стратегическо значение за Европа, подчерта германският министър по европейските въпроси Михаел Рот. Двамата български вицепремиери – министърът на външните работи Екатерина Захариева и министърът на отбраната Красимир Каракачанов обаче бяха непреклонни – Скопие не спазва изискванията по Договора за добросъседство, а очернянето на България с агресивна кампания в северномакедонските медии е далеч от европейското поведение. Захариева заяви, че не очаква извиване на ръцете от Брюксел. Каракачанов посочи, че България е защитила националното си достойнство и дава шанс на съседите си, които все още се надяват да минат между капките.
България трябва да води политика на „външна комуникация“, подчерта бившият външен министър Кристиян Вигенин от БСП. Според него има риск страната ни да попадне в изолация в ЕС. Ние подкрепихве евроинтеграцията на Западните Балкани, но не съм съгласен с тезата, че ако не направим компромис, ще отворим вратата за други глобални играчи, посочи той, като явно имаше предвид Русия. В полза на твърдата мярка се изказа също проф. Кирил Топалов. Необходима е промяна в мисленето, нищо не се е променило в Скопие от времето на Тито, същият свиреп антибългаризъм, злостно отношение към България, посочи проф. Топалов, който е член на Съвместната комисия по историческите и образователните въпроси. Ние спорим по въпроси, които фактите, архивите, източниците отдавна са доказали. Трябва да се спрат фалшификациите. Стъписани сме от свирепата антибългарска кампания, посочи той. Според бившия премиер на Р. Северна Македония Владо Бучковски (2004 – 2006 г.), отношенията си връщат назад. България е можела да каже да на старта на преговорите, а през дългия период на съгласуване и присъединяване да се уточняват спорните въпроси. Според Весела Чернева от Европейския съвет за външна политка, съществува вероятност процесът на разширяване на ЕС да бъде замразен за продължителен период от време.
България първа призна независимостта на Република Македония през 1992 г., а след подписването на Декларация за приятелство и добросъседство през 1999 г. при правителството на Любчо Георгиевски, правителството на Иван Костов подари няколкостотин танка Т-55 и артилерийски оръдия на съседите. Последвалото десетгодишно управление на консервативното правителство на Никола Груевски обаче върна назад отношенията между Скопие и София. След като Франция не подкрепи преговорите за присъединяване на Албания и Северна Македония, новото правителство на социалдемократа Зоран Заев, което подписа Договора за приятелство и добросъседство с България, подаде оставка. След като спечели извънредните парламентарни избори, второто правителство на Зоран Заев поднови диалога със София. България обаче не е удовлетворена от изпълнението на клаузите по Договора, както и от работата на Съвместната комисия по историята и образованието, а също и от липсата на напредък по икономическите въпроси.
Прочитания:
189
Tagged as: Красимир Каракачанов, Екатерина Захариева, Съвет общи въпроси на ЕС, Михаел Рот, Германия.